Привет! Вие отворихте документа "Бунтът на Луцифер"

Бунтът на Луцифер

 

(53:0.1)  ЛУЦИФЕР беше великолепен главен Син от групата на Ланонандек от Небадон. Беше служил вече в много системи, беше бил висш съветник на своята група, изпъкващ със своята мъдрост, прозорливост и ефективност. Луцифер беше номер 37 от своя ред и при атестацията Мелхиседек го посочиха като един от стоте най-способни и великолепни личности измежду над седемстотин хиляди от своя вид. Започвайки като подобно великолепно същество, преминавайки през зло и грешки, той прегърна греха и сега е означен като един от тримата Властелини на Системи във вселената Небадон, поддали се на егоистични подбуди и на софистиката за фалшивата лична свобода - отрицание на вселенската преданост, незачитане на братските задължения, заслепение относно космическите взаимоотношения.

(53:0.2)  Във вселената Небадон във владение на Христос Михаил са десет хиляди системи с обитаеми светове. През цялата история на Синовете на Ланонандек, в хиляди от тези системи и в столицата на вселената, е имало само трима Властелини на Системи, които някога са проявили неуважение към управлението на Сина-Създател.

 

Точка 1. Водачите на бунта

(53:1.1)  Луцифер не беше измежду постепенно извисяващите се в духовно отношение същества; той беше създаден като Син на локалната вселена и за него беше казано: „Ти беше съвършен във всичко от деня на твоето сътворение, докато в теб не се появи неправедност.“ Много пъти той е бил на съвещания заедно с Най-Висшестоящите на Едемия. И Луцифер властваше „върху свещената планина на Бога“, административната планина на Йерусем, защото той беше главният управляващ на една огромна система от 607 обитаеми свята.

(53:1.2)  Луцифер беше величествено същество, блестяща личност; в йерархията на вселенската власт той стоеше непосредствено след Най-Висшестоящите Бащи на съзвездията. Независимо от прегрешението на Луцифер до посвещаването на Михаил на Урантия подчинените му разумни същества се въздържаха от изказване на своето неуважение и негодувание. Даже арахангелът на Михаил по време на възкресението на Мойсей „не му отправи обвинение, а просто каза, `Върховният нека те съди`“. Осъждането в подобни случаи се осъществява от Извечно Древните, управителите на свръхвселената.

(53:1.3)  Луцифер понастоящем е падналият и детрониран Властелин на Сатания. Самодоволството е най-ужасното нещо дори за възвишените личности от небесния свят. За Луцифер беше казано: „Ти се възгордя поради своята красота; ти загуби своята мъдрост поради славата си.“ Вашият древен пророк е прозрял тъжното му положение, когато е написал: „Как падна от небесата, о, Луцифер, син на зората! Как беше отхвърлен ти, който се осмели да смущаваш световете!“

(53:1.4)  Твърде малко вие на Урантия сте чували за Луцифер поради факта, че той възложи на своя пръв заместник, Сатана, да го представя на вашата планета. Сатана беше член на същата първична група на Ланонандек, но никога не беше функционирал като Властелин на Система; той се присъедини изцяло към бунта на Луцифер. „Дяволът“ не е никой друг, а Калигастия, детронираният Планетарен Принц на Урантия и Син на вторичната категория на Ланонандек. По времето, когато Михаил живя на Урантия в плът, Луцифер, Сатана и Калигастия се бяха обединили, за да провалят неговата посвещенческа мисия. Но претърпяха пълен неуспех.

(53:1.5)  Авадон оглавяваше персонала на Калигастия. Той се присъедини към бунта, следвайки своя ръководител, и оттогава действа като главен управляващ на Урантийските бунтовници. Освен това Веелзевул беше водачът на неверните „промеждутъчни“ същества, които се присъединиха към силите на предателя Калигастия.

(53:1.6)  Драконът стана символичното изображение на всички тези злоумишленици. След триумфа на Михаил „Гавраил слезе от Салвингтон и върза дракона (всички водачи на бунта) за една епоха“. За серафическите бунтовници на Йерусем е написано: „И ангелите, които не запазиха своето изначално положение, а напуснаха своята собствена обител, той ще задържи със сигурност с веригите на мрака, за да ги съди във великия ден.“

 

Точка 2. Причините за бунта

(53:2.1)  Луцифер и неговият помощник Сатана властвали в Йерусем над петстотин хиляди години преди в техните сърца да започне да се заражда недоволство срещу Всеобщия Баща и неговия (по това време наместник) Син - Михаил.

(53:2.2)  В системата на Сатания нямаше никакви специални или особени фактори, които да послужат като предпоставка или подтик за бунта. Нашето убеждение е, че идеята е възникнала и приела форма в ума на Луцифер и че той може би е щял да подбуди такъв бунт независимо от своето местонахождение. Луцифер посветил в своите планове първо Сатана, но били необходими няколко месеца, докато успее да поквари ума на своя способен и великолепен помощник. Но след като веднъж вече бил убеден в метежните идеи, той станал смел и откровен последовател на „самоутвърждаването и свободата“.

(53:2.3)  Никой никога не е внушавал мисълта за бунт на Луцифер. Идеята за самоутвърждаване в противовес на волята на Михаил и плановете на Всеобщия Баща във вида, в който са изразени в Михаил, възникнали в собствения му ум. Неговите взаимоотношения със Сина-Създател били близки и неизменно сърдечни. До възвеличаването на собствения си разум Луцифер никога не е изразявал открито недоволство от вселенското управление. Независимо от неговото мълчание, в течение на над сто години от стандартното за Урантия време, Извечно Единният за Салвингтон е споделил в Уверса чрез системата за отразяване, че в ума на Луцифер не всичко е спокойно. Тази информация е била предадена и на Сина-Създател, и на Бащите на Съзвездия на Норлатиадек.

(53:2.4)  По време на този период Луцифер започнал да става все по-критичен към вселенското управление, но неизменно декларирал пълна преданост към Върховните Управители. Първият случай на откровено вероломство станал във връзка с визитата на Гавраил в Йерусем само няколко дни преди официалното провъзгласяване на Декларацията на Свободата от Луцифер. Гавраил бил така потресен от неизбежността на надигащия се метеж, че отишъл в Едемия за съвещание с Бащите на Съзвездията относно мерките, които трябва да бъдат взети в случай на открит бунт.

(53:2.5)  Много е трудно да се посочи точната причина или причини, които в крайна сметка са довели до бунта на Луцифер. Ние сме сигурни само в едно и то е следното: каквито и да са били тези причини, те са възникнали в съзнанието на Луцифер. Най-вероятно е имало гордост от самия себе си, прераснала в самоизмама, така че Луцифер за известен период от време наистина е убедил себе си, че замисленият от него бунт е за доброто на системата, ако не и на вселената. Към времето, когато се е разочаровал от своите планове, несъмнено вече е бил стигнал прекалено далеч, за да може неговата гордост да му позволи да спре. На някакъв етап той започнал да лицемерничи и злото се трансформирало в умишлен и преднамерен грях. Потвърждение, че се е случило именно това, е последващото поведение на неговия великолепен управляващ. Дълго му била предоставяна възможност за покаяние, но само някои от неговите подчинени са се възползвали от предложеното им милосърдие. Извечно Верният на Едемия, по молба на Бащите на Съзвездията, лично представил на Михаил плана за спасяването на тези явни престъпници, но всеки път милосърдието на Сина-Създател било отказвано и отказвано с нарастващо презрение и негодувание.

 

Точка 3. Манифестът на Луцифер

(53:3.1)  Каквито и да са били първоначалните проекти за протест, поразили сърцата на Луцифер и Сатана, бунтът окончателно се разразил след публикуването на Декларация на Свободата на Луцифер. Кредото на метежниците било изложено в три пункта:

(53:3.2)  1. Реалността на Всеобщия Баща. Луцифер протестирал, че Всеобщият Баща не съществува, че физическата гравитация и пространствена енергия са неотменими за вселената и че Отецът бил един мит, измислен от Райските Синове, за да управляват вселените от негово име. Отричал, че личността е дар от Всеобщия Баща. Даже намеквал, че завършилите са в таен сговор с Райските Синове да измамят цялото творение, тъй като те никога не излагали пред останалите особено ясна представа за действителната личност на Отеца така, както се вижда тя в Рая. Спекулирал с поклонението, наричайки го невежество. Обвинението било с голям обхват, ужасно и богохулно. Именно тази завоалирана атака към завършилите била онова, което помагало на духовно извисяващите се жители, намиращи се по това време в Йерусем, да запазят своята твърдост и устойчивост в отговор на всички предложения от страна на метежниците.

(53:3.3)  2. Вселенското управление на Сина-Създател - Михаил. Луцифер настоявал за автономност на локалните системи. Той протестирал против правата на Сина-Създател Михаил да властва в Небадон в името на един хипотетичен Райски Баща и да изисква от всички личности преданост към този невидим Отец. Той твърдял, че целият план за поклонение е хитра машинация, насочена към възвеличаване на Райските Синове. Бил готов да признае Михаил като свой Създател-баща, но не и като свой Бог и законен владетел.

(53:3.4)  Най-яростно той оспорвал правата на Извечно Древните - „външни владетели“, намесващи се в делата на локалните системи и вселени. Тези управители той наричал тирани и узурпатори. Призовавал последователите си да повярват, че нито един от тях не би следвало да се намесва в работата на чисто вътрешното управление, стига само хората и ангелите да имат куража да заявят за себе си и храбро да предявят претенции за своите права.

(53:3.5)  Той твърдял, че на изпълнителите на присъди - Извечно Древните, може да се забрани да действат в локалните системи, стига само населяващите ги същества да предявят своята независимост. Заявявал, че безсмъртието е присъщо на личностите на системата, че възкресението е естествено и става автоматически и че всички същества биха живели вечно, ако ги нямаше произволните и несправедливи изпълнители на присъди - Извечно Древните.

(53:3.6)  3. Нападките към всеобщия план за подготовка на възходящи смъртни създания. Луцифер твърдял, че твърде дълго време и усилия се изразходват за толкова внимателно обучение на подлежащите на духовно развитие смъртни според принципите на вселенското управление - принципи, които той смятал за безнравствени и необосновани. Той протестирал срещу програмата за многовековна подготовка на смъртните на пространството за някаква неведома цел и се позовавал на присъствието в Йерусем на корпусите на завършващите като доказателство за това, че предназначението, за което тези смъртни са се готвили в течение на много векове, е пълна измислица. Подигравателно изтъквал, че завършващите накрая ги очаква незавидната съдба да бъдат върнати на скромни сфери, подобни на тези, от които са произлезли. Намеквал, че те били покварявани от прекомерна дисциплина и продължителна подготовка и че в действителност са предатели спрямо своите смъртни събратя, тъй като вземат участие в схемата за поробване на цялото творение в името на измислиците за митичното вечно предназначение на възходящите смъртни. Защитавал правото на възходящите създания да се ползват от свободата на лично самоопределяне. Подлагал на съмнение и осъждане целия план за духовно извисяване на смъртните като нещо, създадено от Райските Синове на Бога с подкрепата от Безкрайния Дух.

(53:3.7)  И именно чрез тази своя Декларация на Свободата Луцифер поставил началото на своята оргия от мрак и смърт.

 

Точка 4. Обявяване на бунта

(53:4.1)  Манифестът на Луцифер бил обнародван на ежегодния конклав на Сатания, който се състоял на стъкленото море, в присъствието на събралото се тук множество на Йерусем, в последния ден на годината, преди около двеста хиляди години според летоброенето на Урантия. Сатана обявил, че поклонение може да се извършва пред всеобщите сили - физически, интелектуални и духовни, но че предан можеш да бъдеш само на действителния и настоящ управител Луцифер, „приятеля на хора и ангели“ и „Бога на свободата“.

(53:4.2)  Самоутвърждаването станало бойният лозунг на бунта на Луцифер. Един от неговите главни аргументи бил, че ако самоуправлението е добро и правилно за Мелхиседек и другите групи, то от него с еднакъв успех могат да се възползват и всички категории разумни същества. Дръзко и настойчиво той отстоявал „равноправието по ум“ и „братството на разумните същества“. Настоявал, че цялото правителство трябва да се ограничи до нивото на локалните планети, доброволно обединили се в локални системи. Всякаква друга форма на контрол отхвърлял. Обещал на Планетарните Принцове, че те ще управляват световете като върховни управляващи. Противопоставял се на това, че всички тези функции на управление са съсредоточени в столицата на съзвездето, а съдебната - в столицата на вселената. Протестирал, че всички функции на управлението са съсредоточени в столиците на системите, и пристъпил към формиране на своя собствена законодателна асамблея, и създал свои собствени съдилища, подчинени на Сатана. Разпоредил и Принцовете от световете-отстъпници да направят същото.

(53:4.3)  Всички върховни управляващи на Луцифер се присъединили към бунта и положили публична клетва като членове на администрацията на новия управляващ на „освободените светове и системи“.

(53:4.4)  Преди това е имало два бунта на Небадон, но в отдалечени съзвездия. Луцифер поддържал становището, че те били неуспешни, тъй като повечето разумни същества не последвали своите лидери. Той твърдял, че „властта принадлежи на мнозинството“, че „разумът е непогрешим“. Това, че вселенските ръководители му оставили пълна свобода, му помогнало много да поддържа тези престъпни твърдения. Той отправил предизвикателство към всички висшестоящи същества; но изглеждало, че те не обръщат внимание на неговите действия. Било му позволено безпрепятствено да изпълни своя изкусителен план.

(53:4.5)  Милостивите отсрочки на правосъдие Луцифер привеждал като доказателство за неспособността на правителството на Райските Синове да спре бунта. Открито предизвиквал и арогантно се противопоставял на Михаил, Емануил и на Извечно Древните, а след това изтъквал факта, че липсата на ответно действие свидетелства за безпомощността на вселенското правителство и на правителствата на свръхвселените.

(53:4.6)  Гавраил лично присъствал на тези вероломни срещи и се ограничил с изявлението, че той в надлежния срок ще се произнесе от името на Михаил и че всички същества ще бъдат оставени свободно и спокойно да направят своя избор; че „Синовете, управляващи от името на Отеца, желаят единствено лоялност и себеотдаване, които са доброволни, чистосърдечни и свободни от софистика“.

(53:4.7)  На Луцифер било позволено изцяло да създаде и внимателно да организира своето метежно правителство, преди Гавраил да се опита поне някак да оспори правото на разкол или да противодейства на пропагандата на метежниците. Но Бащите на Съзвездия незабавно ограничили действията на тези нелоялни личности в рамките на системата на Сатания. Независимо от това този период на отсрочка бил време на огромни изпитания и проверка за лоялните същества в Сатания. Всичко било потопено в хаос за период от няколко години и в населените светове царяло голямо объркване.

 

Точка 5. Характер на конфликта

(53:5.1)  При избухването на бунта в Сатания Михаил се посъветвал със своя Райски Брат, Емануил и след кратко обсъждане обявил, че ще се придържа към политиката, свойствена за неговото отношение към аналогични бунтове в миналото - политика на ненамеса.

(53:5.2)  По времето на този бунт и на другите два, които го предшествали, във вселената на Небадон нямало абсолютен и личен властелин. Михаил управлявал по силата на божественото право като наместник на Вселенския Баща, но все още не по свое личностно право. Той не бил изминал целия път на посвещенията и все още не бил официално удостоен с „цялата власт в небесата и на земята“.

(53:5.3)  От избухването на бунта до деня на своето ръкополагане като властелин на Небадон Михаил никога не е противодействал на метежническите сили на Луцифер; на тях им било позволено да вървят безпрепятствено по своя път в продължение на почти 200 000 години, изчислено по времето на Урантия. Христос Михаил понастоящем вече има пълната власт и авторитет да действа своевременно, даже незабавно да се справя с подобни прояви на вероломство, но ние се съмняваме, че даже имайки абсолютна власт, ще постъпи различно в случай на още някой подобен бунт.

(53:5.4)  Тъй като Михаил решил да не се намесва в стълкновения, предизвикани от бунта на Луцифер, Гавраил събрал своя личен персонал в Едемия и съвместно с Най-Висшестоящите взел решение да поеме командването на лоялното небесно множество на Сатания. Михаил останал в Салвингтон, а Гавраил се отправил за Йерусем и се установил на сферата, посветена на Отеца - същия Всеобщ Баща, чиято Личност Луцифер и Сатана поставяли под съмнение; в присъствието на събралото се предано небесно войнство той обявил флага на Михаил, материалния символ на управлението на Тройцата в цялото творение - трите лазурни концентрични кръга на бял фон.

(53:5.5)  Емблемата на Луцифер била бял флаг с един червен кръг, в центъра на който стоял черен плътен кръг.

(53:5.6)  „Имаше битка в небесата; Командващият Михаил със своите ангели воюваха против дракона (Луцифер, Сатана и принцовете-изменници); а драконът и неговите ангели воюваха против тях, но не устояха.“ Тази „война в небесата“ не била физическо сражение, както може да изглежда на Урантия. В първите етапи на борбата Луцифер постоянно проповядвал своите възгледи в планетарния амфитеатър. Гавраил неуморно изобличавал софистиката на метежниците в устроената наблизо резиденция. Различните намиращи се на сферата личности, които още нямали свое мнение, посещавали поред тези дискусии, докато стигали до вземане на окончателно решение.

(53:5.7)  Но тази война в небесата била много страшна и напълно реална. Макар и лишена от каквито и да са прояви на варварството, така характерни за физическите войни в незрелите светове, този конфликт бил далеч по-смъртоносен; в материалните сражения е застрашен животът, но войната в небесата застрашавала вечния живот.

 

Точка 6. Преданият командир на Серафимите

(53:6.1)  В периода между избухването на въстанието и пристигането на новия управител на системата от страна на персонала много личности неведнъж демонстрирали благородни и въодушевяващи примери за преданост и вярност. Но най-вълнуващият от всички тези безстрашни подвизи на преданост бил храброто поведение на Манотия, заместник на ръководителя на столичните серафими на Сатания.

(53:6.2)  При избухването на бунта на Йерусем ръководителят на серафическото войнство се присъединил към каузата на Луцифер. Именно с това се обяснява фактът, че са били въведени в заблуждение такъв голям брой серафими от четвърта категория - управляващите серафическата система. Ръководителят на серафимите бил духовно ослепен от брилянтната личност на Луцифер, който със своето обаяние очаровал низшите категории небесни същества. Те просто не могли да си представят, че толкова ослепителна личност е способна да се заблуди.

(53:6.3)  Неотдавна, описвайки събитията, свързани с началото на бунта на Луцифер, Манотия казва: „Но моят най-въодушевяващ момент беше вълнуващото събитие, свързано с бунта на Луцифер, когато, като заместник-командир на серафимите, аз отказах да взема участие в заплануваното оскърбление на Михаил; и могъщите метежници се опитаха да ме унищожат със своите обединени сили. Огромни вълнения разтърсиха Йерусем, но нито един от лоялните серафими не пострада.

(53:6.4)  „След падането на моя непосредствен началник на мен беше възложено да поема командването на ангелското войнство на Йерусем като фактически управляващ разстроените серафически дела на системата. Бях морално подкрепен от Мелхиседек, щедро подпомогнат от повечето Материални Синове, огромна група от моята категория ми измениха, но получих колосална подкрепа от възходящите смъртни на Йерусем .

(53:6.5)  „Автоматически изключени от кръговете на съзвездията поради разколническите действия на Луцифер, ние разчитахме на лоялността на нашия информационен корпус, изпращащ възвания от съседната система Рантулия; и видяхме, че царството на реда, преданият разум и духът на истината неотменно триумфираха над бунта, самоутвърждаването и така наречената лична свобода; ние можахме да издържим до пристигането на новия Властелин на Системата, достойния управител, сменил Луцифер. И незабавно след това бях присъединен към корпусите на попечителските Мелхиседек на Урантия, възглавили лоялните категории серафими в света на предателя Калигастия, обявил своята сфера за част от новата система на `освободените светове и еманципирани личности`, предложена в позорната Декларация на Свободата, обнародвана от Луцифер в неговия призив към ‘свободолюбивите, свободомислещи и устремени в бъдещето разумни личности в лошо и погрешно управляваните светове на системата Сатания’“.

(53:6.6)  Този ангел е все още на служба на Урантия като помощник на ръководителя на серафимите.

 

Точка 7. История на бунта

(53:7.1)  Бунтът на Луцифер обхвана цялата система. На страната на главния метежник преминаха тридесет и седем метежни Планетарни Принца и голяма част от техните администрации. Само Планетарният Принц Паноптис не успя да увлече след себе си своите подчинени. На тази сфера, под ръководството на Мелхиседек, хората се обединиха в подкрепа на Михаил. Елланора, една млада жена от този свят на смъртни, оглави човешките раси и нито една душа от този разкъсван от противоречия свят не застана под флага на Луцифер. Оттогава досега тези Паноптийци служат на седмия преходен свят на Йерусем като пазители и строители на сферата на Отеца и окръжаващите я седем карантинни свята. Те не само действат като действителни пазители на тези светове, но също така изпълняват и личните заповеди на Михаил във връзка с украсяването на тези сфери в името на някаква бъдеща и неизвестна ни цел. Те изпълняват тази работа на път за Едемия.

(53:7.2)  По време на този период Калигастия пропагандирал каузата на Луцифер на Урантия. Мелхиседек умело противостоели на отцепилия се Планетарен Принц, но лесно било да бъдат съблазнени примитивните хора на един млад и неразвит свят със софистиката за необузданата свобода и заблудите, свързани с постулатите за самоутвърждаването.

(53:7.3)  Цялата пропаганда трябвало да бъде провеждана лично, тъй като дейността на транслационната служба и всички други видове междупланетни връзки били временно преустановени с разпореждане на надзорниците над кръговете на системата. При действителното избухване на бунта цялата система на Сатания била изключена от кръговете както на съзвездието, така и на вселената. По време на този период всички входящи и изходящи съобщения били предавани с помощта на серафически изпълнители и Единични Посланици. Кръговете на падналите светове също били изключени така, че Луцифер да не може да се възползва от този вид връзки за осъществяване на своите замисли. Всички тези кръгове няма да бъдат възстановени, докато главният метежник остава в пределите на Сатания.

(53:7.4)  Това беше бунт на представителите на Ланонандек. По-висшите категории от синовството на локалната вселена не се присъединили към разколническата дейност на Луцифер, макар че някои от Носителите на Живот, намиращи се на разбунтувалите се планети, били донякъде повлияни от бунта на нелоялните принцове. Никой от Троичните Синове не се отклонил. Представителите на Мелхиседек, архангелите и Сияйните Вечерни Звезди запазили своята вярност към Михаил и, съвместно с Гавраил, храбро отстоявали волята на Отеца и управлението на Сина.

(53:7.5)  Нито едно от съществата с Райски произход не било опетнено с вероломство. Заедно с Единичните Посланици те устроили резиденция на територията на света на Духа и останали там под ръководството на Извечно Верните на Едемия. Никой от миротворците не се оказал в редовете на предателите, нито един Небесен Архивариус не се отклонил от верния път. Но големи загуби имало сред Моронтийните Придружители и Учителите от Населените Светове.

(53:7.6)  Сред серафимите с висш чин не бил изгубен нито един ангел, но значителна част от по-висшестоящите серафими били измамени и хванати в капан. Така били подведени и няколко старши серафима от третия или надзорнически чин ангели. Но ужасни загуби понесла четвъртата група - групата на управляващите ангели. Серафимите с такъв чин обикновено се назначават за изпълнение на задължения, свързани със столиците на системата. Манотия спасил почти две трети от тях, но малко повече от една трета последвали своя лидер и се присъединили към въстаниците. Една трета от всичките херувими на Йерусем, прикрепени към управляващите ангели, била изгубена вследствие на и заедно със своите нелоялни серафими.

(53:7.7)  От планетарните ангелски помощници, прикрепени към Материалните Синове, около една трета били подмамени и почти 10% от преходните попечители били въвлечени във въстанието. В символичен образ Йоан видя именно това, когато писа за огромния червен дракон и каза: „И с опашката си свали една трета от звездите на небето и ги хвърли долу в мрака.“

(53:7.8)  Най-големите загуби възникнали сред ангелите, но повечето от низшите категории разумни същества се включили в редовете на нелоялните. От общо 681 217 Материални Синове, изгубени в Сатания, 95% се присъединили към бунта на Луцифер. Огромен брой промеждутъчни същества били изгубени на тези индивидуални планети, чиито Планетарни Принцове се присъединили към каузата на Луцифер.

(53:7.9)  В много отношения този бунт бил най-широко разпространилият се и катастрофален от всички подобни произшествия в Небадон. В тези вълнения се включили повече личности, отколкото и в двата предишни. За тяхно вечно безчестие емисарите на Луцифер и Сатана не само не пощадили поне училищата за обучение на подрастващи в света за култура на завършващите, а, обратно, търсели да покварят именно тези развиващи се души, милосърдно спасени от еволюиращите светове.

(53:7.10)  Възходящите смъртни били уязвими, но се противопоставили на софистиката на бунта с по-голям успех, отколкото низшите духове. Докато много от съществата от низшестоящите населени светове, недостигнали окончателно сливане със своите Настройчици, паднали; записано е, за чест и слава на мъдростта на схемата за духовно извисяване, че нито един член от възходящите жители на Сатания, живеещи в Йерусем, не е участвал в бунта на Луцифер.

(53:7.11)  Час след час и ден след ден станциите за далечни връзки по цялата Небадон били запълнени с развълнувани наблюдатели от всевъзможни класове разумни същества, които внимателно следели сводките за бунта на Сатания и се радвали, когато докладите разказвали за неотклоняващата се лоялност на духовно извисяващите се смъртни, които, под водачеството на своите Мелхиседек, успешно устоявали на обединените и продължителни опити на всички хитри зли сили, които така бързо се събирали около флаговете на разкола и греха.

(53:7.12)  Изминали над две години от летоброенето на системата, откакто било сложено началото на „войната на небесата“, преди да бъде настанен приемникът на Луцифер. Накрая новият Властелин дошъл и кацнал на морето от стъкло заедно със своя персонал. Аз бях сред резервите, събрани в Едемия от Гавраил, и добре си спомням първото послание на Ланафорг до Бащата на Съзвездието на Норлатиадек. То гласеше: „Нито един жител на Йерусем не беше изгубен. Всеки възходящ смъртен премина през суровото и решаващо изпитание и удържа блестяща победа.“ И на Салвингтон, Уверса и Рая бе предадено това съобщение, потвърждаващо, че преживяното духовно извисяване от смъртните е сред най-сигурните гаранции против бунта и най-твърдата защита срещу греха. Този благороден Йерусемски отряд наброявал точно 187 432 811 същества.

(53:7.13)  С пристигането на Ланафорг бунтовниците били детронирани и лишени от всякакви правомощия, макар че им било позволено свободно да се придвижват из Йерусем, моронтийните сфери и дори в отделни обитаеми светове. Те продължили своите подмамващи и изкусителни усилия да объркват и подвеждат в погрешна посока умовете на хора и ангели. Но що се отнася до тяхната дейност на админи-стративната планина на Йерусем , „вече не си намерили място там“.

(53:7.14)  Макар че Луцифер бил лишен от цялата си административна власт в Сатания, по това време на локалната вселена не съществували нито сили, нито съд, които да могат да задържат или унищожат този нечестив метежник; по това време Михаил все още не бил властелин на вселената. Извечно Древните подкрепяли Бащите на Съзвездия при тяхното завземане на правителството на системата, но те никога не вземали никакви последващи решения независимо от множеството и досега разглеждани молби по отношение на настоящия статут и бъдеща ликвидация на Луцифер, Сатана и техните съюзници.

(53:7.15)  Така на тези главни метежници било позволено да странстват по цялата система, стремейки се към по-нататъшното разпространение на своите доктрини на недоволство и самоутвърждаване. Но за период от почти 200 000 Урантийски години те били неспособни да подмамят някой друг свят. След падането на споменатите тридесет и седем свята не бил изгубен нито един свят на Сатания даже сред младите планети, заселени след началото на бунта.

 

Точка 8. Човешкият Син на Урантия

(53:8.1)  Луцифер и Сатана безпрепятствено странствали по цялата Сатания чак до приключването на посвещението на Михаил на Урантия. За последен път те заедно посетили вашия свят през периода на съвместната им атака над Сина Човешки.

(53:8.2)  Преди това, по време на периодичните сборове на „Синовете Божии“, Планетарните Принцове, „с тях идвал и Сатана“, заявявайки, че представлява всички изолирани светове на падналите Планетарни Принцове. Но на Йерусем, след посвещението на Михаил на Урантия, не си позволявал подобни волности. В цяла Сатания, тоест извън пределите на изолираните светове на греха, цялото съчувствие към Луцифер и Сатана пропаднало след техния опит да покварят Михаил по време на неговото посвещение в плът.

(53:8.3)  Посвещението на Михаил сложило край на бунта на Луцифер в цялата Сатания, с изключение на планетите на вероломните Планетарни Принцове. Именно в това се състояло значението на личния опит на Иисус, когато точно преди неговата смърт в плът възкликнал пред своите ученици: „Видях Сатана да пада от небесата като мълния.“ Сатана действително пристигнал с Луцифер на Урантия за последното решаващо сражение.

(53:8.4)  Синът Човешки бил уверен в успеха и знаел, че неговият триумф във вашия свят завинаги ще определи статута на вековните врагове не само в Сатания, но и в другите системи, поразени от греха. Когато Учителят, в отговор на предложенията на Луцифер, хладнокръвно и с божествена сигурност отговорил: „Махни се от мен, Сатана!“, неговите думи означавали оцеляване за смъртните и сигурност за ангелите. По принцип това действително сложило край на бунта на Луцифер. Разбира се, съдилищата на Уверса все още не били издали присъда по молбата на Гавраил с искане за ликвидация на бунтовниците, но подобно решение без съмнение ще бъде издадено, щом вече първите слушания по гледането на това дело са се състоели.

(53:8.5)  Човешкият Син признавал Калигастия като формален Принц на Урантия. Едва малко преди своята смърт Иисус казва: „Дойде съдният час за този свят; ще бъде отхвърлен неговият принц.“ А вече почти в края на жизнения си път провъзгласил: „Принцът на този свят е вече осъден.“. И това бил същият онзи детрониран и дискредитиран Принц, когото някога наричали „Богът на Урантия“.

(53:8.6)  Последният акт на Михаил преди да напусне Урантия било предложението да прости на Калигастия и Далигастия, но те отхвърлили неговото милостиво предложение. Калигастия, вашият Планетарен Принц-изменник, е все още свободен на Урантия да осъществява безпрепятствено своите зли проекти, но е лишен от способността да влиза в умовете на хората или да се съединява с техните души, за да ги изкушава или покварява, освен в случаите, в които те наистина желаят да бъдат прокълнати с неговото злонамерено присъствие.

(53:8.7)  До посвещаването на Михаил тези властелини на мрака се стремели да удържат своята власт на Урантия, настойчиво давайки отпор на незначителните и подчинените небесни личности. Но от деня Петдесетница (рожденият ден на християнската Църква - ср. Деян. 2 гл.; б.р.) предателят Калигастия и неговият не по-малко достоен за презрение Далигастия са сервилни пред божественото вели-чие на Райските Настройчици на Мисълта и охраняващия Дух на Истината, Духа на Михаил, излят върху цялата плът.

(53:8.8)  Но даже при тези условия никой паднал дух никога не е притежавал силата да прониква в съзнанието или да тревожи душите на Божиите деца. Нито Сатана, нито Калигастия някога са можели да се докоснат до веровите убеждения на Божиите деца; вярата е ефикасна защита от греха и порочността. Вярно е, че „Божият син запазва себе си и злият не може да го докосне“.

(53:8.9)  Обикновено когато слабите и безпътни смъртни сякаш са обладани от дяволи и демони, те са просто във властта на своите собствени вътрешни, присъщи им низки наклонности, отклонявани от верния път поради собствените си естествени пристрастия. На дявола е било приписвано много от злото, което не е било негова заслуга. Калигастия бил сравнително безсилен след разпъването на Христос.

 

Точка 9. Настоящото състояние на бунта

(53:9.1)  В началните дни на бунта на Луцифер Михаил предложил спасение на всички бунтовници. За всички, които можели да потвърдят искрено разкаяние, той предложил прошка и възстановяване на някаква вселенска служба, щом получи пълно владичество във вселената. Никой от водачите не приел това милостиво предложение, но хиляди ангели и низши категории небесни същества, включително стотици Материални Синове и Дъщери, приели помилване, обявено от Паноптийците, и били реабилитирани при възкресяването на Иисус преди 1900 години. Оттогава тези същества се намират в света на Отеца - Йерусем, където трябва да пребивават, докато съдилищата на Уверса излязат с официално решение по иска на Гавраил срещу Луцифер. Но никой не се съмнява, че след обнародване на решението за анихилиране тези разкаяли се и спасени личности ще бъдат освободени от заповедта за унищожаване. Тези души, които са в изпитателен срок, понастоящем грижовно се трудят заедно с Паноптийците за света на Отеца.

(53:9.2)  Луцифер не е бил никога на Урантия, откакто търсеше начин да отклони Михаил от целта му да завърши своето посвещение и да се утвърди окончателно и сигурно като безусловен управител на Небадон. След като Михаил стана глава на вселената Небадон, Луцифер беше арестуван от посредниците на Извечно Древните за Уверса и оттогава е затворник на сателит номер едно от групата преходни сфери на Йерусем, които принадлежат на Отеца. Тук управителите на други светове и системи следят за безславния край на неверния Властелин на Сатания. Павел знаеше положението на главатаря на метежниците след посвещението на Михаил, защото писа за приближените на Калигастия като за „духовни приемници на злонамереността в небесата“.

(53:9.3)  Михаил, след приемането на върховната власт в Небадон, се обърнал към Извечно Древните за разрешение за арест на всички личности, свързани с бунта на Луцифер, до времето за обявяване на решенията на свръхвселенските съдилища по иска на Гавраил срещу Луцифер, записано в дневниците на върховния съд на Уверса преди около 200 000 години по вашето летоброене. Във връзка с групата столици на системата Извечно Древните удовлетворили молбата на Михаил, с едно единствено изключение: на Сатана било разрешено да посещава периодически Принцовете-отстъпници на падналите светове, докато не бъдат приети други Божии Синове от подобни светове или докато дойде моментът, в който съдилищата на Уверса ще пристъпят към слушането на делото, започнато от Гавраил срещу Луцифер.

(53:9.4)  Сатана можа да дойде на Урантия, защото вие нямахте никакъв Син с постоянен планетарен статут - нито Планетарен Принц, нито Материален Син. От тогава Махивента Мелхиседек беше провъзгласен за наместник на Планетарния Принц на Урантия до началото на слушането на делото „Гавраил срещу Луцифер“, ознаменувало учредяването на временни планетарни режими във всички изолирани светове. Истина е, че Сатана периодично е навестявал Калигастия и други от падналите Принцове до времето на представяне на настоящите откровения, когато се състоя първото слушане във връзка с молбата на Гавраил за анихилиране на главните метежници. Сега Сатана е задържан под стража в световете-затвори на Йерусем.

(53:9.5)  От завършващото посвещение на Михаил никой в Сатания не е изявил желание да отиде в световете-затвори, за да служи на бунтовниците. И за каузата на изменника не са били спечелвани нови същества. В течение на 1900 години положението остава непроменено.

(53:9.6)  Ние не очакваме снемането на настоящите ограничения за Сатания преди Извечно Древните да ликвидират окончателно бунтовниците. Кръговете на системата няма да бъдат включвани, докато Луцифер е жив. Междувременно той е напълно пасивен.

(53:9.7)  Бунтът на Йерусем свърши. На падналите светове той се прекратява още с пристигането на Божиите Синове. Вярваме, че всички метежници, които някога ще получат милост, вече са я получили. Очакваме да бъде излъчено официалното съобщение за лишаване на тези предатели от личност. Ние предвиждаме, че присъдата на Уверса ще бъде оповестена под формата на изпълнително съобщение, което ще доведе до анихилиране на метежниците. Тогава ще ги търсите, но няма да ги намерите. „Всички светове, които те познават, ще бъдат изумени; ти беше за тях ужас, но вече никога няма да бъдеш.“ И така, тези предатели ще „станат, сякаш не са били“. Всички очакваме присъдата на Уверса.

(53:9.8)  Но вече много векове седемте затворнически свята на духовен мрак в Сатания представляват сериозно предупреждение за цялата Небадон, убедително и впечат-ляващо прокламирайки великата истина, „че пътят на нарушителя е тежък“, че “във всеки грях е скрито семето на неговото самоунищожение“, че „отплатата за греха е смърт“.

(53:9.9)  [Представено от Мановандет Мелхиседек, бивш член на попечителския корпус на Урантия.