Привет! Вие отворихте документа "Терминология" - Съставено от д-р Уилям С. Садлър

Бързо ще достигнете до интересуващия ви термин като използвате бутоните на големите букви

 

А    Б    В    Г    Д    Е    Ж    З    И    Й    К    Л    М    Н    О    П    Р    С    Т    У    Ф   Х    Ц    Ч   Щ   Я

А

Абсолют

 (42:2.5) и (11:8.8) Потенциала на пространството се явява предреалност: тя се отнася към областта на Безусловния Абсолют подчинявайки се само лично на господството на Всеобщия Баща, независимо от това, че тя се поддава на изменение под въздействието на Първичните Главни Организатори на силата.  На Уверса потенциала на пространството наричат Абсолют.

 

Абсолютната Троица

(0:12.7) Абсолютната Троица -  втората емпирична Троица, понастоящем се намира в стадий на актуализация и ще бъде представена от Бог-Висшия, Бог-Пределния и от засега все още неразкритите Завършили Вселенския Път. Тази Троица действа както на личностно, така и на свръхличностно нива, чак до границите на неличностното, и нейното обединение във всеобщността би направило Абсолютното Божество емпирично.

 

Абсолютно ниво

(0:1.13)  Абсолютното ниво няма начало и край и не се намира извън времето и пространството. Например: в Рая пространство и време не съществуват; пространствено-времевият статут на Рая е абсолютен. Екзистенциално това ниво се достига от Божествата на Рая в Троицата, но емпирично това трето ниво на обединяващото проявление на Божеството не е напълно единно. Където, когато и както и да функционира абсолютното ниво на Божеството, при това винаги се проявяват абсолютни, присъщи на Рая ценности и значения.

 

Абсолютум

(11:2.9) Вечният Остров е представен от единна форма на материализация - неизменни системи на реалността. Тази буквална субстанция на Рая е еднородна организация на пространствения потенциал и не се среща никъде в цялата огромна вселена на вселените. Тя е получила многобройни названия в различните вселени и Мелхиседек от Небадон отдавна я наричат абсолютум. Материалът, от който е създаден Раят, не е нито мъртъв, нито жив; той е изначалното недуховно изражение на Първия Източник и Център; това е Раят, а копия на Рая не съществуват.

 

Абстракция

(2:7.5) Философите правят най-груба грешка, когато, като изпадат в абстрактни софизми, фокусират своето внимание върху един аспект от реалността и провъзгласяват този изолиран аспект за цялата истина. Мъдрият философ винаги ще търси съзидателния замисъл, който се крие зад всеки космически феномен и предшества всяко вселенско явление. Мисълта на създателя винаги предшества съзидателното действие.

 

Агондонтери

(50:7.2) В Йерусем възходящите създания от тези изолирани светове заемат отделен жилищен сектор и са известни като агондонтери, което означава еволюционни волеви създания, способни да вярват, без да виждат, запазвайки устойчивост в изолация, и даже в самота да удържат победа над непреодолимите трудности. Това функционално групиране на агондонтерите се съхранява в продължение на целия възход в локалната вселена и пресичането на свръхвселената. То изчезва по време на пристигането в Хавона, но веднага отново се възобновява при достигането на Рая и е ясно изразено в Корпуса на Смъртните Завършили. Табамантия е агондонтер със статут на завършил - съхранило се създание от една от попадналите под карантина сфери, участващи в най-първия бунт във вселените на времето и пространството.

 

АЗ СЪМ

(0:3.22) В този първоначален акт теоретичното АЗ СЪМ достигна реализация на личността, като стана едновременно Вечния Баща на Първородния Син и Вечния Източник на Острова на Рая.

Понятието АЗ СЪМ е нашата философска отстъпка на ограничения от времето и свързан с пространството краен разум на човека, на неспособността на създанието да осмисли вечните съществувания - нямащите начало и край взаимовръзки. За пространствено-времевото създание трябва да има начало всичко освен Единственото безпричинно - първосъздадената причина на причините. Затова ние представляваме това философско ниво на ценности като АЗ СЪМ и в същото време обясняваме на всички създания, че Вечният Син и Безкрайният Дух съществуват във вечността с АЗ СЪМ; с други думи, не е имало такова време, когато АЗ СЪМ да не е бил Баща на Сина и заедно с него - на Духа.

(0:3.23) Безкрайното служи като обозначение на пълнота - завършеност, която се подразбира от първенството на Първия Източник и Център.

(0:3.24)  Теоретическото АЗ СЪМ е предназначено за създанията и е философско разширение на “безкрайността на волята”, но Безкрайното е действително ниво от ценности, изразяващи това съдържание на понятието “вечност”, което е присъщо на истинската безкрайност, и абсолютна и от нищо не скована свободна воля на Всеобщия Баща. Това понятие понякога се означава като Отеца-Безкраен.

 

Актуалното

(115:3.11) От гледна точка на времето Актуалното е това, което е било и което е, Потенциалното е това, което възниква и ще бъде, а Изначалното е това, което е. От гледна точка на вечността различията между Изначалното, Актуалното и Потенциалното не са толкова очевидни. Тези качества нямат такива различия на нивата на Рая и вечността. Във вечността всичко съществува - но само все още не е разкрито във времето и пространството.

 

Алтруизм

(3:5.7) Алтруизм - служба на себеподобните.

 

Ангелски воинства

(167:7.2)  “Ангелските войнства са отделна категория от създадени същества; те изцяло се различават от материалната категория на смъртните създания и действат като особена група вселенски разумни същества. Ангелите не се отнасят към тази група създания, които са наречени в Писанията “Синове Божии”; те не принадлежат и към прославените духове на смъртните хора, възхождащи през небесните обители. Ангелите са непосредствено създадена категория и не се размножават. Само духовното родство обединява ангелското войнство с човешкия род. На един от етапите от своя прогрес при възхождането към Отеца в Рая човек действително преминава през състоянието на същество, аналогично на ангела, но смъртният човек никога не става ангел.

(167:7.3) За разлика от човека, ангелите никога не умират. Ангелите са безсмъртни, стига да не бъдат въвлечени в греха - както стана това с онези от тях, които се оказаха свързани с лъжата и измамата на Луцифер. Ангелите са небесни духовни слуги и не са нито премъдри, нито всемогъщи. Но всички верни ангели са наистина чисти и свети.

 

Апостол

(137:1.7) От този ден “апостоли” започнаха да се наричат избраното семейство помощници, за разлика от огромните тълпи повярвали ученици, които впоследствие го съпровождаха.

 

Аргументация (Съждение)

(101:2.2)  Аргументацията е метод на науката; вярата е метод на религията; логиката е изпробван метод на философията .

(101:2.3) Опирайки се на научните изследвания, аргументацията може да доведе назад - чрез природата, към Първата Причина, но е нужна религиозна вяра, за да преобразува Първата Причина на науката в Бога на спасението; а за обосноваването на такава вяра и такава духовна проницателност се изисква също така и откровение.

(103:6.7)  Аргументацията служи като доказателство в науката, вярата е доказателство в религията, логиката - доказателство във философията, но откровението се потвърждава само в човешкия опит.

(101:2.8)   Познавателният метод на науката е аргументацията; интуитивният метод на религията е вярата; методът на моронтийното ниво са мотата.

(103:7.13)  Съждението е признаване на изводите на съзнанието по отношение на опита на физическия свят на енергията и материята и причастността към този свят .

(56:10.4) Затова материализмът, атеизмът са краен израз на уродливото, кулминационната точка на крайната антитеза на прекрасното.

 

 

 

Б

Безопасност

(70:9.1) Главното, което даде на човека обществото, е безопасността.

 

Безкористност

(3:5.13)   Желателна ли е безкористността — духът на самоотверженост?

 

Благост

(171:7.1) Благостта е този аромат на дружелюбието, който излъчва пропитата с любов душа.

 

Бог-Висшият

(0:7.7) Бог-Висшият в Хавона е отражението на триединното Божество на Рая в личностния дух.

Всемогъщият Висш, който възниква на ценностното ниво на неличностната дейност, и духовното лице на Бога-Висшия са единна реалност - Висшето Същество.

 

Бог-Пределният

(0:9.2) Бог-Пределният означава личностно Божество, действащо на абсонитните нива на божествеността и във вселенските сфери на преодоляното време и пространство. Пределният е развитието на Божеството отвъд пределите на нивото на върховността. Бог-Висшият е Троичното обединение на Райската Троица в разбирането на абсонитните същества .

 

Бог

(0:2.6) Бог е словесен знак, който означава всички персонализации на Божеството. Този термин се нуждае от ново определение на всяко личностно ниво на активност на Божеството и изисква по-нататъшно уточнение в пределите на всяко от тези нива, тъй като този термин може да се използва за означаване на разнообразните неподчинени и подчинени персонализации на Божеството; например: Райските Синове-Създатели - бащите на локалните вселени.

 

(0:2.7)  Терминът “Бог” - така, както го използваме ние, може да се разбира:

(0:2.8)  По определение - например, Бог Отецът;

(0:2.9) По контекст - например, при обсъждане на някое божествено ниво или обединение. Когато се затруднявате да интерпретирате правилно думата “Бог”, ние препоръчваме да го отнасяте към личността на Всеобщия Баща.

 

(0:2.10) Терминът “Бог” винаги обозначава личност. “Божество” може да се отнася или да не се отнася към божествени личности.

(0:2.11) В настоящите документи думата “БОГ” се използва в следните значения:

(0:2.12)  1. Бог-Отец - Създател, Управител и Вседържител. Всеобщият Баща, Първото Лице на Божеството.

(0:2.13)  2. Бог-Син - Равноправен Създател, Дух-Властител и Духовен Управляващ. Вечният Син, Второто Лице на Божеството.

(0:2.14)  3. Бог-Дух - Съвместен Извършител, Всеобщ Обединител и Посветител на Разума. Безкрайният Дух, Третото Лице на Божеството.

(0:2.15)  4.Бог-Висшият - актуализиращ се или формиращ се Бог на времето и пространството. Личностно Божество, което асоциативно достига пространствено-времевото емпирично сливане на създанията и Създателя. Висшето Същество лично придобива присъщото на Божеството единство като еволюиращ емпиричен Бог на еволюционните създания на времето и пространството.

(0:2.16) 5. Бог-Седмократният - личност на Божеството, която реално действа където и да е във времето и пространството. Личностните Божества на Рая и техните съзидателни партньори, които функционират в централната вселена и отвъд нейните предели и, чрез енерго-личностен синтез, въплъщавщи се във Висшето Същество на първото ниво на обединяващото разкриване на Божеството във времето и пространството - нивото на създанията. Това ниво, голямата вселена, е сферата на пространствено-времевото низхождане на личностите на Рая и насрещен пространствено-времеви възход на еволюционните създания.

(0:2.17)  6. Бог-Пределният - възникващият Бог на свръхвремето и преодоляното пространство. Второто емпирично ниво на обединяващото проявление на Божеството. Бог-Пределният подразбира завършеното въплъщение на синтезирани абсонитно-свръхличностни, трансцендентни по отношение на времето и пространството, априорно-емпирични ценности, координирани на завършващите съзидателни нива на реалността на Божеството.

(0:2.18)  7. Бог-Абсолютният — емпирично формиращият се Бог, който излиза извън пределите на свръхличностните ценности и значения на божествеността и съществува понастоящем като екзистенциално Божество-Абсолют. Това е третото ниво на обединяващото проявление и разпространение на Божеството. На това свръхсъзидателно ниво Божеството изчерпва персонализируемия потенциал, натъква се на завършването на божествеността и изчерпва своите възможности за саморазкриване на последващите и нарастващи нива на друга персонализация. Божеството достига, сблъсква се и се съединява с Безусловния Абсолют.

 

(0:3.10)  Бог - Всеобщият Баща, е личността на Първия Източник и Център и в това си качество поддържа лични отношения с всички равноправни и подчинени източници и центрове, осъществявайки безкрайно управление над тях. Такова управление е лично и безкрайно потенциално, макар че в действителност то може никога да не функционира предвид съвършенството на тези равноправни и подчинени източници, центрове и личности.

(0:3.9)  Като Първи Източник и Център Бог е първичен по отношение на всеобхватната реалност - тази първичност е безусловна. Първият Източник и Център е безкраен, както и вечен, и вследствие на това е ограничен или обусловен само от собствената си воля.

 

(1:5.8)  Независимо от това, че Бог е вечна сила, величествено духовно присъствие, трансцендентален идеал и възхитителен дух, макар че той е всичко това и безкрайно повече, при все това той воистина и во веки веков е съвършена личност - Създател, който може да „познае и да бъде познат“, който е способен да „обича и да бъде любим“ и който може да стане наш приятел; от своя страна вие можете да станете известни, подобно на много свои предшественици, като приятели на Бога. Той е реален дух и духовна реалност.

 

(1:6.2) За науката Бог е причина, за философията - идея, за религията - личност, даже изпълнен с любов небесен Баща. За учения Бог е изходна сила, за философа - хипотеза на единството, за религиозния човек - жив духовен опит.

(1:6.8)  Бог е Дух - духовна личност; човекът също е дух - потенциална духовна личност. Иисус Назарянин постигна пълното въплъщение на този потенциал на духовната личност в човешкия опит; затова неговият живот, посветен на изпълнението на волята на Отеца, се превръща за човека в найреалното и идеално разкриване на личността на Бога. Макар постигането на личността на Всеобщия Баща да може да стане само в непосредствения религиозен опит, земният живот на Иисус ни въодушевява със съвършенството на демонстрацията на такова въплъщение и с разкриването на личността на Бога в истинския човешки опит.

 

(2:1.4)  Бог не е космическа случайност; нито е вселенски експериментатор. Пълновластните Управители на Вселените са способни да дерзаят, Бащите на Съзвездията могат да експериментират; главите на системите могат да се упражняват; но Всеобщият Баща вижда края още в началото, а неговият божествен замисъл и вечна цел действително обхващат и разбират всички експерименти и дерзания на неговите подчинени във всички светове, системи и съзвездия, във всяка вселена от неговите необятни владения.

(2:1.5)  Нищо не е ново за Бога и никое космическо събитие никога не се случва изненадващо за него; той обитава кръга на вечността. Дните му нямат начало или край. За Бога няма минало, настояще или бъдеще; цялото време във всеки даден момент е настояще. Той е великото и единствено АЗ СЪМ.

(2:2.6)  Бог е вечно и безкрайно съвършен и в личния му опит несъвършенството е неведомо за него; но той осъзнава целия опит на несъвършенството на всички създания, които преодоляват трудности във всички еволюционни вселени на всички Райски Синове-Създатели.

(2:5.10)  Бог е любов, но любовта не е Бог.

(2:4.2) На Бог е присъща добротата, за него е естествено състраданието, той е извечно милосърден.

(2:5.2)  Невярно е да се предполага, че любовта на Бога към неговите деца трябва да се постига с жертви, давани от неговите Синове, или с ходатайства от подчинените му създания, „тъй като Отецът сам ви обича“. Именно под влиянието на своето родителско чувство Отецът изпраща чудесните Настройчици, които се заселват в ума на хората. Божията любов е всеобхватна; „жадният нека да дойде“. Той желае „всички хора да се спасят, като познаят истината“. Той „не желае гибелта на никого“.

(2:6.7) Бог никога не е гневен, отмъстителен или сърдит. Безусловно, неговата любов често се сдържа от мъдрост, а отказът на милосърдие е обусловен от безпристрастност. Неговата любов към праведността не може да не се изразява в едновременно отвращение към греха. Отецът не е противоречива личност; божественото единство е съвършено.

 

(3:2.15) Могъществото на Бога е неограничено, същността му е божествена, волята - окончателна, атрибутите - безкрайни, мъдростта - вечна, и реалността - абсолютна.

 

(4:1.6) Ако Бог би престанал да бъде опора за цялото творение, то незабавно би възникнал всеобщ колапс. Без Бога не би съществувало такова нещо като реалност. В настоящия момент, както и в далечното минало и в безкрайното бъдеще, Бог продължава да бъде всеобща опора.

(4:3.4)  Бог не съжалява за нищо от онова, което някога е извършил, извършва или ще извърши.Той е премъдър, както и всемогъщ.

(4:4.1)  Бог е единственото устойчиво, самодостатъчно и неизменно Същество в цялата вселена на вселените, което няма нищо нито извън себе си, нито освен себе си, нито минало, нито бъдеще. Бог е целенасочена енергия (творчески дух) и абсолютна воля, а те са самосъществуващи и всеобщи.

(4:4.2) Тъй като Бог е самосъществуващ, Той е съвършено независим. Самата природа на Бога е несъвместима с изменението. „Аз, Бог, не се променям.“ Бог е неизменен; но едва когато достигнете Рая, вие ще можете макар и само да започнете да разбирате как Бог може да преминава от простота към сложност, от единство към многообразие, от покой към движение, от безкрайност към крайност, от божествено към човешко и от единство към двоичност и троичност. Така Бог е способен да видоизменя проявленията на своята абсолютност, тъй като божествената неизменност не подразбира неподвижност; Бог притежава воля - той е воля.

(4:4.7) В науката Бог е Първопричината; в религията - всеобщият и любящ Баща; във философията - единственото автономно същество, което не зависи от никого, но милосърдно дарява реалност на съществуването на всичко и всички останали.

(4:5.4) Да вярваш, предполагаш или учиш, че трябва да бъде пролята невинна кръв, за да завоюваш всевишното разположение или да отблъснеш измисления божествен гняв, е оскърбление за Бога.

(4:5.6) Каква насмешка над безкрайно милостивия характер на Бога е учението за безсърдечието и безжалостността на Отеца, толкова безучастен към несгодите и страданията на своите създания, че неговото нежно милосърдие било проявено, едва след като той видял своя невинен син с изтичаща кръв и умиращ на кръста!

 

(5:4.3)  Бог не само определя предназначението; той е вечна цел на човека. Цялата нерелигиозна дейност на човека се стреми да склони вселената към изкривяващото служене на себе си; истински религиозният индивид се стреми да обедини „аз“а с вселената, за да посвети дейността на това обединило се „аз“ на служене на вселенското семейство събратя - човешки и свръхчовешки.

 

(6:7.1)  Бог е бащинска личност - даряващият личност, пораждащият личността, причината за личността.

 

(169:4.7) Иисус използваше думата “Бог”, за да обозначи идеята за Божество, и думата “Баща”, за да обозначи опита от познаването на Бога. Когато думата “Баща” обозначава Бога, тя трябва да се разбира в нейния възможно най-широк смисъл. Думата “Бог” не може да бъде дефинирана и затова символизира безкрайната представа за Отеца, докато терминът “Баща”, поддаващ се на частично определяне, може да се използва за изразяване на човешката представа за божествения Баща в Неговата връзка с човека в течение на смъртното му съществуване.

 

(196:3.24)  Бог - това не е изобретение на човешкия идеализъм: той е самият източник на подобни проникновения и ценности на свръх животинско ниво. Бог - това не е хипотеза, формулирана за обединяване на човешките представи за истината, красотата и добродетелта:  той е изпълнена с любов личност, и добродетелта на човешкия свят се обединяват с все по-голяма духовност в опита на смъртните възходящи към реалностите на Рая.

 

Богопознаващ човек

(156:5.20) Позналият Бога човек със сигурност ще се спаси; той не се бои от живота; той е искрен и последователен. Умее храбро да понася неотвратимите страдания; не роптае, сблъсквайки се с неизбежните трудности.

(156:5.21) Само препятствията не могат да накарат истински вярващия, творящ добро, да скръсти ръце. Трудностите разгарят жарта на този, който обича истината, а препятствията служат само като предизвикателство за непреклонния строител на Царството.

 

Боготърсене

(1:2.5) Духовният подтик да откриеш Бога - Боготърсене.

 

Божествена добродетел

 (2:7.8)  Осъзнаването на висшата красота е откриването на реалността и интегрирането ú: осъзнаването на божествената добродетел във вечната истина е пределна красота.

 

Божественост

(0:1.17)  Божествеността се разбира от създадените същества като истина, красота и добродетел; съотнася се в личността като любов, милосърдие и служене; разкрива се на неличностни нива като правосъдие, могъщество и пълновластие.

(0:1.18) Божествеността може да бъде съвършена, пълна - както на проявяващото Райското съвършенство екзистенциално ниво, така и на нивото на създателите; тя може да бъде несъвършена - както на характеризиращото пространствено-времевата еволюция емпирично ниво, така и на нивото на създанията; или тя може да бъде относителна, без да е нито съвършена, нито несъвършена, както на някои нива на екзистенциално-емпирични взаимоотношения на Хавона.

 

Божество

(0:1.2) Божеството може да се олицетворява като Бог; то притежава доличностни и свръхличностни атрибути, които не са напълно понятни на човека. Божеството се отличава с качеството единство - действително или потенциално, на всички свръхматериални нива на реалността; това обединяващо качество най-добре се разбира от създадените същества като божественост.

(0:1.15) Божеството е източникът на всичко божествено. Божеството е непременно и неизменно божествено, но всичко това, което е божествено, не задължително е Божество, макар че то ще бъде свързано с Божеството и ще се стреми към определен аспект на единение с него - единение духовно, интелектуално или личностно.

 

Божии гусли

(47:10.2)  Йоан Богослов разказа за своето видение - пристигането на клас възходящи смъртни от седмия обителски свят на първото небе във възхитителния Йерусем: „И видях нещо, подобно на стъклено море, смесено с огън; и видях удържалите победа над звяра, който беше изначално в тях, и над изображението му, съхранило се във всички обителски светове, и накрая, над последния белег и следа; те стояха на това стъклено море, държаха гусли Божии и пееха песен за освобождаването от смъртния страх и смъртта.“ (Във всички тези светове съществува усъвършенствана пространствена връзка; способност за повсеместен прием на пространствените съобщения се осигурява посредством „Божиите гусли“ - моронтийното приспособление, компенсиращо невъзможността за непосредствена настройка на неразвития моронтиен сензорен механизъм за приемане на пространствени съобщения.)

 

 

 

В

Ваал

(97:3.3)  Северните и по-уседнали хананеи (ваалитите) свободно купуваха, продаваха и залагаха своите земи. Думата „Ваал” означава “собственик”. Култът към Ваал се основаваше на две основни доктрини. Първата се заключаваше в легализацията на обмена на собственост, контракти и договори - права за покупка и продажба на земята. Второ, смяташе се, че Ваал изпраща дъжд - той беше бог на плодородието на земята. Добрата реколта зависеше от благосклонността на Ваал. Този култ основно беше свързан със земята - владеенето на земята и нейното плодородие.

(97:3.4) Като цяло последователите на Ваал притежаваха домове, земи и роби. Това бяха аристократи-земеделци, които живееха в градовете. Всеки Ваал имаше светиня, жречество и “святи жени” - ритуалните проститутки.

 

Вяра

(3:5.9)  Вяра - висше утвърждавене на човешката мисъл.

(99:5.7)  Нека терминът “вяра” означава отношението на индивида към Бога, а не догматични формулировки за това, за което някои групи смъртни са могли да се договорят като за общ религиозен възглед. “Имаш ли вяра?

(101:1.6) Вярата обединява нравствената проницателност със способността съзнателно да се различават ценностите, а предшестващото по-рано еволюционно чувство за дълг завършва родословната истинска религия.

(101:2.2) Аргументацията е метод на науката; вярата е метод на религията; логиката е изпробван метод на философията.

(101:3.2)  Проницателността на вярата или духовната интуиция е способност, с която космическият разум, заедно с Настройчика на Съзнанието, дарява човека - дарът на Отеца.

(101:8.1) Вярването достига нивото на вярата, когато започва да мотивира живота и да определя начина на живот. Приемането на едно учение за вярно не е вяра; това е само вярване. Точно така не са вяра и увереността или убедеността. Състоянието на разума достига нивото на вяра само тогава, когато тя оказва решаващо влияние върху начина на живот. Вярата е жив атрибут на неподправен личностен религиозен опит. Човекът вярва в истината, възхищава се от красотата и почита добродетелта, но не им се покланя; такова присъщо на спасителната вяра отношение е съсредоточено само върху Бога, Който е олицетворение на всички тези атрибути и безкрайно повече.

(101:8.2) Вярването винаги е ограничаващо и свързващо; вярата - разширяваща и освобождаваща. Вярването задържа, вярата освобождава. Но живата религиозна вяра е нещо повече от съвкупност от благородни вярвания; тя е нещо повече от възвишена философска система: тя е жив опит, свързан с духовни значения, божествени идеали и висши ценности, тя е знание за Бога и служене на човека. Вярването може да стане принадлежност на групата, но вярата трябва да бъде лична. Теологичните вярвания могат да бъдат внушени на групата, но вярата може да се пробуди само в сърцето на индивидуалния вярващ.

(101:8.3) Вярата фалшифицира оказаното ú доверие, когато си позволява да отрича реалността и да натрапва на своите привърженици измислено знание. Вярата става изменница, когато поощрява предателството на интелектуалната цялостност и принизява верността на висшите ценности и божествени идеали. Вярата никога не се отдръпва от необходимото решаване на проблемите на смъртния живот. Живата вяра не поощрява фанатизма, гоненията и нетолерантността.

(101:8.4) Вярата никога не сковава творческото въображение; тя е свободна от неразумното и предвзето отношение към научните открития. Вярата вдъхва живот на религията и принуждава религиозния човек геройски да върви през живота, запазвайки вярност към златното правило. Пламенността на вярата се определя от знанията, а нейните усилия са прелюдията към възвишения покой.

(101:9.9)  Религиозната вяра се превръща в свързващото звено между нравственото съзнание и духовните представи за вечната реалност.

(102:4.3) Още на най-ранния етап човекът осъзнава, че не е самотен в света или във вселената. В него се изработва естествено спонтанно самосъзнание за съществуването и на други интелекти в средата, окръжаваща неговото собствено “аз”. Вярата преобразува този естествен опит в религия, във възприемане на Бога като реалност - източник, същност и цел, на друга разумност.

(103:6.7) Интуитивният метод на религията е вярата

(103:7.13) Вярата е акта на признаване на обосноваността на духовното съзнание - същността, която няма други смъртни доказателства.

(104:2.3)  Благодарение на духовната вяра човек постига любовта на Бога, но скоро установява, че тази духовна вяра не влияе върху предопределените закони на материалната вселена.

(132:3.5) Но истината никога не става човешко достояние без упражняването на вяра. Това е вярно затова, защото мислите, мъдростта, етиката и идеалите на човека никога няма да се издигнат по-високо, отколкото неговата вяра, неговата възвишена надежда. И всяка такава истинска вяра е основана на дълбоки размишления, искрена самокритика и безкомпромисно нравствено съзнание. Вярата е въодушевление на одухотвореното творческо въображение.

(132:3.6) Със своето действие вярата освобождава свръхчовешката дейност на божествената искра - безсмъртния зародиш, живеещ в разума на човека и явяващ се потенциал за вечно спасение.

(193:1.2) “Мир вам. Вие се радвате, узнавайки за моето възкресение и живот, но това нищо няма да ви даде, ако отначало не се родите във вечния дух и с това чрез своята вяра не придобиете дара на вечния живот. Ако сте вероизповедни синове на моя Баща, вие никога няма да умрете; никога няма да загинете.

 

Вярност (преданост)

(3:5.12)  Желателна ли е верността - преданост към повисшия дълг? Ако да, то човек трябва да живее сред възможности за предателство и неизпълнение на дълга. Доблестта на предаността към дълга се състои в предполагаемата опасност от простъпка.

(39:4.10) В столицата на системата серафическите учители още повече ще усилят вашето разбиране на космическия морал - за взаимодействието на свободата и предаността.

(39:4.11) Какво е преданост? Тя е плод на разумно признание на вселенското братство; невъзможно е така много да получаваш и нищо да не даваш в замяна. Според вашия възход по стълбата за развитие на личността отначало вие се учите да бъдете предани, след това да обичате, след това - да се държите като синове, и едва след това можете да бъдете свободни; но само след като станете завършващ и придобиете съвършенство на предаността, вие ще успеете да въплътите в себе си окончателния характер на свободата.

(171:8.11) Верността е безупречното мерило на човешката надеждност. Този, който е верен в малкото, най-вероятно ще прояви вярност към всичко, което е съобразно неговите дарования.

 

Вярването  (Вероучение)

(101:8.1) Вярването достига нивото на вярата, когато започва да мотивира живота и да определя начина на живот. Приемането на едно учение за вярно не е вяра; това е само вярване. Точно така не са вяра и увереността или убедеността. Състоянието на разума достига нивото на вяра само тогава, когато тя оказва решаващо влияние върху начина на живот. Вярата е жив атрибут на неподправен личностен религиозен опит. Човекът вярва в истината, възхищава се от красотата и почита добродетелта, но не им се покланя; такова присъщо на спасителната вяра отношение е съсредоточено само върху Бога, Който е олицетворение на всички тези атрибути и безкрайно повече.

(101:8.2) Вярването винаги е ограничаващо и свързващо; вярата - разширяваща и освобождаваща. Вярването задържа, вярата освобождава. Но живата религиозна вяра е нещо повече от съвкупност от благородни вярвания; тя е нещо повече от възвишена философска система: тя е жив опит, свързан с духовни значения, божествени идеали и висши ценности, тя е знание за Бога и служене на човека. Вярването може да стане принадлежност на групата, но вярата трябва да бъде лична. Теологичните вярвания могат да бъдат внушени на групата, но вярата може да се пробуди само в сърцето на индивидуалния вярващ.

 

Вечност

(32:5.4)  На мен ми се струва, че с цел обясняване на смъртния разум би имало голям смисъл да се представи вечността като цикъл, а вечният замисъл - като безкраен кръг, при което цикълът на вечността е по определен начин синхронизиран с преминаващите материални цикли на времето. Що се отнася до секторите на времето, съединени с цикъла на вечността и явяващи се негова част, то ние сме принудени да признаем, че такива времеви епохи се раждат, живеят и умират точно така, както се раждат, живеят и умират времевите същества. Мнозинството хора умират затова, защото не постигат такова ниво на духовно развитие, което би им позволило да се слеят с Настройчика, вследствие на което метаморфозата на смъртта става единственият възможен начин, който им позволява да се освободят от оковите на времето и от връзките на материалното творение и с това да тръгнат в крак с устремената напред процесия на вечността. Преминали успешно изпитателния живот във времето и материалното битие, вие получавате възможност да продължите своя път във връзка със и даже като част от вечността, в безкрайно завъртане по кръга на вечните епохи заедно със световете на пространството.

(32:5.5) Секторите на времето са подобни на мимолетното проявление на личността в преходна форма; те се появяват за известно време, след което изчезват от човешкото полезрение, само за да се появят отново като нови участници и неизчезващи съставни елементи на по-висшия живот - безкрайното завъртане по кръга на вечността. В светлината на нашата вяра в една имаща граници вселена, която се движи по огромна издължена орбита около централната обител на Всеобщия Баща, вечността едва ли може да бъде представена като прав път.

(32:5.6)  Откровено казано, за крайния разум на времето вечността е непостижима. Вие сте просто неспособни да я обхванете с ума си; неспособни сте да я осмислите.

(118:1.1)  За да може по-уверено да се ориентира в космоса, човек трябва колкото може по-добре да разбира връзката на Божеството с космоса. Макар че абсолютното Божество е по своята природа вечно, Боговете са свързани с времето като придобиван във вечността опит. В еволюционните вселени вечността има временна непрекъснатост - непрекъснатото сега.

 

Вечният Син

(0:5.5)  Вечният Син е абсолютната личност, тайната на духовната енергия, духовете на моронтия и преобразените духове.

(6:0.1) Вечният Син е съвършеното и окончателно изражение на „първата“ личностна и абсолютна представа за Всеобщия Баща. Затова както и, когато и Отецът да изразява себе си като абсолютна личност, той прави това чрез Вечния Син, който винаги е бил, е, и ще бъде живото и божествено Слово. И този Вечен Син пребивава в центъра на всички неща в обединение с личното присъствие на Вечния и Всеобщ Баща, непосредствено обкръжавайки ги със себе си.

(6:0.3) Вечният Син е духовно въплъщение на всеобщата и безкрайна представа за божествената реалност, безусловния Дух и абсолютната личност на Райския Баща.

(6:1.1)  Вечният Син е първороден и единороден Син Божий. Той е Богът-Син - второто лице на Божеството и съвместният създател на цялото творение. Както Отецът е Първият Велик Източник и Център, така Вечният Син е Вторият Велик Източник и Център.

(6:1.2)  Вечният Син е духовният център и божественият ръководител на духовното управление на вселената на вселените. Всеобщият Баща е, първо, създател и, второ, духовен разпоредител.  „Бог е дух“ и Синът е лично проявление на този дух. Първият Източник и Център е Абсолют на Волята; Вторият Източник и Център е Абсолют на Личността.

(6:3.2)  Вечният Син е великият източник на милосърдие за цялото творение.

 

Вещество (Материя)

(12:8.10)  Материя. Организирана енергия, подложена на въздействието на линейна гравитация, освен в случаите на нейното видоизменение от движението, и обусловена от разума.

(42:4.1) Светлината, топлината, електричеството, магнетизъмът, химизмът и материята по своя произход, природа и предназначение са едно и също, точно както и другите материални реалности, засега все още неоткрити на Урантия.

(56:10.18) Физическата материя е пространствено-времева сянка, която отхвърля Райското енергийно сияние на абсолютните Божества.

 

Вина

(103:4.3) Чувството за вина (не съзнанието за греха) произхожда или от прекъснатото духовно общуване, или от понижаване нивото на нравствените идеали на индивида. Изходът от това неприятно положение е само в осъзнаването на това, че висшите нравствени идеали на човека не задължително означават Божията воля. Човекът не може да се надява на това, че неговият живот ще съответства на неговите най-висши идеали, но той може да бъде верен своята цел: да търси Бога, постепенно придобивайки все по-голямо сходство с него.

 

Власт

(69:5.8) Властта - страстното желание да станеш собственик.

 

Война

(70:1.1) Войната е естествено състояние и наследство на развиващия се човек, мирът е социалната мярка, определяща прогреса на цивилизацията.

(70:1.2) Войната е животинската реакция, провокирана от неразбирането и раздразнението; мирът настъпва при цивилизовано решаване на всякакви подобни проблеми и трудности.

(70:2.1) В миналите векове ожесточените войни водеха към социални промени и спомагаха за усвояване на нови идеи - такива, каквито не можеха да хрумнат на хората по естествен път за десет хиляди години. Ужасната цена, която се налагаше да се плаща за някои предимства на войната, се заключаваше в това, че обществото временно биваше отхвърляно назад към варварството; на цивилизованото благоразумие се налагаше да се отказва от своите права; войната е силно действащо лекарство, много скъпо и пределно опасно; макар че нерядко лекува някои от социалните болести, понякога то убива пациента - разрушава обществото.

(70:2.9)  Войната носи в себе си определена еволюционна ценност, води към естествен подбор. Но с постепенния прогрес цивилизацията трябва да се откаже от нея така, както в своето време човечеството се отказа от владеенето на роби. Древните войни водеха към изтребление на изостаналите народи; но в резултат от съвременните конфликти се унищожава основно най-добрият човешки материал.

(70:2.19) Прославянето на войната би било грешка

 

Воля

(130:2.7)  Волята е преднамерен избор на самоосъзнаващо същество, водещ към решение-действие, основано на разумна рефлексия.

(130:2.7)  Божията воля е Божий път, съучастие в избора на Бога в условията на всяка потенциална алтернатива. Затова изпълнението на Божията воля е опит на постепенно придобиване на все по-голямо богоподобие, а Бог е източник и цел на всичко добродетелно, прекрасно и истинско. Човешката воля е човешки път - съвкупност от това, което смъртният решава да бъде и каквото реши да прави.

(130:2.10) “Волята е това проявление на човешкия разум, което позволява на субективното съзнание да изрази обективно себе си и да изпита феномена на стремежите към богоподобие.”

 

Възкресението на неправедните

(113:6.8)  Техниката на правосъдието изисква личните и групови хранители да отговарят при периодическите извиквания по списък от името на непостигналите вечен живот личности. Настройчиците на такива непостигнали вечен живот същества не се връщат; и когато ги извикват по списък, серафимите отговарят, но Настройчиците не се отзовават. В това се заключава “възкресението на неправедните”, в действителност - официалното признаване на прекратяването на тяхното съществуване. Огласяването на правосъдието следва веднага след огласяването на милосърдието - възкресяването на спящите смъртни, придобили вечен живот.

 

Време

(118:3.1)  Само благодарение на своята повсеместност Божеството можа да обедини пространствено-времевите проявления в крайната концепция, тъй като времето е последователност от моменти, докато пространството е система от свързани точки. В крайна сметка вие постигате времето чрез анализ, а пространството - чрез синтез.

(130:7.4) Времето е поток от ограничени от времето събития, възприемани от съзнанието на сътвореното същество. Времето е название на последователното разположение на събитията, с помощта на което те се възприемат и отделят. Вселената на пространството е свързан с времето феномен при разглеждане от всяка вътрешна точка, намираща се извън неподвижната обител - Рая. Движението на времето се разкрива само по отношение на това, че не се движи в пространството като времево явление. Във вселената на вселените Раят и неговите Божества излизат извън пределите както на пространството, така и на времето. В обитаемите светове човешката личност (в която се заселва и която ориентира духът на Райския Баща) е единствената свързана с физическия свят реалност, способна да излезе извън пределите на материалната последователност на ограничените във времето събития.

(130:7.5) Животните нямат чувство за време, каквото има човекът, но даже на човека - поради неговия тесен и ограничен възглед, времето изглежда като последователност от събития; но с възхода на човека, с неговото приближаване към центъра разширяващият се възглед за тази поредица от събития позволява все повече да се осъзнава нейният цялостен характер. Това, което преди е изглеждало като последователност от събития, започва да се вижда като цялостен и съвършено свързан цикъл; така съзнанието за кръговете на едновременността все повече ще изтласква предишното съзнание за линейната последователност от събития.

(189:1.3) Хората и досега не разбират, че във всичко личностно материята е само скелет на моронтия и че и едното, и другото са отразена сянка на непреходната духовна реалност. Колко още време ще мине, преди да започнете да разглеждате времето като подвижна проекция на вечността, а пространството - като мимолетна сянка на Райски реалности?

 

Всезадоволеност

(54:1.5) Всезадоволеността под маската на свободата е предшественица на презряното робство.

 

Вселената на вселените

(56:0.1) Вселената на вселените представлява един огромен интегриран механизъм, абсолютно контролируем безкраен разум.

 

Вселенската енергия

(0:6.7) Вселенската енергия включва всички форми на енергия, които, все още реагирайки на гравитацията на Рая, се подчиняват непосредствено на линейна гравитация. Това е електронното ниво на енергията-материя и на всички последващи я еволюции.

(42:2.14)  Вселенска енергия. Пространствената сила е превърната в енергия на пространството, а оттам - в енергия на гравитационен контрол. Така физическата енергия е достигнала в своето развитие такова състояние, когато може да бъде насочена по енергийните канали и да бъде заставена да служи за разнообразните цели на вселенските Създатели.

(42:2.15) На Уверса областта от вселенска енергия я наричат Гравита.

 

Всеобщият Баща

(0:3.10)  Бог - Всеобщият Баща, е личността на Първия Източник и Център и в това си качество поддържа лични отношения с всички равноправни и подчинени източници и центрове, осъществявайки безкрайно управление над тях.

(0:5.5) Всеобщият Баща е тайната на реалността на личността, даряването с личност и предназначението на личността.

(1:0.1)  Всеобщият Баща е Богът на цялото творение, Първият Източник и Център на всички неща и същества. Мислете за Бога преди всичко като за създател, след това като за властващ и едва след това като за безкраен вседържител.

(2:1.6)  Всеобщият Баща е абсолютно и безусловно безкраен във всички свои атрибути; и този факт във и сам по себе си автоматически изключва възможността за пряко лично общуване с крайни материални същества и с други низши типове създадени разумни същества.

(6:1.3)  Всеобщият Баща никога не действа като творец лично, а само съвместно със Сина или при съгласувани действия със Сина.

 

Висше Същество

(0:7.9)  Висшето Същество не се отнася към непосредствените творци, с изключение на това, че то е баща на Маджестон, но то представлява синтезиращо начало, съгласуващо всякакви отношения на създанието и Създателя на вселената. Висшето Същество, което се реализира понастоящем в еволюционните вселени, е Божеството, което осъществява взаимовръзката и синтеза на пространствено-времевата божественост, на триединното Божество на Рая, в емпирична взаимовръзка с Висшите Създатели на времето и пространството.

 

Висшия опит

(130:2.6) Да се запознаеш със своите собствени братя и сестри, да опознаеш техните проблеми и да се научиш да ги обичаш - ето висшия опит от живота.”

(155:6.7) Разбира се, нужно е да се отдаде дължимото и на позналите Бога водачи от миналото, но защо, постъпвайки така, трябва да жертвате висшия опит на човешкия живот - откриването на Бога за самите себе си и познаването Му в собствените си души?

 

Висш триумф на вярата

(155:5.10) На Земята още дълго ще се срещат тези плахи, боязливи и нерешителни индивиди, предпочитащи такъв път на придобиване на религиозно утешение независимо от това, че свързвайки своята съдба с религиозната власт, с това те жертват суверенността на личността, унижават достойнството на уважаващия себе си човек и изцяло се отказват от правото на участие в най-завладяващия и въодушевяващ от всички възможни видове човешки опит, а именно - в личното търсене на истината, в опияняващото изправяне лице в лице с опасностите на рационалните открития, в решимостта да изследват реалностите на личния религиозен опит, висшето удовлетворение от усещането на лична победа, която се заключава в истинско осъзнаване на триумфа на духовната вяра над разсъдъчното съмнение, във висшето дерзание на цялото човешко съществуване - търсенето на Бога, Когото човек търси за себе си самостоятелно и Когото той намира.

 

 

 

Г

Гняв

(149:4.2) “Гневът е материално явление, което - като цяло, е мярката за неспособността на духовната природа да постави под свой контрол обединената интелектуална и физическа природа. Гневът свидетелства за недостиг на търпима братска любов, както и за недостатъчно самоуважение и самообладание. Гневът подрива здравето, разваля разума и спъва духовния учител на човешката душа. Нима не сте чели в Писанията, че “гневът убива глупака” и че „човекът раздира себе си на части в своя гняв”? Че “търпеливият човек е човек с голям ум”, а “раздразнителният е неразумен”? Всички вие знаете, че “кроткият отговор смирява гнева” и че “оскърбителните думи възбуждат ярост”.”Благоразумието прави човека търпелив”, докато “човекът, неспособен да се владее, е подобен на беззащитен град без стени”. „Жесток е гневът и свирепа - яростта.” “Сърдитите предизвикват кавга, а избухливите умножават своите грехове.” “Не бъди прибързан в духа, защото гневът живее в гърдите на глупците.”

 

Голямата Вселена

(12:1.13) Голямата Вселена е настоящото организирано и обитаемо творение. Тя се състои от седемте свръхвселени със съвкупен еволюционен потенциал от около седем трилиона обитаеми планети, без да споменаваме вечните сфери на централното творение. Но такава ориентировъчна оценка не отчита нито архитектурните административни сфери, нито външните групи неорганизирани вселени. Настоящите неравни граници на голямата вселена, нейната неравномерна и незавършена периферия, в съчетание с изключително неустойчивото състояние на цялостния астрономически план, позволява на нашите астрономи да направят извода за незавършеността дори на седемте свръхвселени. Придвижвайки се от божествения център в което и да е направление, ние винаги достигаме външните предели на организираното и обитаемо творение; достигаме външните граници на голямата вселена. И именно до тази външна граница в отдалечено ъгълче на това величествено творение продължава своето богато на събития съществуване вашата локална вселена.

(15:2.9)  Голямата Вселена. Седем свръхвселени съставляват понастоящем организираната голяма вселена, състояща се от приблизително седем трилиона годни за обитаване светове плюс архитектурните сфери и един милиард обитаеми сфери на Хавона.

 

Голям Сектор

(15:2.7) Голям Сектор. Сто малки сектора (около 100 000 000 000 годни за обитаване свята) съставляват един голям сектор. Всеки голям сектор има величествен столичен свят, а начело на големия сектор са трима Извечно Съвършени, които са Висши Троични Личности.

 

Гордост

(111:6.9)   От всички опасности, които дебнат смъртната природа на човека и заплашват неговата духовна цялостност, най-голяма е гордостта.

(111:6.10)  Гордостта е измамна и отровна, тя поражда греха винаги, когато се среща в индивид, група, раса или нация. Буквална е истината: “Гордостта предшества падението.”

 

Гравита

(11:8.7) Физическите системи на свръхвселените се формират от Управляващите Вселенската Енергия и техните партньори. Тези материални организации се отличават от двойствения строеж и са известни като гравита.

(42:2.14) Вселенска енергия. Пространствената сила е превърната в енергия на пространството, а оттам - в енергия на гравитационен контрол. Така физическата енергия е достигнала в своето развитие такова състояние, когато може да бъде насочена по енергийните канали и да бъде заставена да служи за разнообразните цели на вселенските Създатели. Това се осъществява чрез многобройни управляващи, центрове и регулатори на физическа енергия в голямата вселена - организираните и населени творения. Тези Управляващи Вселенската Енергия поемат върху себе си повече или по-малко управлението на двадесет и една от тридесетте фази на енергията, съставляващи днешната енергийна система на седемте свръхвселени. Тази област от сила-енергия-материя е сферата на разумна дейност на Седмократния, който се подчинява на пространствено-времевото свръхуправление на Върховния.

(42:2.15) На Уверса областта от вселенска енергия я наричат Гравита.

 

Гравитация

(0:6.11) Управлението на енергията е прерогатив на гравитацията. Нито пространството, нито еталонът реагират на гравитацията, но между пространството и еталона няма никаква взаимовръзка; пространството не е нито еталон, нито потенциален еталон.

(11:8.1) Неизбежното гравитационно притегляне ефективно обхваща всички светове във всички вселени в целия космос. Гравитацията, това са всемогъщите обятия на физическото присъствие на Рая. Гравитацията е всесилната нишка, на която са нанизани блещукащите звезди, сияещите слънца и въртящите се сфери, съставляващи всеобхватното физическо украшение на вечния Бог, Който е всичко, Който всичко изпълва и в Когото се съдържа всичко.

(11:8.2)  Центърът и средоточието на абсолютната материална гравитация е Райският Остров, допълван от обкръжаващите Хавона черни гравитационни тела и уравновесяван от горните и долни резервоари на пространството. Всички известни еманации на долния Рай неизменно и безпогрешно реагират на въздействието на централната гравитация, от която са обхванати безчислените кръгове на елипсовидните пространствени нива на мирозданието. Всеки известен тип космическа реалност описва вековна дъга, стремейки се към кръгообразно движение, към завъртане по огромната елипса.

(11:8.3)  Пространството не реагира на гравитацията, но й служи като противотежест. Без амортизиращата способност на пространството възникващите в него експлозии биха предизвикали сътресение в околните космически тела. Наситеното пространство също оказва такова антигравитационо въздействие на физическата или линейна гравитация; пространството действително е способно да неутрализира такова действие на гравитацията, макар и да е неспособно да го забави. Абсолютната гравитация е гравитацията на Рая. Локалната - или линейна - гравитация се отнася към електрическия стадий на енергията или материята; тя действа в пределите на централната, свръх- и външните вселени при всяка съответстваща материализация.

 

Градант

(46:1.2) Стандартната миля на Йерусем е равна на около седем урантийски мили [11,2 километра]. Единицата тегло „градант“, равна почти с точност на около 280 грама от вашето тегло, е част от десетичната система, построена върху основата на стандартния ултиматон.

 

Грях

(67:1.4) Съществуват различни възгледи за греха, но от гледна точка на философията на вселената грехът е отношение на личност, която съзнателно се съпротивлява на космическата реалност.

(67:7.4) Грехът - явявайки се отношение на съществата към реалността, неизбежно носи своите отрицателни плодове на всички взаимосвързани нива на вселенски значения. Но последствията от погрешните разсъждения, злодейските постъпки или греховните намерения в пълна степен се усещат само на нивото на самите простъпки. Нарушаването на вселенския закон може да бъде съдбовно на физическо ниво без особено сериозни последствия за разума и без нанасяне на ущърб на духовния опит. Грехът е изпълнен с възможни съдбовни за запазването на личността последствия едва тогава, когато се явява отношение на цялото същество, когато става избор на разума и желание на душата.

(67:7.7) Никой и никога не бива обричан на съдбовни духовни лишения заради чужди грехове. Независимо от широките последствия в административната, интелектуална и социална сфери, грехът е изцяло личен - както по отношение на моралната отговорност, така и по своите духовни последствия.

(89:10.2) Грехът трябва да бъде преосмислян като преднамерено нелоялно отношение към Божеството. Съществуват няколко степени на нелоялност: непълната лоялност или присъщата нерешителност; раздвоената лоялност, свойствена на конфликтността; изчезващата лоялност, присъща на безразличието; и загубата на лоялност, която се изразява в следване на безбожни идеали.

(89:10.3)  Чувството или усещането за вина е осъзнаване на нарушаването на нравите; то не задължително е грях. Ако няма съзнателна нелоялност към Божеството, няма и истински грях.

(148:4.4)  Грехът е осъзнатото, съзнателно и преднамерено нарушаване на божествения закон, волята на Отеца. Грехът е мярката за нежеланието да се подчиниш на божественото ръководство и духовното управление.

(170:2.23) Иисус учеше, че грехът не е дете с дефектна природа, а плод на разума, вземащ съзнателно решение и подчинен на непокорна воля. По отношение на греха той учеше, че Бог вече е простил и че ние правим такава прошка достъпна за самите себе си, когато прощаваме на своите събратя. Прощавайки на братята си в плът, вие създавате в своята душа способност за приемане на реалността на Божията прошка спрямо собствените ви грешки.

(188:4.5) Животинската същност, склонността към злодеяния може да бъде наследствена, но грехът не преминава от родител на дете. Грехът е акт на съзнателно и преднамерено въставане на волевото създание против волята на Отеца и законите на Сина.

 

 

 

Д

Демокрация

(88:3.4) Хората превърнаха във фетиш и демокрацията, възвисявайки и обожествявайки представите на обикновения човек, когато те в съвкупност се наричат “обществено мнение”. Само по себе си мнението на отделния човек се смята за нещо незначително, но когато много хора съвместно изпълняват функциите на демократичното общество, същото посредствено съждение става критерий за справедливост и еталон на праведност.

 

Ден

(46:1.2) Един ден в Сатания е равен на три дни урантийско време минус един час, четири минути и петнадесет секунди, което съответства на времето за завъртане на Йерусем около своята ос..

(33:6.9) В системата на времето на Йерусем денят на Сатания е малко по-кратък (с 1 час, 4 минути и 15 секунди) от три урантийски дни. Тези системи за отчитане на времето са известни като салвингтонско, или вселенско, време и системно, или сатанийско, време. Стандартно е вселенското време. Стандартен ден на Небадон е равен на 18 дни, 6 часа и 2.5 минути урантийско време.

 

Добродетел

(56:10.10)  Добродетелта обхваща смисловото съдържание на етиката, нравствеността и религията - емпиричната жажда за съвършенство.

(56:10.12) Добродетелта е умственото възприятие на относителните ценности, присъщи на разнообразните нива на божествено съвършенство. Възприемането на добродетелта предполага наличието на разум, на който е присъща нравственост - личния разум, способен да прави разлика между доброто и злото. Но притежаването на добродетел, на величие е мярката за истинско постигане на божественост.

(132:2.5) Добродетелта винаги расте, стремейки се към нови нива на все по-голяма свобода на нравствено самопознание и придобиване на духовна личност - към откриване на вътрешния Настройчик и отъждествяване с него. Опитът е благо, когато повишава възприемането на красотата, укрепва нравствената воля, задълбочава разбирането на истината, разширява способността да обичаш и служиш на своите събратя, възвисява духовните идеали и обединява висшите временни човешки подбуди с вечните планове на вътрешния Настройчик; и всичко това води непосредствено към повишаване на желанието да изпълниш волята на Отеца и с това усилва божествената страст - да намериш Бога и да станеш подобен на Него.

(132:2.7)  Добродетелта е жив, относителен, винаги прогресиращ и неизменно личен опит, който е извечно взаимосвързан с разбирането на истината и красотата. Добродетелта се открива в признаването на позитивните истински ценности на духовното ниво, които в човешкия опит трябва да се противопоставят на своята негативна противоположност - на сенките на потенциалното зло. Добродетелта се открива в признаването на истинските ценности на духовното ниво, които в човешкия опит трябва да се противопоставят на своята активна противоположност - сенките на потенциалното зло.

(16:7.6) Добродетелта е праведност - съгласие с космоса. Да назовем добродетелите, не значи да им дадем определение, но да живеем в добродетели, значи да ги познаваме. Добродетелта е вече не просто знание, но още не е и мъдрост; по-скоро, това е реалността на нарастващия опит, придобит при прехода към всички нови нива на космически постижения. В своя ежедневен живот смъртният човек осъзнава добродетелта, последователно избирайки поскоро доброто, отколкото злото, и способността да прави избор е признак на нравствен характер.

(16:7.10) Оттук висшата добродетел е чистосърдечното решение да се изпълнява волята на небесния Баща.

 

Догма

(88:2.7)  В древността недопускащата възражение дума-фетиш беше внушаващата страх догма - най-страшният от всички тирани, поробващи човека. Догматичният фетиш довежда смъртния човек до самозаблуда, удържайки го в менгемето на сляпата вяра, фанатизма, суеверието, нетърпимостта и най-зверските форми на варварска жестокост. Съвременното уважение към мъдростта и истината е само неотдавнашно избавление от тенденцията към фетишизация, обръщането към по-високо ниво на мислене и логика. Що се отнася до събирането на фетишизирани писания, които за различните религиозни хора са свещени книги, то смята се, че не само съдържанието на такива книги е истинско, но и че те съдържат цялата истина. Ако в една от свещените книги бъде казано, че Земята е плоска, то в течение на много поколения здравомислещи по принцип мъже и жени ще отхвърлят явните свидетелства за това, че планетата е кръгла.

 

Доказателство

(10:6.3) Доказателството като основа на справедливостта (правосъдието в съчетание с милосърдието) се предоставя от личностите на Третия Източник и Център, съвместния представител на Отеца и Сина във всички светове и умове на интелигентните създания в цялото творение.

 

Дълг

(16:6.7)   Дълг - областта от реалността на смъртните във философската реалия, мястото на действие на разсъдъка; разбирането на относителното добро и зло. Това е тази форма на космическа проницателност, която се опира на здравомислието.

 

Дух Божий

(8:5.3)  Във вашите свещени книги под термина Дух Божий се подразбира ту Безкрайният Дух в Рая, ту Съзидателният Дух на вашата локална вселена. Светият Дух е духовният кръг на тази Съзидателна Дъщеря на Безкрайния Дух на Рая; това е кръг, присъщ на всяка локална вселена и ограничен от духовните предели на такова творение; що се отнася до Безкрайния Дух, то той е вездесъщ.

 

Дух

(6:6.2)  Духът винаги притежава съзнание, разум, различни аспекти на индивидуалността. Без участието на някаква форма на разума духовното осъзнаване на братството на духовните същества би било невъзможно.

 

(0:5.9)  Дух. Божественият дух, който населява съзнанието на човека - Настройчикът на Съзнанието. Този безсмъртен дух е доличностен - той не притежава личност, макар че му предстои да стане част от личността на съхранилото се смъртно създание.

(9:4.5)  Космическата сила отговаря на въздействието на разума, както космическият ум отговаря на въздействието на духа. Духът е божествен замисъл, а разумът-дух - божественият замисъл в действие. Енергията е явление, разумът е значение, духът е ценност. Даже във времето и пространството разумът установява тези относителни връзки между енергията и духа, които се основават на взаимното си родство във вечността.

(12:8.13)  Целта на съществуване на всички личности е духът

 

Духовна проницателност

(101:1.3)  Цялото това вътрешно духовно общуване се нарича духовна проницателност. Такъв религиозен опит е следствие от съвкупното влияние на разума на Настройчика и Духа на Истината, функциониращи и въздействащи в средата на идеи, идеали, прозрения и духовни стремежи на еволюиращите Божии синове.

(103:5.6) Разумът на еволюционния човек винаги се сблъсква с трудния проблем на разрешаването на спора между естествения растеж на емоционалните импулси и нравствения растеж на безкористните подбуди, основани на духовната интуиция (проницателност) - истинската религиозна рефлексия.

 

Духовна еволюция

(132:3.8)  Духовната еволюция е опит на все по-голямото и доброволно избиране на добродетели, съпровождано от съответно и последователно намаляване на възможностите на злото.

 

Духовно кръщение

(194:2.10)  Терминът “духовно кръщение”, получил толкова широко разпространение приблизително по това време, означаваше само съзнателно приемане на този дар - Духа на Истината, и лично признание за тази нова духовна сила като фактор, усилващ всички духовни влияния, изпитани преди това от позналите Бога души.

 

Духовно предназначение

(156:5.7)  Духовното предназначение зависи от вярата, любовта и предаността към истината - глада и жаждата за праведност, чистосърдечното желание да намериш Бога и да станеш като Него.

 

Духовност

(100:2.4)  Духовността става едновременно показател за близостта на човека към Бога и мярка на неговата полезност за своите ближни. Духовността повишава способността да виждаш красотата в материалното, да познаваш истината в значенията и да откриваш добродетели в ценностите. Духовното развитие се определя от способността за него и е право пропорционално на отстраняването на егоистичните свойства на любовта.

 

Духовният разум  (Духовната интуиция)

(101:3.2) Проницателността на вярата или духовната интуиция е способност, с която космическият разум, заедно с Настройчика на Съзнанието, дарява човека - дарът на Отеца. Духовният разум - интелектът на душите, е дарът на Светия Дух, дар от Съзидателния Дух - на човека. Духовната философия - мъдростта на реалностите на духа, се дарява от Духа на Истината, съвместен дар от посвещенческите Синове на човешките деца. Координацията и взаимовръзката на тези духовни способности образува духовната личност на човека в нейната потенциална съдба.

 

Душа

(0:5.10)  Душа. Душата на човека е негова емпирична придобивка. Когато смъртното създание решава “да изпълни волята на небесния Баща”, пребиваващият в неговото съзнание дух става баща на новата реалност на човешкия опит. Смъртният материален разум е майка на същата тази възникваща реалност. Субстанцията на тази нова реалност не е нито материална, нито духовна - тя е моронтийна. Така се формира безсмъртна душа, на която предстои да преживее физическата смърт и да започне възхода си към Рая.

(111:2.3)  Човешката личност се отъждествява с разума и духа, които се задържат във функционална взаимовръзка от живота в материалното тяло. В резултат от тази функционална взаимовръзка на разума и духа възниква не просто комбинация от качества или атрибути на разума и духа, а съвършено нова, оригинална и уникална вселенска ценност, притежаваща потенциално вечно съществуване - душата.

(133:6.5)  “Душата е тази част от човека, която съзерцава вътрешния “аз”, вижда истината и възприема духа и която навечно възвисява човека над нивото на животните. Самосъзнанието, като такова, не е душата. Нравственото самосъзнание е истинското самоосъзнаване на човека - образува основата за човешката душа, а душата е тази част от човека, която представлява потенциално непреходна ценност на човешкия опит. Характеристики на душата са нравственият избор и духовното постижение, способността да познаваш Бога и стремежът да станеш подобен на Него. Душата на човека не може да съществува отделно от нравственото мислене и духовната активност. Бездейната душа е умираща душа. Но душата на човека се отличава от божествения дух, намиращ се в разума. Божественият дух пристига едновременно с първото нравствено действие на човешкия разум, което ознаменува раждането на душата.

(117:6.5)  Моронтийната душа на еволюиращия смъртен наистина е син на действащия чрез Настройчика Всеобщ Баща и дете на ответното космическо действие на Висшето Същество, Всеобщата Майка.

 

Дявол

(53:1.4)  „Дяволът“ нe e никой друг, а Калигастия, дeтронираният Планeтарeн Принц на Урантия и Син на вторичната катeгория на Ланонандeк. По врeмeто, когато Михаил живя на Урантия в плът, Луцифeр, Сатана и Калигастия сe бяха обeдинили, за да провалят нeговата посвeщeнчeска мисия. Но прeтърпяха пълeн нeуспeх.

 

 

 

Е

Евангелието за Царството

(194:0.4)  Евангелието за Царството е фактът за бащинството на Бога заедно с произтичащото от него истинско синовство на събратя-хора.

 

Еволюция

(74:8.4) Преданието за това, че след пристигането им за Адам и Ева са били изготвени физически тела оказа въздействие върху повечето народи на планетата. В източното полукълбо практически повсеместно вярваха в това, че човекът е бил направен ог глина. Това предание се среща по целия свят от Филипинските острови до Африка. И много народи приеха този разказ за възникването на човека от глина в резултат на особения акт на сътворението, отхвърляйки по-древните вярвания в постепенното творение - еволюцията.

(105:6.5)  Реакцията на божествеността спрямо несъвършенството, свързана с изоставането на еволюцията, се разкрива в компенсиращото присъствие на Бог-Седмократния, благодарение на действията на когото усъвършенстващото начало е свързано както със съвършеното, така и с усъвършенстваното. Това изоставане е неотменимо от еволюцията, която е творчество във времето.

 

Егоизъм

(111:6.9) От всички опасности, които дебнат смъртната природа на човека и заплашват неговата духовна цялостност, най-голяма е гордостта. Мъжеството е доблестно, егоизмът - тщеславен и самоубийствен. Не следва да се отнасяте осъдително към разумната увереност в себе си. Способността на човека да надмине себе си е единственото, което го отличава от животинския свят.

 

Екзистенциално

Екзистенциално – дума, често използувана в тези документи. Това означава нещо вечно, без начало или край. Не съществува време, в което това не е съществувало. Екзистенциалното същество има пълно знание пред който и да е опит.

 

Елохим

(96:1.8) Елохим. Дълго време в Киш и Ур съществуваха шумеро-халдейски групи, които проповядваха триединната концепция за Бога, основана на преданията за времената на Адам и Мелхиседек. Това учение премина в Египет, където на Троицата се покланяха под името Елохим, или в единствено число Елоах. Египетските, а по-късно александрийските философи с юдейски произход учеха на това единство на множеството Богове и във времената на Изхода [бягството от Египет - б.р.] много съветници на Мойсей вярваха в тази Троица. Но концепцията за тринитарния Елохим стана действителна част от древноеврейската теология, едва след като евреите се оказаха под политическото влияние на Вавилон.

 

Ел-Шаддай

(96:1.5) Ел-Шаддай. Трудно е да се обясни какво именно означава Ел-Шаддай. Тази представа за Бога беше сложен резултат на заимстване от ученията, изложени от Аменемоп в Книгата на Мъдростта, изменени от Ехнатон в доктрината за Атон и претърпели по-нататъшно изменение под влиянието на ученията на Мелхиседек, въплътени в представите за Ел-Елион. Но с проникването на образа на Ел-Шаддай в съзнанието на древните евреи в него започнаха да се появяват много черти, свойствени на вярата в Яхве, която изповядваха обитателите на пустинята.

(96:1.6) Една от господстващите религиозни идеи на това време беше египетската концепция за божественото Провидение - учението за това, че материалният разцвет е награда за служенето на Ел-Шаддай.

 

Ел-Елион

(96:1.4)  Ел-Елион. В продължение на много векове след пристигането на Мелхиседек в Салим неговото учение за Божеството съществуваше в различни варианти, но обикновено се означаваше с думите Ел-Елион - Всевишният Бог на небесата. Много семити, в това число и непосредствените потомци на Авраам, в различни периоди се покланяха и на Яхве, и на Ел-Елион.

 

Ел

(96:1.7)  Ел. Сред целия този хаос от термини и неопределени понятия много благочестиви вярващи искрено се стремяха към поклонение пред всички тези формиращи се представи за божественост; така, имайки предвид съставното Божество, започнаха да използват името Ел. Този термин включваше и други природни богове на бедуините.

 

Емпирически

Тази дума означава същества и вещи, които имат произход, а също всички същества, които могат да се учат от опита. Някои екзистенциални реалности могат да познават опита и прехода към по-високи нива. Други реалности са основани само на опита, човек расте само благодарение на опита.

 

Енергия, възникващата

(0:6.6)  Възникващата енергия обхваща всички видове енергии, които реагират на гравитацията на Рая, но засега още не реагират на локалната или линейна гравитация. Това е доелектронното ниво на енергията-материя.

(0:6.10) Изначалната сила трябва да премине през два отделни стадия на преобразуване в сферите на проявление на енергията, преди да се появи като вселенска енергия. Тези две нива на възникваща енергия са:

 

(42:2.11)  а. Силова енергия. Това е могъщата, насочена, свързана с преместването на маса и висока напрегнатост и проявяваща се в принудителни реакции енергия - гигантски енергийни системи, приведени в движение чрез действията на първичните организатори на силата. В началото тази първична, или силова, енергия не реагира по определен начин на гравитационното притегляне на Рая, макар че вероятно открива сумарно-масова или пространствено-насочена реакция на съвкупната група абсолютни влияния, изхождащи от долния Рай. Когато енергията достига нивото на начално реагиране на кръговия обхват на абсолютна гравитация на Рая, първичните организатори на силата отстъпват своето място на своите вторични партньори.

 

(42:2.12)  б. Гравитационна енергия. Появяващата се сега енергия, реагираща на гравитацията, носи в себе си потенциала на вселенска енергия и става активната предшественица на цялата вселенска материя. Тази вторична, или гравитационна, енергия е продуктът от еволюцията на енергията в резултат от притискащото присъствие и тенденциите към упражняване на напрегнатост от Спомагателните Трансцендентални Главни Организатори на Силата. В отговор на действията на тези управляващи силата пространствената енергия бързо преминава от силов в гравитационен стадий и така започва да реагира непосредствено на кръговия обхват на Райската (абсолютна) гравитация, едновременно откривайки известна ответна реакция на въздействието на линейната гравитация, присъща на появяващата се скоро материална маса от електронния или постелектронен стадий на енергията и материята. С появата на реакция спрямо гравитацията Обединените Главни Организатори на Силата могат да напуснат енергийните циклони на пространството, ако съществува възможност да назначат в тази област от дейността Управляващите Вселенската Енергия.

 

Енергия, гравитационна

(42:2.12) Гравитационна енергия. Появяващата се сега енергия, реагираща на гравитацията, носи в себе си потенциала на вселенска енергия и става активната предшественица на цялата вселенска материя. Тази вторична, или гравитационна  енергия е продуктът от еволюцията на енергията в резултат от притискащото присъствие и тенденциите към упражняване на напрегнатост от Спомагателните Трансцендентални Главни Организатори на Силата. В отговор на действията на тези управляващи силата пространствената енергия бързо преминава от силов в гравитационен стадий и така започва да реагира непосредствено на кръговия обхват на Райската (абсолютна) гравитация, едновременно откривайки известна ответна реакция на въздействието на линейната гравитация, присъща на появяващата се скоро материална маса от електронния или постелектронен стадий на енергията и материята.

 

Енергия, силова

(42:2.11)  Силова енергия. Това е могъщата, насочена, свързана с преместването на маса и висока напрегнатост и проявяваща се в принудителни реакции енергия - гигантски енергийни системи, приведени в движение чрез действията на първичните организатори на силата. В началото тази първична, или силова, енергия не реагира по определен начин на гравитационното притегляне на Рая, макар че вероятно открива сумарно-масова или пространствено-насочена реакция на съвкупната група абсолютни влияния, изхождащи от долния Рай.

 

Енергия, трансцендентална

(42:2.18) Трансцендентална енергия. Тази енергийна система функционира на и от горния Рай, при което нейното действие обхваща само абсонитните народи. На Уверса тя е получила названието Траноста.

 

Енергия, физическа

(0:6.3)  Физическа енергия е термин, който обозначава всички стадии и форми на усещаното движение, действие и потенциал.

(0:6.2) Терминът физическа енергия [power] обикновено е ограничен с обозначението на електронното ниво на материята, реагираща на линейната гравитация в голямата вселена. С тази дума [power] се обозначава и суверенността. Ние не можем да се придържаме към вашите общоприети определения на разновидностите на силата [force], енергията [energy] и мощността [power]. Толкова явна бедност на езика ни принуждава да използваме тези термини в различни значения.

 

Енергия, чиста

(42:2.9) Понякога за изначалната сила говорят като за чиста енергия. На Уверса я наричат Сегрегата.

(56:1.4)  Чистата енергия е предшественица на всички относителни, недуховни функционални реалности, докато чистият дух е потенциал на божественото и направляващо свръхръководство на всички основни енергийни системи. И тези две реалности, в цялото им разнообразие, проявявано по цялото пространство и наблюдаемо в движенията на времето, са съсредоточени в лицето на Райския Баща. В него те представляват единно цяло, те трябва да се обединят, защото Бог е един. Личността на Отеца е абсолютно обединена.

 

Енергия на Хавона

(42:2.16)  Енергия на Хавона. Ако продължи движението към Рая, то следваща по ред ще бъде предсъществуващата фаза на енергията, характерна за централната вселена. Изглежда, сякаш тук еволюционният цикъл се обръща към самия себе си; изглежда, сякаш физическата енергия започва сега обратно движение към силата, но към такава сила, която по своята природа напълно се отличава от пространствения потенциал и изначалната сила. Енергийните системи на Хавона не са двойствени - те са тройствени; това е енергийната област на Съвместния Извършител, функциониращ от името на Райската Троица.

(42:2.17) На Уверса тези хавонски видове енергии са известни като Триата.

 

Енергия

(9:4.5) Космическата сила отговаря на въздействието на разума, както космическият ум отговаря на въздействието на духа. Духът е божествен замисъл, а разумътдух - божественият замисъл в действие. Енергията е явление, разумът е значение, духът е ценност. Даже във времето и пространството разумът установява тези относителни връзки между енергията и духа, които се основават на взаимното си родство във вечността.

(0:6.2)  Енергията се използва от нас като всеобхватен термин, прилаган към сферите на духовното, интелектуалното и материалното. Също толкова широко определяме ние и думата сила. Терминът физическа енергия [power] обикновено е ограничен с обозначението на електронното ниво на материята, реагираща на линейната гравитация в голямата вселена. С тази дума [power] се обозначава и суверенността. Ние не можем да се придържаме към вашите общоприети определения на разновидностите на силата [force], енергията [energy] и мощността [power].

(42:2.1)  Например, в настоящия документ думата еnеrgy (енергия) означава всички аспекти и форми на осезаемото движение, действие и потенциал, докато forcе (сила) се прилага към предгравитационните, а powеr (енергия, мощност, сила) - към постгравитационните стадии на енергията.

(42:1.6) На произтичащата от Рая енергия са присъщи божествени свойства. В енергията - чистата енергия, е отразена божествената организация; в нея се открива сходство с трима Богове, слети заедно в този вид, в който действат в центъра на вселената на вселените.

 

Есеи

(137:7.8) Есеите бяха истинска религиозна секта, появила се по време на бунта на Макавеите, чиито изисквания бяха в известни отношения по-строги, отколкото при фарисеите. Те бяха приели от персите много вярвания и обреди, живееха в манастирски братства и се отказваха от брака, а цялото тяхно имущество беше общо. Есеите отделяха особено внимание на ученията за ангелите.

 

Естетическо възприятие

(56:10.7) Естетическо възприятие. Любов към прекрасното и постоянно развиващо се възприятие на художествеността на всякакви съзидателни проявления на всички нива на реалността.

 

Еталон

(0:6.13)  Еталонът е образец, в съответствие с който се правят копия. Вечният Рай е абсолютът на еталоните; Вечният Син е образцова личност; Всеобщият Баща е непосредствен творец-източник и на двете. Но Раят не посвещава еталон, а Синът не може да посвети личност.

(0:6.10)  Еталонът може да се проектира като материална, духовна или умствена енергия, както и като всяка тяхна комбинация. Той може да се разпространява върху личност, индивидуализирани същества, организми или нежива материя. Но еталонът е еталон и такъв си остава; само копията се умножават.

 

Етика

(102:8.4) Етиката е вечното социално или расово огледало, достоверно отразяващо иначе незабележимия, по принцип вътрешен духовен и религиозен прогрес.

 

Етическа възприемчивост

(56:10.8)  Етическа възприемчивост. Познаването на истината, възприемането на прекрасното води към чувството за вечна целесъобразност на тези неща, които се приближават към осъзнаването на божествената добродетел в отношението на Божеството към всички същества, и така даже космологията води към търсене на ценности на божествената реалност - към богосъзнанието.

 

 

 

Ж

Животинска същност

(188:4.5) Животинската същност, склонността към злодеяния може да бъде наследствена, но грехът не преминава от родител на дете.

 

Животът на Иисус

(126:5.4)  Животът на Иисус е вечното утешение за всички разочаровани идеалисти.

 

Живот

(36:6.6) Говорим за живота като за „енергия“ и „сила“, но в действителност той не е нито едното, нито другото. Сила-енергията в една или друга степен реагира на гравитацията; животът не реагира на нея. Прототипът също не реагира на гравитацията, бидейки конфигурация от енергии, които вече са изпълнили всички свързани с гравитацията задължения. Животът като такъв представлява активизация на конфигурираната в съответствие с даден прототип или отделена по друг начин система от материална, интелектуална или духовна енергия.

(36:6.7)  Някои неща, свързани с развитието на живота на еволюционните планети, не са ни напълно ясни. Ние добре разбираме физическата организация и електрохимическите формули на Носителите на Живота, но ние не до край разбираме природата и източника на активиращата живота искра. Ние знаем, че животът произтича от Бащата чрез Сина посредством Духа.

(102:6.1) Да бъде изолирана част от живота и да бъде наречена тя религия, означава да бъде разрушен животът и да бъде изкривена религията. Именно затова Богът на поклонението изисква или пълна преданост, или никаква.

(112:2.20)  В течение на физическия живот материалното “аз”, егоистичното начало на човешката индивидуалност, зависи от продължаването на функцията на материалния жизнен носител, от непрекъснатото съществуване на неустойчивото равновесие на енергии и интелект от това, което на Урантия се нарича живот. Но индивидуалността, притежаваща необходимата за съхранение ценност, способна да преодолее опита на смъртта, еволюира само за сметка на създаването на условията, необходими за преноса на местонахождението на индивидуалното начало на развиващата се личност от преходния жизнен носител - материалното тяло, в по-устойчивата и безсмъртна същност на моронтийната душа и по-нататък на тези нива, където в душата се влива реалността на духа и където тя в резултат придобива статута на духовна реалност. Този действителен преход от материалната връзка към отъждествяването с моронтия се осъществява за сметка на искрените, твърди и целеустремени решения на човека, насочени към търсенето на Бога.

(130:4.7)  Животът е приспособяването на изначалната космическа причинност към изискванията и възможностите на вселенската ситуация и възниква под действието на Вселенския Разум и при активация на духовната искра на Бога, Който е Дух. Смисълът на живота е в неговите способности за приспособяване. Ценността на живота е в неговата способност за развитие чак до висотите на богосъзнанието.

 

 

 

З

Заблуждение

(67:1.4) Заблуждението може да се разглежда като неправилно разбиране, или изкривяване на реалността.

(67:1.5) Ако заблуждението свидетелства за недълбок интелект, злото - за недостатъчна мъдрост, и грехът - за крайна бездуховност, то порокът е признак за постепенна загуба на личностен контрол.

(130:4.11)  Заблуждението (злото) е разплата за несъвършенството. Заблуждението е сянката, която относителната незавършеност неизбежно хвърля върху възходящия вселенски път на човека към съвършенството на Рая. Заблуждението (злото) не е действително вселенско свойство; то е само констатация на относителността на връзката между несъвършеното крайно ниво и възходящите нива на Висшия и Пределния.

 

Закон на духа

(151:1.4)  Деца мои, нима вие не разбирате закона на духа, който гласи: този, на когото е дадено, ще получи още повече и ще има предостатъчно; този, на когото не му е дадено, ще му се отнеме и това, което има?

 

Закон

(48:6.33) Законът е самият живот, а не правилата за поведение в живота. Злото е нарушение на закона, а не нарушение на правилата за поведение, отнасящи се за живота, който е законът. Лъжата е не начин за изложение, а преднамерено изкривяване на истината.

(70:11.6)  Законът е систематизирано изложение на продължителния човешки опит - конкретизирано и узаконено обществено мнение.

 

Зло

(48:6.33)  Законът е самият живот, а не правилата за поведение в живота. Злото е нарушение на закона, а не нарушение на правилата за поведение, отнасящи се за живота, който е законът.

(67:1.4)  Съществуват различни възгледи за греха, но от гледна точка на философията на вселената грехът е отношение на личност, която съзнателно се съпротивлява на космическата реалност. Заблуждението може да се разглежда като неправилно разбиране, или изкривяване на реалността. Злото е частично въплъщение или погрешна адаптация на божествената реалност. Грехът е умишлена съпротива на божествената реалност - съзнателно избрана съпротива на духовния прогрес, докато порокът се заключава в открито и упорито пренебрегване на признатата реалност и означава толкова дълбока дезинтеграция на личността, че граничи с космическо безумие.

(67:1.5) Ако заблуждението свидетелства за недълбок интелект, злото - за недостатъчна мъдрост, и грехът - за крайна бездуховност, то порокът е признак за постепенна загуба на личностен контрол.

(111:4.11) А когато творчеството е насочено към унищожение, вие се сблъсквате с опустошението, причина за което са злото и грехът - насилие, войни и разрушение. Злото е предубеденост на творчеството, която тласка към дезинтеграция и в крайна сметка - към разрушение. Всеки конфликт е зло в този смисъл, че той подтиска творческата функция на вътрешния живот, явявайки се разновидност на гражданска война в личността.

(132:2.10) За нравствения избор е необходима възможността за зло, но не неговата действителност. Сянката е само относително реална. Действителното зло не е необходим личен опит. Потенциалното зло е еднакво добър стимул за вземането на решения в световете на нравствен прогрес на низшите нива на духовно развитие. Злото става реалност на личния опит едва тогава, когато нравственият разум прави злото свой избор.”

(148:4.3)  Злото е неосъзнато или непреднамерено нарушаване на божествения закон - волята на Отеца. Злото е също така и мярката за несъвършенството на подчиняването на волята на Отеца.

 

Знание

(81:6.9)  Знанието е сила.

(102:2.4)  Времето е постоянен фактор в придобиването на знания; даровете на религията са достъпни веднага, независимо от важността на растежа в благодат - явния прогрес във всички аспекти на религиозния опит. Знанието е вечно търсене; вие винаги научавате нещо ново, но сте неспособни някога да стигнете до пълно знание на абсолютната истина. Единствено само знанието не дава абсолютна увереност - само все по-голяма вероятност за приближение; но духовно озарената религиозна душа знае, при това знае сега.

(102:3.6) Знанието води до разделение на хората, пораждайки социални слоеве и касти. Религията води към служене на хората, създавайки етика и алтруизъм. Мъдростта води към по-високо и успешно съдружие както на идеи, така и на хора. Откровението освобождава хората и им помага да застанат на пътя на вечния подвиг.

(130:4.10)  Знанието е сфера на материалния разум - разума, постигащ факти. Истината е област на духовно озарения интелект, съзнаващ факта, че той познава Бога. Знанието е доказуемо; истината се постига в опит. Знанието е прерогатив на разума; истината е опит на душата - прогресиращия “аз”. Знанието е функция на недуховното ниво, истината е степен на интелектуално-духовното ниво на вселените. Материалният разум вижда света на фактическото знание, одухотвореният интелект постига света на истинските ценности. Два такива възгледа - във взаимна координация и хармония, разкриват света на реалността, в който мъдростта интерпретира явленията на вселената от гледна точка на прогресиращия личен опит.

 

Значение

(100:3.4) Значението е нещо, прибавяно от опита към ценностите; то е правилното осъзнаване на ценностите. Изолираното и чисто егоистично удоволствие може да означава практическа девалвация на значенията, безсмислено развлечение, граничещо с относително зло. Ценностите са емпирични тогава, когато реалностите са осмислени и интелектуално асоциирани, когато такива отношения се осъзнават и по достойнство се оценяват от разума.

(111:4.2) Значенията се образуват при съчетаването на осъзнаването и разбирането. Не съществуват значения в изцяло сензорния или материалния свят. Значенията и ценностите се постигат само във вътрешните или свръхматериални сфери на човешкия опит.

 

Златно правило

(180:5.8) Но най-висшето постижение и най-истинско тълкуване на златното правило се състои в осъзнаването на духа на тази истина, която е заключена във вечната жива реалност на такова божествено изявление. Истинското космическо значение на това правило за всеобщите взаимоотношения се разкрива само в неговото духовно постигане, в тълкуването на закона на поведението от духа на Сина пред духа на Отеца, пребиваващ в душата на смъртния човек. И когато такива водени от духа смъртни постигнат истинското значение на това златно правило, те се изпълват с увереност, че са граждани на дружеска вселена, и техните идеали за духовната реалност се удовлетворяват едва тогава, когато те обичат своите събратя така, както Иисус обичаше всички нас; в това се заключава реалността на реализацията на Божията любов.

 

Зрелост

(118:1.5)  В процеса на съзряване на развиващото се “аз” миналото и бъдещето се съединяват, за да хвърлят светлина върху истинското значение на настоящето. Ставайки все по-зряло, това “аз” черпи опит от все по-дълбокото минало, докато проницателността на неговата мъдрост се стреми да проникне във все по-далечното бъдеще. И според това, как постигащото “аз” разширява своето проникване както в миналото, така и в бъдещето, неговите съждения все по-малко и по-малко зависят от преминаващото настояще.

(118:1.7) Да станеш зрял, това значи да живееш по-интензивно в настоящето, едновременно освобождавайки се от ограниченията на настоящето. Зрелите планове, основани на миналия опит, се претворяват в настоящето така, че да подобрят ценностите на бъдещето.

(118:1.8)  С достигането на зрелостта единицата-време достига величината, при която става разкриването на еднородната връзка между минало-настояще-бъдеще, в резултат на което “аз”-ът започва да постига цялостност на събитията, започва да вижда пейзажа на времето в панорамната перспектива на разширените хоризонти, започва може би да предполага съществуване, нямащо начало и край, на вечния континуум, фрагментите на който се наричат време.

 

 

 

И

Идеал, еволюционнен

(49:5.27)  В резултат от служенето на последователните категории на божествените Синове в обитаемите светове техните прогресиращи раси започват да се приближават към върха на планетарната еволюция. Такива светове са готови за кулминационната мисия - пристигането на Троичен Син-Учител. Епохата на Сина-Учител става преддверие на завършващата планетарна епоха, еволюционният идеал - ерата на светлината и живота.

 

Идеализъм

(3:5.11)  Идеализъм - понятие, граничещо с божественото.

 

Идея

(101:7.1)  Идеята е само теоретичен план за действие, докато положителното решение е утвърден план за действие.

 

Избавител

(188:4.7) Макар че едва ли би било вярно да говоря за Иисус като за жертвувател, изкупител или избавител, той с пълно основание може да се нарече спасител. Той направи завинаги пътя на спасението (продължаването на живота) по-понятен и несъмнен; той действително по-добре и по-вярно показа пътя за спасение за всички смъртни от всички светове на вселената Небадон.

 

Извечно Верни

(15:10.17)  Извечно Верни - Райските съветници, Върховни управители в правителствата на съзвездията.

 

Извечно Единни

(15:10.16) Извечно Единни - Райските съветници, управители на локалните вселени.

 

Извечно Съвършените

(15:10.14) Извечно Съвършените - управителите на големите сектори в свръхвселената.

 

Изначална сила

(42:2.7) Изначална сила. Тя представлява първото съществено изменение в пространствения потенциал и може да е една от функциите на Безусловния Абсолют в долния Рай. Ние знаем, че пространственото присъствие, изхождащо от долния Рай, по някакъв начин се модифицира от входящото. Но независимо от всякакви подобни отношения общопризнатото превръщане на пространствения потенциал в изначална сила е първичната диференцираща функция на създаващото напрегнатост присъствие на живите Райски организатори на силата.

(42:2.8) Пасивната и потенциална сила става активна и изначална в отговор на съпротивлението, създадено от пространственото присъствие на Първичните Възникнали Главни Организатори на Силата. Силата сега преминава от изключителната област на Безусловния Абсолют в областта на множествените реакции - реакции на някои първоначални движения, инициирани от Бога на Действието, а след това - на някои уравновесяващи движения, изхождащи от Безусловния Абсолют. Явно изначалната сила реагира на трансценденталната причинност пропорционално на абсолютността.

(42:2.9)  Понякога за изначалната сила говорят като за чиста енергия. На Уверса я наричат Сегрегата.

 

Изначално

(115:3.6) Изначално. Безусловната концепция за Първия Източник и Център - това изначално изражение на АЗ СЪМ, от което води началото си цялата реалност.

(115:3.11)  От гледна точка на времето Актуалното е това, което е било и което е, Потенциалното е това, което възниква и ще бъде, а Изначалното е това, което е. От гледна точка на вечността различията между Изначалното, Актуалното и Потенциалното не са толкова очевидни. Тези качества нямат такива различия на нивата на Рая и вечността. Във вечността всичко съществува - но само все още не е разкрито във времето и пространството.

 

Иисус

(129:4.7) Иисус е новият жив път от човека към Бога, от частичното до съвършеното, от земното до небесното, от времето до вечността.

 

Изкупител

(188:4.7)  Макар че едва ли би било вярно да говоря за Иисус като за жертвувател, изкупител или избавител, той с пълно основание може да се нарече спасител.

 

Изкупление

(188:4.8) Осъзнавайки идеята за Бога като за истински и любящ Отец - единствената представа, на която някога е учил Иисус, - вие трябва да бъдете последователни и веднага решително да се откажете от примитивните представи за Бога като за обиден монарх, суров и всемогъщ управител, основната утеха на когото се заключава в това, да разобличи злодеянията на своите поданици и да следи те да бъдат адекватно наказани, докато някое същество, почти равно на Него самия, не се съгласи доброволно да пострада и да умре за тях и вместо тях. Цялата идея за откупа и изкуплението е абсолютно несъвместима с тази представа за Бога, на която учеше и пример за която беше Иисус Назарянин. Безкрайната любов на Бога е първостепенен атрибут на Неговата божествена същност.

(188:4.9)  Всички тези представи за изкуплението и жертвеното спасение се коренят в егоизма и намират опора в него.

 

Изкуство

(196:3.30) Изкуството е резултат от опитите на човека да избяга от недостига на красота в своето материално обкръжение; това е крачка в посока на моронтия.

 

Истина

(2:7.2)  Физическите факти са сравнително еднородни, но истината е жив и пластичен фактор на философията на вселената.

(2:7.4)  Истината е прекрасна, тъй като тя едновременно е пълна и симетрична. Когато човек търси истината, той се стреми към това, което е божествено реално.

(2:7.6)  Разумното самосъзнание е способно да открие красотата на истината, нейното духовно качество не само по философската състоятелност на нейното представяне; с още по-голяма увереност и успех с нея можеш да се сдобиеш, като следваш безусловно неизменния Дух на Истината. Щастието възниква в резултат от осъзнаването на истината, тъй като истината може да се въплъти; тя може да се преживее. Разочарованието и съжалението са източник на заблуждения, тъй като, без да са реалност, е невъзможно да ги въплътиш в опит. Божествената истина се отличава преди всичко със своя аромат на духовност.

(56:10.10)  Истината е фундамент на науката и философията, представяйки интелектуалната основа на религията.

(79:8.8) При цялата мъдрост, която може да се извлече от миналото, погрешно е то да бъде смятано за единствения източник на истината. Истината е относителна и се развива; тя живее в настоящето, постигайки ново изражение във всяко поколение хора - даже във всеки човешки живот.

(103:7.8)  Истината - разбирането на космическите отношения, вселенските факти и духовните ценности - се открива най-добре чрез служенето на Духа на Истината и се подлага на най-добра критическа оценка в откровения. Но откровението не се поражда нито от науката, нито от религията; неговата функция се заключава в координирането на науката и религията с истинската реалност. В отсъствието на откровения, или в случай на неспособност да го приеме или разбере, смъртният човек винаги е прибягвал към внимателни търсения в областта на метафизиката - единственото човешко подобие на откровение на истината или на мотата на моронтийната личност.

(118:3.2)  Нещата са обусловени от времето, но истината е извън времето. Колкото повече истина сте познали, толкова повече истина сте, толкова повече сте способни да познаете миналото и да постигнете бъдещето.

(118:3.3) Истината е невъзмутима - завинаги свободна от всякакви мимолетни превратности, но никога неувяхваща, нелишена от жизненост, оставаща неизменно трепетна и гъвкава. - лъчезарно жива. Но когато истината се съединява с факта, то както времето, така и пространството обуславят нейното значение и корелират нейната ценност. Такива реалности на истината, съединени с факта, се превръщат в представи и съответно преминават в областта на относителните космически реалности.

(132:3.2) Истината е невъзможно да се определи с думи - тя се определя само от живота. Истината винаги е повече от знанието. Знанието има отношение към наблюдаваните неща, но истината излиза извън пределите на чисто материалните нива, тъй като тя е съзвучна с мъдростта и обхваща такива неуловими категории като човешкия опит и даже духовните и живи реалности. Знанието води началото си от науката, мъдростта - от истинската философия, истината - от религиозния опит на духовния живот. Знанието има работа с фактите, мъдростта - с отношенията, истината - с реалностните ценности.

(132:3.4)  Разкритата истина - индивидуално откритата истина, е висша наслада за човешката душа; такава истина е съвместно творение на материалния разум и пребиваващия в човека дух. Вечното спасение на тази разбираща истината и любяща красотата душа се гарантира от жаждата за добродетели, която води този смъртен към единството на целта — да изпълни волята на Отеца, да намери Бога и да стане такъв, какъвто е Той. Между истинското знание и истината никога няма противоречия. Противоречието е възможно между знанието и човешките вярвания - вярванията, които са украсени с предразсъдъци, изкривени от страх и подчинени на смъртната боязън от сблъсъка с новите факти на материалните открития или духовния прогрес.

 

(180:5.2)  Божествената истина е жива, постигана от духа реалност. Истината съществува само на високите духовни нива на осъзнаване на божествеността и на осъзнатото общуване с Бога. Можеш да познаваш истината и можеш да преживяваш истината; можеш да чувстваш нарастването на истината в душата и можеш да се наслаждаваш на освобождаващото постижение на истината в разума, но истината е невъзможно да я затвориш във формули, кодекси, символи на вярата или интелектуални типове човешко поведение. Когато предлагате човешка формулировка за божествената истина, тя бързо загива. Посмъртното спасение на скованата истина може в най-добрия случай да се излее само в особена форма на интелектуализирана, възвеличена мъдрост. Статичната истина е истина мъртва и само мъртвата истина може да се смята за теория. Живата истина е динамична и може да съществува в човешкия разум само като емпирична същност.

(180:5.3) Истината е ценност, присъща на духовната реалност и изпитвана само от дарени с духа същества, които функционират на свръхматериални нива на вселенското съзнание и които, постигайки истината, позволяват на нейния активиращ дух да живее и властва в техните души.

 

 

 

Й

Йехова

(96:1.10) Йехова е термин, използван от неотдавна за обозначаване на завършеността на представата за Яхве, която окончателно се установи в процеса на дългата история на евреите. Но името Йехова влезе в употреба едва хиляда и петстотин години след времената на Иисус.

 

 

 

К

Ключовете за Царството небесно

(39:4.14)   Ключовете за Царството небесно са: честност, повече честност и още повече честност. Тези ключове ги има всеки човек. Хората ги използват — повишават своето духовно ниво посредством решения, нови решения и още по-нови решения. Върховният нравствен избор е изборът на върховната възможна ценност и винаги, във всяка и във всички сфери, се заключава в изпълнението на Божията воля.

 

Конфликт

(111:4.11)  Всеки конфликт е зло в този смисъл, че той подтиска творческата функция на вътрешния живот, явявайки се разновидност на гражданска война в личността.

 

Космическа проницателност

(16:8.12)  Космическа проницателност, постигане на вселенски значения.

 

Космическа сила

(0:6.5) Космическата сила обхваща всички видове енергии, които изхождат от Безусловния Абсолют и засега все още не реагират на гравитацията на Рая.

 

Космически нива

(110:6.16) Може би по-удачно название за тези кръгове на еволюция на смъртните би било космически нива - действителните постижения на значението и осъзнаването на ценностите, съпровождащи постепенното приближаване към моронтийното съзнание - първата връзка на еволюиращата душа с формиращото се Висше Същество. И именно тази връзка никога няма да позволи напълно да се обясни значението на космическите кръгове на материалния разум. Постигането на тези нива има само косвено отношение към богосъзнанието. Седмият или шести кръг могат да бъдат кръгове на почти също толкова истинско богопознание - осъзнаване на синовството, колкото вторият или първият, но кръговете с по-ниско ниво се характеризират със значително по-малко осъзнаване на емпиричната връзка с Висшето Същество, на вселенското гражданство. Постигането на тези космически кръгове ще стане част от опита на възходящите създания в обителските светове, ако те не достигнат това преди настъпването на естествената смърт.

 

Космически разум

(42:10.6) Космическият разум - това е седмократният разнообразен разум на времето и пространството, всеки от аспектите на който се опекунства от един от Седемте Главни Духа в една от седемте свръхвселени. Космическият разум обхваща всички нива на крайния разум, емпирично се съгласува с нивата на еволюционната божественост на Върховния Разум и трансцендентално - с екзистенциалните нива на абсолютния разум, непосредствените кръгове на Съвместния Извършител.

 

Космическо съзнание

(0:2.2) Космическото съзнание подразбира признаването на Първопричина, единствената безпричинна реалност.

 

Край

(115:3.17)  От практическа гледна точка философите на вселената стигнаха до извода, че такова нещо като край не съществува.

 

Крайно ниво

(0:1.11) Крайното ниво на реалността се характеризира с живот на създанията и пространствено-времеви ограничения. Крайните реалности могат и да нямат край, но те винаги имат начало - те са сътворени. Нивото на Върховността на Божеството може да се осмисли като функция по отношение на крайните съществувания.

 

Крайно ниво

(2:7.10)  Истината, красотата и добродетелта са божествени реалности и успоредно с възхода на човека по стълбата на духовния живот тези висши качества на Вечния все повече се координират и обединяват в Бога, който е любов.

(56:10.3) В определени рамки вие разбирате философията и постигате божествеността във вероизповеданието, общественото служене и личния духовен опит, но стремежът към красотата - космологията, твърде често се ограничава с изучаването на примитивните художествени опити на човека. Красотата, изкуството в голяма степен се заключава в обединяването на контрастите. Разнообразието е неотменимо от понятието за прекрасното. Висшата красота, върхът на крайното изкуство, е драмата на обединяването на огромността на космическите крайности: Създател и създание. Човекът, идващ при Бога, и Богът, явяващ се на човека - създанието, ставащо така съвършено като Създателя - ето божественото постигане на възвишено прекрасното, върха на космическото изкуство.

(56:10.11)  Красотата е интелектуално възприятие за хармоничен пространствено-временен синтез на огромното разнообразие на феноменална реалност, изцяло и напълно произхождаща от предбитийното и вечно единство.

 

Кроткост

(140:5.11) Неподправената кроткост няма нищо общо със страха. Обратното, тя е отношението на човека, сътрудничещ с Бога - “да бъде волята Ти”. Тя включва търпението и издръжливостта и се подбужда от непоклатима вяра в правовата и дружелюбна вселена. Тя укротява всяка съблазън да въстанеш против божественото ръководство. Иисус беше идеалът за кротък урантиец и той наследи една обширна вселена.

 

Кръгове на еволюция на смъртните

(110:6.16)  Може би по-удачно название за тези кръгове на еволюция на смъртните би било космически нива - действителните постижения на значението и осъзнаването на ценностите, съпровождащи постепенното приближаване към моронтийното съзнание - първата връзка на еволюиращата душа с формиращото се Висше Същество. И именно тази връзка никога няма да позволи напълно да се обясни значението на космическите кръгове на материалния разум. Постигането на тези нива има само косвено отношение към богосъзнанието. Седмият или шести кръг могат да бъдат кръгове на почти също толкова истинско богопознание - осъзнаване на синовството, колкото вторият или първият, но кръговете с по-ниско ниво се характеризират със значително по-малко осъзнаване на емпиричната връзка с Висшето Същество, на вселенското гражданство. Постигането на тези космически кръгове ще стане част от опита на възходящите създания в обителските светове, ако те не достигнат това преди настъпването на естествената смърт.

 

Култ

(87:7.10) Но култът - символичната система от ритуали, девизи или цели - няма да действа, ако се окаже твърде сложен. Култът е този скелет, около който нараства живата и динамична плът на личния духовен опит - истинската религия.

 

 

 

Л

Личностно

(0:6.1) Всичко, което реагира на личностния контур на Отеца, ние наричаме личностно.

 

Личност

(0:5.4)  Личността никога не възниква сама по себе си; тя е дар от Райския Баща. Личността се съвместява с енергията и съществува само в съвкупност с живи енергийни системи; понятието “индивидуалност” може да се асоциира с конфигурациите от неживи енергийни еталони.

(0:5.5) Всеобщият Баща е тайната на реалността на личността, даряването с личност и предназначението на личността. Вечният Син е абсолютната личност, тайната на духовната енергия, духовете на моронтия и преобразените духове. Съвместният Извършител представлява личностният дух-разум, източникът на умствени способности, разсъдъкът и космическият разум.

(0:5.11) Личност. Личността на смъртния човек не e нито тяло, нито разум, нито дух; личността не e и душата. Личността е единствената неизменна реалност в опита на създанието, във всичко останало, подложено на постоянно изменение; тя обединява всички останали съвкупни фактори на индивидуалността. Личността е уникален дар на Всеобщия Баща, предназначен за живите и съвкупни видове енергии на материята, разума и духа и запазващ се заедно със съхранението на моронтийната душа.

(1:5.12)  При съзерцание на Божеството понятието за личност трябва да се освободи от идеите за телесност. Материалното тяло не е задължително за личността, била тя личност на човек или на Бог. Грешката, свързана с тълкуването на ролята на телесното, се проявява в двете крайности на човешката философия. За материализма смъртта, която лишава човека от неговото тяло, води към прекратяване на съществуването на личността; за пантеизма Бог не е личност, понеже няма тяло. Свръхчовешкият тип прогресираща личност действа в съюз с разума и духа.

(1:5.13) Личността е не просто атрибут на Бога; това е поскоро всеобхватност на съгласуваната безкрайна природа и обединената божествена воля със съвършенство на изразяването, демонстрирано във вечността и всеобщността. Личността във висшия смисъл е откровението на Бога за вселената на вселените.

(5:6.2)  Личността е една от неразгаданите тайни на вселените. Ние сме способни да си съставим адекватна представа за тези фактори, които определят различните категории и нива на личността, но не разбираме напълно действителната природа на самата личност. Ние добре си представяме многобройните фактори, които в своята съвкупност съставляват обвивката на човешката личност, но не разбираме докрай природата и значението на подобна крайна личност.

(5:6.3) Личността е потенциал, заключен във всички дарени с разум същества: от минималното осъзнаване на себе си до максималното осъзнаване на Бога. Но само разумът не е личност, нито е дух, нито е физическа енергия. Личността е това качество и тази ценност в космическата реалност, които могат да бъдат дарени само от Бога-Баща на тези живи системи на асоциирани и координирани видове материална, интелектуална и духовна енергия. Постепенното придобиване също не е личност. Личността може да бъде материална или духовна, но или има личност, или не. Извънличностният никога не постига нивото на личностния, с изключение на случаите на пряко въздействие на Райския Баща.

(5:6.4) Даряването на личност е привилегия на Всеобщия Баща - предоставянето на личностен статут на живи енергийни системи и даряването им с атрибути на относително съзидателно съзнание, подчинено на свободната воля. Не съществува личност извън Бога-Баща, както не съществува личност без Бога-Баща. Основополагащите атрибути на човешкия „аз“, както и ядрото на човешката личност - абсолютният Настройчик, са дарове на Всеобщия Баща, действащ в своята изцяло лична област на космическа опека.

(16:8.3) Личността е уникален и неподправен дар; нейното съществуване не зависи от посвещаването на Настройчика на Съзнанието и го предшества. Но присъствието на Настройчик повишава качественото проявление на личността. Напускайки Отеца, Настройчиците на Съзнанието са идентични по своята природа, а личностите са разнообразни, неподправени и неповторими; освен това проявлението на личностите се обуславя и определя от природата и свойствата на съвкупните материални, умствени и духовни енергии, образуващи организма като превозно средство - обвивката за проявление на личността.

(16:8.4)  Личностите могат да бъдат сходни, но никога не се повтарят. Личностните същества от определен род, тип, категории или модели могат да напомнят и напомнят едно за друго, но те никога не са идентични. Личността е тази страна на индивида, която ни е известна и която ще ни позволи да познаем такова същество в бъдеще, независимо какви са характерът и степента на изменение на неговата форма, разум или дух. Личността е тази част от всеки индивид, която ни позволява да възприемаме и уверено да го разпознаваме като същество, с което вече сме били запознати, независимо от това доколко то е могло да се измени поради модификацията на средството за изразяване и проявление на неговата личност.

(1:6.1)  Човешката личност е пространствено-времеви образ, сянка, хвърляна от божествената личност на Създателя. Никаква действителност не може адекватно да се постигне чрез изучаване на нейната сянка. Сенките трябва да бъдат интерпретирани от гледна точка на истинската субстанция.

(21:2.6) Личността бива замисляна и посвещавана от Всеобщия Баща.

(130:4.6) Личността е този космически дар, този аспект на вселенската реалност, който е способен да съществува в условията на неограничени изменения и едновременно да запазва своята индивидуалност в самото присъствие на всички такива изменения във вечността.

 

Логика

(101:2.2) Аргументацията е метод на науката; вярата е метод на религията; логиката е изпробван метод на философията.

(101:2.8)  Аргументацията служи като доказателство в науката, вярата е доказателство в религията, логиката - доказателство във философията, но откровението се потвърждава само в човешкия опит.

(103:7.5) Но логиката е неспособна да съгласува данните на науката и прозренията на религията, ако и научната и религиозната страна на личността не се подчиняват на истината, ако отсъства искрено желание да се следва истината където и да изведе тя, на каквито и изводи да се натъкне.

(103:7.6) Логиката е метод на философията - метод за нейното изразяване. В пределите на истинската наука аргументацията винаги се поддава на подобряване посредством истинската логика; в пределите на истинската религия, вярата, изхождайки от вътрешната гледна точка, винаги е логична, даже ако изглежда съвършено необоснована при научен поглед отвън. При поглед отвън навътре, вселената може да ви се стори материална; ако я погледнете отвътре навън, същата тази вселена може да изглежда съвършено духовна. Рационалната аргументация израства от материалното съзнание, вярата - от духовното съзнание, но с помощта на философията, усилена от откровението, логиката е способна да потвърди както вътрешния, така и външния погледи, с това укрепвайки както науката, така и религията. Така, чрез общата връзка с логиката на философията и науката и религията могат да стават все по-търпими една към друга, проявявайки все по-малко скептицизъм.

(103:7.13)  Съждението е признаване на изводите на съзнанието по отношение на опита на физическия свят на енергията и материята и причастността към този свят. Вярата е акта на признаване на обосноваността на духовното съзнание - същността, която няма други смъртни доказателства. Логиката е синтетичното развитие на единството на вярата и съжденията в търсене на истината и е основана на принципните интелектуални свойства на смъртните същества, на вътрешното осъзнаване на неща, значения и ценности.

 

Лъжа

(48:6.33) Лъжата е не начин за изложение, а преднамерено изкривяване на истината. Създаването на нови картини от старите факти, възсъздаването на родителския живот в живота на потомците - ето художественото тържество на истината. Сянката от косъм, преднамерено обърнала се в името на лъжлива цел, най-малкото изкривяване или извращаване на това, което е принципно — ето в какво е лъжата.

 

Локална Вселена

(15:2.5) Локална Вселена. Сто съзвездия (около 10 000 000 годни за обитаване планети) съставляват една локална вселена. Величественият столичен архитектурен свят на всяка локална вселена се управлява от един от равностойните Синове-Създатели на Бога от реда на Михаил. Всяка вселена се благославя от присъствието на Извечно Единен, представител на Райската Троица.

 

Любов

(12:9.2) Любовта е тайната на благотворното общуване между личностите. Не можете истински да опознаете една личност в резултат на единичен контакт с нея. Не можете да опознаете като истински ценител музиката с помощта на математическа дедукция, въпреки че музиката е разновидност на математическия ритъм. Номерът, присвояван на телефонния абонат, по никакъв начин не е свързан с неговата личност и не означава нищо за неговия характер.

(2:5.11)  Понякога на мен ми е до болка обидно, че съм принуден да описвам божественото чувство на небесния Баща към неговите вселенски деца с помощта на човешкия словесен знак любов. Този термин - независимо от това, че действително изразява най-висшата представа на човека за смъртните отношения на уважение и преданост, така често се използва за обозначаването на толкова много от човешките отношения, че е твърде низш и крайно непригоден, за да се превърне в думата, която да изрази и несравнимото чувство на живия Бог към неговите вселенски създания!

(2:5.10) Бог е любов, но любовта не е Бог. Най-великата проява на божествена любов към смъртните същества е даряването им с Настройчици на Съзнанието, но най-великото разкриване на любовта на Отеца на Урантия се заключава в посвещаването на неговия Син Михаил, в преживения от него на земята идеален духовен живот. Именно вътрешният Настройчик превръща Божията любов в индивидуално чувство за всяка човешка душа.

(56:10.17)  Всеобщата красота е осъзнаването на отражението на Райския Остров в материалното творение, докато вечната истина е особеното служене на Райските Синове, които не само посвещават себе си на смъртните раси, но даже изливат над всички народи Духа на Истината. Божествената Добродетел по-пълно се проявява в преданото служене на многобройните личности на Безкрайния Дух. Съвкупността от тези три качества - любовта, това е представата на човека за Бога като за негов духовен Баща.

(56:10.21)  Любовта е желание да правиш добро на другите.

(100:4.4) Във физическия живот органите на чувствата съобщават за присъствието на вещите; разумът открива реалностите на значенията; но духовният опит разкрива на индивида истинските ценности на живота. Тези високи нива на човешки живот се постигат във висшата любов към Бога и безкористната любов към човека. Ако обичате вашите ближни, то вие със сигурност сте открили за себе си тяхната ценност. Иисус се отнасяше към хората с такава любов, защото толкова високо ги ценеше. Най-добрият начин да откриете ценността на вашите ближни е да узнаете техните мотиви. Ако някой ви дразни, предизвиква във вас неприязън, следва да се опитате благожелателно да застанете на неговата гледна точка, да разберете какво е станало причина за толкова нежелателно поведение. Ако веднъж разберете своя ближен, вие ще станете търпим и тази търпимост ще се превърне в дружба и ще прерасне в любов.

(100:4.5) Ако само бихте познали своите събратя, щяхте да ги заобичате.

(100:4.6) Вие не можете истински да обичате своите събратя за сметка само на волево усилие. Любовта се ражда само от дълбокото разбиране на мотивите и чувствата на ближния. Важно е не толкова да обичате всички хора днес, колкото всеки ден да се учите да обичате още един човек. Ако всеки ден или всяка седмица започвате да разбирате още един свой събрат - и ако такъв е пределът на вашите способности, то в този случай се извършва действителна социализация и истинско одухотворяване на вашата личност. Любовта е заразителна, а когато човешкото чувство е разумно и мъдро, любовта става по-привлекателна от ненавистта. Но само истинската и безкористна любов действително се предава на другите. Ако всеки смъртен можеше да стане средоточие на динамичното чувство, милосърдният вирус на любовта скоро щеше да запълни чувствения поток на човешките емоции дотолкова, че цялата цивилизация щеше да бъде обхваната от любов - и това би станало съвършено братство на хората.

(140:5.12) На любовта на бащата е чуждо глезенето; тя не се отнася снизходително към злото и винаги е нетърпима към цинизма. Бащинската любов се отличава с целеустременост и винаги търси в човека по-доброто; такова е отношението на истинския родител.

(140:5.24)  Бащинската любов се радва, когато заплаща за злото с добро - като твори добро в отговор на несправедливостта.

(112:2.7) Любовта, в истинския смисъл на тази дума, подразбира взаимна загриженост на цялостни личности.

(156:5.11)  На вас ви е подготвен ограничен и скромен живот, ако се научите да обичате само тези, които обичат вас. Човешката любов действително може да се отличава с взаимност, но божествената любов изтича навън във всички свои стремежи към удовлетворяване. Колкото по-малко любов има в природата на всяко създание, толкова по-голяма е неговата потребност от любов и толкова повече божествената любов се стреми да удовлетвори такава потребност. Любовта никога не търси корист и не може да се посвещава на самата себе си. Божествената любов не може да съществува сама за себе си; тя трябва безкористно да се посвещава.

(174:1.5)  Вашата неспособност или нежелание да прощавате на своите ближни е мерило за вашата незрелост и неспособност да постигнете отзивчивостта, разбирането и любовта, свойствени за възрастния човек. Мярата на затаената от вас злоба и планове за мъст е право пропорционална на непознаването на вътрешната същност и истинските стремежи на вашите ближни. Любовта е претворяване на вътрешното божествено влечение, свойствено на живота. Тя се основава върху неразбирането, възпитава се в безкористно служене и се усъвършенства в мъдростта.”

(188:5.2) Любовта е истински заразителна и извечно съзидателна. Смъртта на Иисус на кръста служи като въплъщение на любовта, която е достатъчно силна и божествена, за да прости греха и да погълне всички злодеяния. Иисус разкри на този свят по-високо свойство на праведността, отколкото правосъдието - чисто формално добро и зло. Божествената любов не просто прощава злото: тя поглъща и фактически унищожава злото. Прошката, присъща на любовта, значително превъзхожда прошката, присъща на милосърдието. Милосърдието измества вината за злодеянието встрани, но любовта завинаги унищожава греха и всяка произтичаща от него слабост. Иисус донесе на Урантия нов начин на живот. Вместо да се противи на злото, той ни учеше да намираме чрез него Иисус - добродетелта, която с успех унищожава злото. Прощаването на Иисус не е забвение, а спасение от проклятие. Спасението не намалява злото, а го поправя. Истинската любов не прави компромис с ненавистта и не я предава на забвение: тя унищожава ненавистта. Любовта на Иисус никога не се ограничава само с прощаване. Любовта на Учителя подразбира поправяне, вечно спасение. Ако вие имате предвид това вечно спасение, то можете с пълно основание да говорите за спасението като за изкупление.

(188:5.7)  Готовността да пожертва своя живот е висшата любов, на която е способен човекът; любовта на Иисус се изразяваше в неговата готовност да пожертва своя живот заради враговете - любов, превишаваща всичко известно до това време на Земята.

(196:3.29)  Любовта е най-висшата подбуда, която човек може да използва в своя възход във вселената. Но когато любовта е лишена от истина, красота и добродетел, тя става само емоция, философско изкривяване, психическа илюзия, духовна заблуда. Любовта винаги трябва да се определя отново на последващите нива на моронтийното и духовното развитие.

 

Любознателност

(56:10.6)  Любознателност. Глад за хармония и жажда за красота. Настойчиви опити да се откриват все нови нива на хармонични космически отношения.

 

 

 

М

Магия

(88:4.1) Цивилизованият човек енергично се заема с решаването на проблема на реалната среда с помощта на науката; дивакът се опитваше да решава реалните проблеми на илюзорната среда на духовете с помощта на магиите. Магията беше метод за манипулиране на въображаемата среда на духовете, чиито машинации безкрайно обясняваха необяснимото. Тя беше изкуство за осигуряване на доброволно сътрудничество на духовете, а също така за принуждаването им към оказване на помощ чрез използването на фетиши или на други, по-могъщи духове.

(91:8.2)  Молитвата не е продължение на магията; и едната, и другата възникнаха независимо една от друга. Магията беше опит да се приспособи Божеството към някакви условия; молитвата е стремеж да се приспособи личността към волята на Божеството. Истинската молитва е и морална, и религиозна; магията не се отличава нито с едното, нито с другото.

 

Малък сектор

(15:2.6) Малък Сектор. Сто локални вселени (около 1 000 000 000 годни за обитаване планети) съставляват един малък сектор за управление на свръхвселената; пребиваващите в неговия великолепен столичен свят управители, така наричаните Съвременници на Вечността, ръководят делата в малкия сектор. В столицата на всеки малък сектор има трима Съвременници на Вечността, Висши Троични Личности.

 

Материализъм

(56:10.4) Затова материализмът, атеизмът са краен израз на уродливото, кулминационната точка на крайната антитеза на прекрасното.

(195:6.9) Материализмът довежда човека до положението на бездушен автомат и вижда в него само аритметически символ, безпомощно заемащ определеното му място в математическата формула на механистичната, лишена от романтика вселена.

 

Метафизика

(103:6.7) Но много смъртни съзнаваха желателността на някакъв метод за осигуряване на съгласуваното взаимодействие на полярните области - наука и религия; и метафизиката е резултат от безуспешния опит на човека да запълни тази добре известна празнота. Но човешката метафизика се оказа повече плашеща, отколкото разясняваща. Метафизиката символизира добронамерен, но напразен опит на човека да компенсира отсъствието на мотата на моронтия.

(103:7.8)  В отсъствието на откровения, или в случай на неспособност да го приеме или разбере, смъртният човек винаги е прибягвал към внимателни търсения в областта на метафизиката - единственото човешко подобие на откровение на истината или на мотата на моронтийната личност.

 

Мидсонити

(36:4.2) Потомството на носител на живот Мелхиседек и Материалната Дъщеря е известно като мидсонити.

 

Милитаризъм

(70:2.18)  Милитаризмът е автократичен и жесток - свиреп. Варварският милитаризъм повишава социалната организация на победителите, но разлага победените.

(70:2.19)  Прославянето на войната би било грешка; вместо това е нужно да се осъзнае значението на войната за обществото, за да може по-точно да си представим какви изисквания трябва да удовлетворяват заменящите я средства за продължаване развитието на цивилизацията. И ако вие не намерите такива адекватни замени, можете да бъдете уверени в това, че на войните още дълго няма да се сложи край.

 

Милосърдие

(2:4.1) Милосърдието е просто правосъдие, смекчено от тази мъдрост, която произлиза от съвършенството на знанията и пълното разбиране на естествените слабости и недостатъци на крайните създания.

(2:4.4)  Милосърдието е естествен и задължителен плод на добродетелта и любовта. Добродетелният характер на любящия Баща просто е неспособен да лиши дори едно от своите вселенски деца от мъдрото съдействие на милосърдието. Вечното правосъдие и божественото милосърдие в съвкупност образуват това, което в човешкия опит се нарича справедливост.

(2:4.5)  Божественото милосърдие е основан на справедливостта метод за съгласуване на вселенските нива на съвършенство и несъвършенство. Милосърдието е правосъдието на Върховността, адаптирано към положението на разкриващото се крайно същество, праведността на вечността, видоизменена така, че да удовлетвори висшите интереси и космическото благополучие на децата на времето. Милосърдието не е нарушаване на правосъдието, а по-скоро точна интерпретация на изискванията на върховното правосъдие в неговото справедливо приложение към подчинените духовни същества и към материалните създания в еволюиращите вселени. Милосърдието е правосъдието на Райската Троица, мъдро и с любов низхождащо до многобройните разумни създания на пространството и времето, формулирано от божествената мъдрост и определено от всезнаещия разум и суверенната воля на Всеобщия Баща и всички негови партньори-Създатели.

(10:6.18)  Правосъдието е сборната представа за праведност; милосърдието е неговото личностно изражение. Милосърдието е отношението на любов.

(28:6.6) Паметта за Милосърдието е живо пробно салдо, текущо извлечение от вашата сметка в ръцете на свръхестествените сили на съответния свят.

(28:6.7) Паметта на Милосърдието трябва да покаже, че спасителният кредит, учреден от Божиите Синове, напълно и добросъвестно е изплатен в предано служене от търпеливите личности на Третия Източник и Център. Но когато милосърдието се изтощава, когато „паметта“ за милосърдие потвърди неговото опустошение, тогава тържествува правосъдието и решава праведността. Защото милосърдието не трябва да се натрапва на тези, които го презират; милосърдието се дарява, не за да го тъпчат упоритите бунтовници на времето. При все това, макар че милосърдието е скъп и ценен дар, вашият собствен наличен кредит значително превишава вашите възможности да изчерпите този резерв, стига само да сте искрени и чистосърдечни.

(28:6.8) Трябва да съзнавате, че огромна награда - лично удовлетворение, получава този човек, който е първо - справедлив, второ - честен, трето - търпелив, и накрая - добър. Ако приемете това в сърцето си, то отскачайки оттук, ще смогнете да направите следващата стъпка и действително да проявите милосърдие; но вие сте неспособни на милосърдието като такова. През тези стадии е необходимо да се премине; в противен случай истинското милосърдие е невъзможно. Възможно е покровителство, снизходителност или благотворителност - даже жалост, но не и милосърдие. Истинското милосърдие идва само като прекрасна кулминация на тези предшестващи качества - групово съгласие, взаимна признателност, братско приятелство, духовен съюз и божествена хармония.

(140:5.17)  “Щастливи са милостивите, защото ще им бъде оказана милост.” Тук милост означава висотата, ширината и дълбочината на истинската дружба — милосърдието. Милостта понякога бива пасивна, но в дадения случай тя е активна и динамична - висша проява на бащинско чувство.

(188:5.2) Прошката, присъща на любовта, значително превъзхожда прошката, присъща на милосърдието. Милосърдието измества вината за злодеянието встрани, но любовта завинаги унищожава греха и всяка произтичаща от него слабост.

 

Миля

(46:1.2)  Стандартната миля на Йерусем е равна на около седем урантийски мили [11,2 километра].

 

Мир

(70:1.1) Войната е естествено състояние и наследство на развиващия се човек, мирът е социалната мярка, определяща прогреса на цивилизацията.

(70:1.2) Войната е животинската реакция, провокирана от неразбирането и раздразнението; мирът настъпва при цивилизовано решаване на всякакви подобни проблеми и трудности.

 

Миротворчество

(140:5.18) “Щастливи са миротворците, защото те ще бъдат наречени Синове Божии.” Миротворчеството избавя от недоверието и подозрителността.

(140:5.19) Лесно е да се научат децата да бъдат миротворци. На тях им харесва да действат в екип; те обичат да играят заедно.

 

Мистицизъм

(102:2.8)  Религията е висше дарование на еволюционния човек - единственото, което му позволява да живее и “да бъде твърд, сякаш виждайки Този, Който е невидим”. Що се отнася до мистицизма, то той често бива сходен с оттегляне от живота и се приема от тези хора, на които не е по душа по-трудоемката религиозна дейност, присъща на открития религиозен живот в общуването с хората. Истинската религия трябва да действа.

 

Млечен Път

(42:5.5) Най-мощното излъчване излиза от най-плътната плоскост на свръхвселената - Млечния Път, който също така е и най-плътната плоскост на външните вселени.

 

Молитва

(91:2.3) Когато човекът разбра, че молитвата е неспособна да принуди боговете, тя започна повече да напомня молба, стремеж да спечели разположение. Но в своето висше проявление молитвата е истинско общуване на човека със своя Творец.

(91:3.3)  Така молитвата действа като най-могъщото средство на религията за съхраняване на висшите ценности и идеали на молещите се. От момента на появата на представите за второто “аз” и чак до възникването на концепциите за божествения и небесен Баща молитвата неизменно укрепваше социалността, нравствеността и духовността.

(91:3.6) Молитвата винаги е била и ще бъде двуединен човешки опит: психологическа процедура, взаимосвързана с духовния метод. И тези две функции на молитвата никога няма да могат напълно да се отделят една от друга.

(91:4.3) Във всички свои молитви бъдете безпристрастни; не очаквайте от Бога пристрастност, не очаквайте да ви обича повече от останалите свои деца - вашите другари, съседи и даже врагове. Но в естествените или еволюционни религии молитвата поначало е етична, каквато става тя в последващите богооткровени религии. Всяко молене - както индивидуално така и групово - може да бъде егоистично или алтруистично. Тоест молитвата може да бъде съсредоточена към самия себе си или към другите. Когато молитвата не моли нищо за молещия се или за неговите другари, такива състояния на душите водят до нивата на истинското поклонение. Егоистичните молитви включват изповеди и моления и често се изразяват в молбите за материални блага. Молитвата става толкова по-етична, когато има отношение към прощаването и търси мъдрост за по-добро самообладание.

(91:5.6)  Молитвата е този метод, който рано или късно превръща всяка религия в институция. С времето молитвата започва да се асоциира с многобройни производни средства, някои от които полезни такива като свещениците, свещените книги, ритуалните поклонения и обреди, а други са явно вредни.

(91:6.5)  Не бъдете толкова нехайни, че да молите Бога да реши вашите трудности, а винаги, без да се колебаете, се обръщайте към Него за мъдрост и устойчивост на духа, които да ви водят и поддържат, докато вие решително и мъжествено решавате възникващите проблеми.

(91:8.2)  Молитвата не е продължение на магията; и едната, и другата възникнаха независимо една от друга. Магията беше опит да се приспособи Божеството към някакви условия; молитвата е стремеж да се приспособи личността към волята на Божеството. Истинската молитва е и морална, и религиозна; магията не се отличава нито с едното, нито с другото.

(91:8.10) Истинската молитва помага на духовния растеж, изменя възгледите и носи това удовлетворение, което дава общуването с божествеността. Тя е самопроизволен поток богосъзнание.

(91:8.11) Бог отговаря на молитвите на човека, като разширява неговото разбиране за истината, подобрява възприятието на красотата и задълбочава представата за добродетелите. Молитвата е субективна постъпка, но тя влиза в съприкосновение с могъщите обективни реалности на духовните нива на човешкия опит. Тя е значителен стремеж на човека към свръхчовешки ценности. Молитвата е най-мощният стимул за духовен растеж.

(91:8.12)  Думите са несъществени за молитвата - те са само интелектуалното русло, по което може да отправи своето течение реката на духовната молба. Словесното значение на молитвата при нейното индивидуално възнасяне се заключава само в самовнушение, а при съвместни моления - в групови внушения. Бог отговаря не на думите, а на състоянието на душата.

(91:8.13)  Молитвата не е метод за избавяне от конфликти, а по-скоро стимул за растеж в самата конфликтна ситуация. Молете се само за ценности, а не за вещи; за израстване, а не за удовлетворение.

(102:4.5)  Молитвата действително е част от религиозния опит, но съвременните религии ù отделят твърде много внимание, при това нерядко забравяйки за по-същественото общуване - поклонението. Поклонението задълбочава и разширява способността на разума за рефлексия. Молитвата може да обогати живота, но именно поклонението озарява съдбата.

(143:7.4) Молитвата е предназначена да направи човека по-малко мислещ, но по-осъзнаващ; тя трябва не да увеличава познанията, а по-скоро да разширява проницателността.

(143:7.7) Молитвата напомня за себе си - възвишено мислене; поклонението е забравяне на себе си - свръхмислене. Поклонението е не изискващо усилия внимание, а истински и идеален душевен покой, форма на успокоителен и духовен стремеж.

(144:2.2)  Молитвата е изключително личен и спонтанен израз на отношението на душата към духа; молитвата трябва да бъде съкровено общуване на синовството и израз на разбирателство. Ако молитвата се диктува от духа, тя води до съвместно духовно израстване. Идеалната молитва е форма на духовно общуване, която води към разумно поклонение. Истинската молитва отразява вашия истински небесен стремеж към постигането на своите идеали.

(144:2.3)  Молитвата е дихание на душата; тя трябва да ви доведе до настойчивост във вашия стремеж да познаете волята на Отеца.

(144:4.7)  Молитвата е дъхът на духовния живот сред материалната цивилизация на човешките раси. Поклонението е спасение за поколението смъртни, търсещи наслаждение.

(144:4.8) Както може да се сравни молитвата със зареждане на духовните батерии на душата, така и поклонението може да се сравни с настройката на душата за приемане (в оригинала — хващане, улавяне) на вселенското предаване (в оригинала „радиопредаване”) на безкрайния Дух на Всеобщия Баща.

(144:4.9) Молитвата е искреният и жадуващ поглед на детето, обърнат към духовния Баща; тя е психологически процес на замяна на човешката воля с божествената воля. Молитвата е част от божествения план за превръщане на това, което е, в това, което трябва да бъде.

 

    Отговор на молитва

(168:4.4)  1. Молитвата е самоизражение на крайния разум в опита му да се приближи към Безкрайното. Затова появата на молитвата неизбежно се ограничава със знанието, мъдростта и атрибутите на крайното; така отговорът неизбежно трябва да се обуславя от видения, цели, идеали и прерогативи на Безкрайното. Невъзможно е да се проследи непрекъснатата последователност на материалните явления между формирането на молитвата и възприемането на пълен духовен отговор на нея.

(168:4.5) 2. Когато стане явно, че молитвата е останала без отговор, често забавянето предвещава още по-добър отговор, който - по силата на някаква основателна причина - съществено се е забавил. Когато Иисус каза, че болестта на Лазар в действителност не е за смърт, той вече беше мъртъв от единадесет часа. Нито една искрена молитва не остава без отговор, освен когато по-висшата гледна точка на духовния свят намери по-добър отговор; отговор, който удовлетворява молбата на човешкия дух в противоположност на молитвата само на разума на човека.

(168:4.6)  3. Когато молитвите на времето са продиктувани от духа и изразени във вярата, те нерядко са толкова обширни и всеобхватни, че да се отговори на тях може само във вечността; крайната молба е понякога толкова преизпълнена от стремеж към Безкрайното, че се налага отговорът да се отлага продължително време в очакване на появата в създанието на адекватна способност за възприятие; проникнатата от вяра молитва може да бъде толкова всеобхватна, че получаването на отговора да е възможно само в Рая.

(168:4.7)  4. По своята същност отговорите на молитвата на смъртния разум често са такива, че могат да бъдат приети и осъзнати, едва след като същият този възнасящ молитвата разум постигне безсмъртно състояние. Нерядко материалното същество може да получи отговор на своите молитви, едва след като подобен индивид напредне до духовното ниво.

(168:4.8)  5. Молитвата на позналия Бога човек може да бъде толкова изкривена от невежество и толкова деформирана от суеверие, че отговорът на такава молитва би бил крайно нежелателен. В такива случаи на духовните посредници се налага по такъв начин да преобразуват молитвата, че когато пристигне отговорът, молителят се оказва напълно неспособен да го разпознае като отговор на своята молитва.

(168:4.9)  6. Всички истински молитви се адресират до духовни същества и на всички такива молби следва да се отговаря на езика на духа, и всички такива отговори трябва да се заключават в духовните реалности. Духовните същества не могат да дават материални отговори на духовните молби даже на материалните същества. Материалните същества са способни успешно да се молят, само когато се “молят в духа“.

(168:4.10) 7. Никоя молитва не може да разчита на отговор, ако не е родена в духа и не е нахранена с вяра. Вашата искрена вяра предполага, че вие фактически предварително предоставяте на този, който изслушва вашите молитви, пълното право да отговаря на вашите молби в съответствие с тази висша мъдрост и тази божествена любов, които, както ви подсказва вярата, винаги движат съществата, на които се молите.

(168:4.11)  8. Детето винаги е в правото си да се обърне към родителя; и родителят винаги остава верен на своите родителски задължения по отношение на незрялото дете, когато неговата голяма мъдрост изисква отговорът на молитвата да бъде задържан, изменен, разделен на части, да превъзхожда молбата или да бъде отложен до следващия стадий на духовен възход.

(168:4.12)  9. Без колебание възнасяйте духовни молитви; не се съмнявайте в получаването на отговора на своите молби. Тези отговори могат да бъдат отложени до по-добри времена в очакване на вашето бъдещо постигане на тези духовни нива на действително космическо постижение в този или други светове, където ще можете да познаете и да се възползвате от дългоочакваните отговори на своите предишни, но несвоевременни молби.

(168:4.13)  10. Нито една искрена, родена в духа молба не остава без отговор. Молете и ще получите. Но вие следва да помните, че сте еволюционни създания на времето и пространството; затова трябва постоянно да се съобразявате с пространствено-времевия фактор в опита на личното приемане на пълните отговори на своите многобройни молитви и молби.

 

Моногамия

(69:9.7) Полигамията е запазване на чертите на робската зависимост на жените в брака. Моногамията е свободен от робство идеал на ненадминатото обединяване на един мъж и една жена във висш стремеж за създаване на семейство, възпитаване на потомство, взаимна култура и самоусъвършенстване.

(83:6.6)  Моногамията винаги е била, е и вечно ще бъде идеалистична цел на половата еволюция на човека. Този идел за истински брак по двойки предполага самоотречение и именно затова този брак толкова често се разпада само поради това, че на едната или и на двете страни не ú достига най-висшето от всички човешки достойнства - твърдото самообладание.

 

Монота

(42:2.19) Монота. Енергията е родствена на божествеността, когато тя е енергия на Рая. Ние сме склонни да смятаме, че монота представлява живата недуховна енергия на Рая - съществуващ във вечността дубликат на живата, духовна енергия на Изначалния Син; с това се обяснява съществуването на недуховната енергийна система на Всеобщия Баща.

 

Морал

(16:7.9) Нравствеността е невъзможно да бъде укрепена с помощта на закона или със сила. Това е дело на личността, нейният свободен избор; нравствеността трябва да се разпространява чрез общуването на високонравствени личности с тези, които са помалко отговорни в нравствено отношение, но проявяват някакво желание да изпълнят волята на Отеца.

(196:3.25) Моралът е тази почва, на която впоследствие трябва да се появи личното богосъзнание - личното осъзнаване на вътрешното присъствие на Настройчика, но такъв морал е източник на религиозен опит и произтичащото от него духовно проникновение. Моралът е свръхживотински, но субдуховен. Моралът е еквивалентен на признаването на дълга - осъзнаването на съществуването на добро и зло. Зоната на морала лежи между животинските и човешки типове разум, така както моронтия действа между материалната и духовна сфери на личностните постижения.

(196:3.26) Еволюционният разум е способен да открие закона, морала и етиката, но посветеният на него дух, вътрешният Настройчик, разкрива на еволюционния човешки разум законодателя - Отеца, източника на всичко истинско, прекрасно и благо; и такъв просветлен човек има религия и той е духовно подготвен за дълго и увлекателно търсене на Бога.

(196:3.27) Моралът не задължително е духовен; той може да бъде изцяло и напълно човешки, макар че истинската религия подобрява всички морални ценности, изпълва ги с ново съдържание. Моралът без религия е неспособен да разкрие пределната добродетел и да осигури оцеляването даже на собствените морални ценности. Религията осигурява възвисяване, прославяне и непременно спасение на всичко, което морала приема и одобрява.

 

Моронтия

(0:5.12) Моронтия - термин, който обозначава обширното ниво, лежащо между сферите на материалното и духовното. То може да отразява личностни и неличностни реалности, живи или неживи видове енергии. Основата на моронтийната тъкан е духовна, а самата тъкан - материална.

 

Мота

(45:7.6)  Мотата - моронтийната мъдрост.

(48:6.28) Мотата са нещо повече от висша философия; те се съотнасят към философията така, както двете очи - към едното; те дават стереоскопичен ефект при разглеждането на значенията и ценностите. Материалният човек вижда вселената като с едно око - плоска. Студентите от обителските светове придобиват космическа перспектива - дълбочина, съвместявайки понятието моронтиен живот с понятието физически живот.

(103:6.7)  Причината за трудността, с която се сблъсквате в стремежа си към по-съгласувана координация на науката и религията се заключава в това, че вие сте напълно незапознати с промеждутъчната област - моронтийния свят на неща и същества. Локалната вселена е представена от три степени или стадии на проявление на реалността: материя, моронтия и дух. Моронтийният подход снема всички отклонения между откритията на физическите науки и функционирането на духа на религията. Познавателният метод на науката е аргументацията; интуитивният метод на религията е вярата; методът на моронтийното ниво са мотата. Мота - това е възприемчивостта към свръхматериалната реалност започваща да компенсира незавършеността на растежа благодарение на това, че нейна субстанция е знанието-разум, а нейна същност - вярата-интуиция. Мота - това е свръхфилософско съгласуване на възприятията на разноплановата реалност непостижимо от материалните личности; частично се определя от опита на преживелите материалния живот в плът. Но много смъртни съзнаваха желателността на някакъв метод за осигуряване на съгласуваното взаимодействие на полярните области - наука и религия; и метафизиката е резултат от безуспешния опит на човека да запълни тази добре известна празнота. Но човешката метафизика се оказа повече плашеща, отколкото разясняваща. Метафизиката символизира добронамерен, но напразен опит на човека да компенсира отсъствието на мотата на моронтия.

(103:6.13) Откровението е единствената надежда на човека да може да премине през пропастта на моронтия. Без помощта на мотата вярата и разума са неспособни да постигнат и построят логическа вселена. Без интуицията на мота смъртният човек не е в състояние да познае добродетелта, любовта и истината в явленията на материалния свят.

 

Мъдрост

(19:2.4) Мъдростта има двояк произход - възниквайки от безупречната божествена проникновеност, присъща на съвършените Същества, и личния опит, придобит от еволюционни създания.

(36:5.12)  Духът на мъдростта - вродената тенденция на всички нравствени създания към последователно и прогресивно еволюционно развитие.

(54:1.7)  Даже мъдростта е божествена и безопасна само тогава, когато е космическа по своя мащаб и духовна по своята мотивация.

(81:6.13)  Знанията могат да се дават с образованието, но мъдростта, която е задължителна за истинската култура, се придобива само с опит, и то от разумни по природа мъже и жени. Такива хора са способни да учат от опита; те могат да станат истински мъдри.

(102:3.6) Знанието води до разделение на хората, пораждайки социални слоеве и касти. Религията води към служене на хората, създавайки етика и алтруизъм. Мъдростта води към по-високо и успешно съдружие както на идеи, така и на хора. Откровението освобождава хората и им помага да застанат на пътя на вечния подвиг.

(160:4.16) В аспекта на вечността пътят на търсач на Бога може да се окаже изключително успешен, даже ако целият му опит на тленен живот изглежда пълен провал, при условие че всеки неуспех обогатява културата с присъщата ú мъдрост и духовност. Не грешете - не бъркайте знанието, културата и мъдростта. В живота те са взаимосвързани, но представляват напълно различни духовни ценности: мъдростта винаги подчинява знанието и възвисява културата.

 

Мъжество

(3:5.6) Желателно ли е мъжеството — сила на характера?

(111:6.9) Мъжеството е доблестно, егоизмът - тщеславен и самоубийствен.

(146:3.2) Мъжеството е безкомпромисно честна увереност на създанието в предмета на своята вяра. Искрените хора не се боят от критичното разглеждане на своите истински убеждения и благородни идеи.

(36:5.8)  Духът на куража - дарът на предаността в личностните същества е основата за придобиване на характер и интелектуалният източник на морална издръжливост и духовна храброст. Просветен от фактите и въодушевен от истината, духът на куража става тайната на стремежа към еволюционно извисяване чрез разумна и съзнателна целеустременост.

 

 

 

Н

Надежда

(3:5.8)  Желателна ли е надеждата - величие на доверието? Ако да, то човешкото съществуване трябва постоянно да се сблъсква с неувереност и периодически съмнения.

 

Насилие

(70:1.1)  Насилието е закон на природата, враждебността е автоматична реакция на децата на природата, докато войната — това са същите тези действия, но изпълнявани съвместно.

 

Наслаждение

(3:5.14) Желателно ли е наслаждението - удовлетворението на щастието?

 

Настройчик на Съзнанието

(103:0.1)  Настройчикът на Съзнанието е космическият прозорец, през който крайното създание, благодарение на проницателността на вярата, е способно да види несъмнеността и божествеността на безкрайното Божество - Всеобщият Баща.

(107:0.5) Именно Настройчикът пробужда в човека неутолимо желание и постоянен стремеж да стане такъв като Бога, да постигне Рая, където в действителното присъствие на Божеството човек ще може да се покланя на безкрайния източник на божествения дар. Настройчикът е живото присъствие, което непосредствено съединява смъртния син с неговия Райски Баща, притегляйки го все по-близо и по-близо към Отеца. Присъствайки в нас, Настройчикът компенсира, изравнявайки колосалното напрежение на вселената, създадено от разстоянието, отделящо човека от Бога, а също така и степента на частичност на човека в сравнение с всеобщността на вечния Баща.

(107:0.6) Настройчикът е абсолютна същност на безкрайно същество, заключена в разума на крайното създание - същност, която в зависимост от избора на такъв смъртен е способна в крайна сметка да завърши този временен съюз между Бога и човека и наистина да създаде нов тип същества за нескончаемо вселенско служене. Настройчикът е божествена вселенска реалност, фактическо изразяване на истината за това, че Бог е Баща на човека. Настройчикът е безупречният космически компас на човека, неизменно и безпогрешно обръщащ душата към Бога.

(107:0.2) Настройчиците са реалността на любовта на Отеца, въплътена в душите на хората; те са истинският заключен в смъртния разум залог за вечния път на човека; те представляват същността на усъвършенстваната личност на завършващ човек, предвкусвана във времето с постепенното усвояване на божествения метод, благодарение на който, възхождайки крачка след крачка от една вселена към друга, човек подчинява своя живот на волята на Отеца, докато действително не постигне божественото присъствие на своя Райски Баща.

(107:1.2)  Независимо от различията в мненията относно метода на посвещаване на Настройчиците на Съзнанието съществува единен възглед за техния произход; всички са съгласни, че те произхождат непосредствено от Всеобщия Баща, Първият Източник и Център. Те не са създадени същества; те са фрагментарни образувания, представляващи фактическото присъствие на безкрайния Бог. Както и техните много на брой неразкрити съюзници, Настройчиците са чиста, с нищо несмесена божественост, безусловни и пълноценни частици на Божеството; те са от Бога и, доколкото ние сме способни да разберем, те са Бог.

(107:6.2)  Настройчикът е вечностна възможност за човека; човекът е личностна възможност за Настройчика. Вашите лични Настройчици се опитват да ви одухотворят с надеждата да увековечат вашата временна индивидуалност. Настройчиците са изпълнени с прекрасната и самопосвещаваща се любов на Бащата на духовните същества.

(107:7.1) Настройчиците на Съзнанието не са личности, но те представляват реални образувания; те действително и в съвършенство са индивидуализирани, макар че никога не стават неподправено личностни в течение на своето пребиваване в смъртните. Настройчиците на Съзнанието не са истински личности; те са истински реалности, реалности в най-чистата им форма, известна във вселената на вселените - те са божественото присъствие.

(108:6.4) Настройчикът е вашият източник на духовно постижение и вашата вътрешна надежда за придобиване на божествен характер. Той е сила, привилегия и възможност за продължаването на живота, което толкова изчерпващо и навечно ви отличава от чисто животинските създания. Той е висш и истинно вътрешен духовен стимулатор на мисли - в противовес на външните, физически стимули, които постъпват в разума чрез нервно-енергийния механизъм на материалното тяло.

(108:6.5)  Тези предани попечители на бъдещия път безпогрешно възпроизвеждат точния духовен аналог на всяко интелектуално творение; за сметка на това те бавно, но вярно ви възсъздават такива, каквито вие действително сте (само в духовен смисъл) за възкресяване в световете за продължаване на живота. И всички тези тънки духовни възсъздавания се запазват във формиращата се реалност на вашата еволюираща и безсмъртна душа - вашето моронтийно “аз”. Тези реалности действително съществуват независимо от това, че на Настройчика рядко му се отдава да възвиси тези възпроизведени творения дотолкова, че да могат да ги осветят лъчите на съзнанието.

(108:6.6) Така, както вие сте земните родители на своето дете, така и Настройчикът е божественият родител на вашето истинско “аз”, вашето висше и развиващо се “аз”, вашето по-съвършено моронтийно и бъдещо духовно “аз”. Именно тази еволюираща моронтийна душа виждат съдиите и цензорите, провъзгласявайки продължаване на вашия живот и пропускайки ви нагоре към новите светове и нескончаемото съществуване във вечен съюз с вашия предан партньор - Бога, Настройчика.

(108:6.7)   Настройчиците са вечните предшественици, божествените оригинали на вашите формиращи се безсмъртни души; те са нескончаемата подбуда, която води човека към стремежа да овладее в съвършенство своето днешно материално съществуване в света на бъдещия духовен път. Наблюдателите са заложници на неумиращите надежди, източници на вечното развитие. И как се радват те при повече или по-малко пряко общуване със своите подопечни! Как ликуват те, когато могат да се откажат от символиката и другите косвени методи и да отправят своите послания непосредствено към интелекта на своите човешки партньори!

(111:1.4) Материалната еволюция ви е дала жизнен механизъм - вашето тяло; самият Отец ви е дарил с най-чистата от съществуващите във вселената духовни реалности - вашия Настройчик на Съзнанието. Но на ваше разположение е даден разум, подчинен на решенията ви, и именно посредством разума вие живеете или умирате. Именно в този разум и с този разум вие вземате тези нравствени решения, които ви позволяват да се наподобите на Настройчика - а значи и на Бога.

(111:1.9) Разумът е вашият кораб, Настройчикът - вашият лоцман, човешката воля - вашият капитан. Стопанинът на смъртния съд трябва да бъде достатъчно мъдър, за да довери на божествения лоцман превеждането на възходящата душа в моронтийните пристанища на вечния живот.

 

Наука

(103:6.9)  Науката е опит на човека да изучи своето физическо обкръжение, света на енергията-вещество.

(196:3.30) Науката представя опита на човека да разгадае очевидните загадки на материалната вселена.

 

Не се противете на злото

(141:3.8)  И когато каза: “Не се противете на злото”, той по-късно обясни, че не е имал предвид да се опрощава злото и не е препоръчвал братство с беззаконието. Неговото намерение по-скоро беше да ви учи да прощавате, да „не се противите на злонамереното отношение към своята личност, на злонамереното оскърбяване на вашето чувство за лично достойнство”.

 

Небадонската година

(33:6.7) Небадонската година представлява отрязъкът от време, изразходван за завъртането на вселената по отношение на уверската орбита, и съответства на сто дни стандартно вселенско време - около пет урантийски години.

 

Небеса (Царство небесно)

(134:4.2)  Царството небесно, божествената форма на управление, е основано върху факта на божествената суверенност - Бог е Дух. Доколкото Бог е Дух, Неговото царство е духовно. Царството небесно не е нито материално, нито чисто интелектуално; то е духовна взаимосвързаност между Бога и човека.

 

Небе

(48:6.23)  Струва си да се замислите за изразите „небе“ и „небето на небесата“. Това, което повечето от вашите пророци са разбирали като небе, било първият от обителските светове на локалната система. Когато апостолът е говорел за това, че е „бил възнесен на третото небе“, той е имал предвид случая, когато неговият Настройчик бил отделен по време на сън и в това необичайно състояние е пренесен в третия от седемте обителски свята. На някои от вашите мъдреци е изпращано видението на висшето небе - „небето на небесата“, от което на седмократния опит от обителските светове съответства само първото небе, като второто е Йерусем, третото - Едемия със своите спътници, четвъртото - Салвингтон и окръжаващите образователни сфери, петото - Уверса, шестото - Хавона, и седмото - Раят.

 

Незрелост

(174:1.5) Вашата неспособност или нежелание да прощавате на своите ближни е мерило за вашата незрелост и неспособност да постигнете отзивчивостта, разбирането и любовта, свойствени за възрастния човек.

 

Ненавист

(145:3.4)  Ненавистта е сянка на страха; отмъщението - белег на страхливостта.

 

Ненаситено пространство

(11:6.3) Под „ненаситено“ се разбира пространство, което не е наситено с тези сили, енергии и присъствия, които съществуват в наситеното пространство.

 

Нетърпеливост

(48:7.20)  Нетърпеливостта отравя духа; гневът е като камък, хвърлен в гнездо на оси.

(146:3.2)  Винаги помнете, че нетърпимостта е маската, под която се скриват тайните съмнения в истинността на убежденията. Ако човек е абсолютно убеден в това, в което вярва от все сърце, то него никога няма да го вълнува отношението на неговия ближен. Мъжеството е безкомпромисно честна увереност на създанието в предмета на своята вяра. Искрените хора не се боят от критичното разглеждане на своите истински убеждения и благородни идеи.

 

Новото раждане

(138:8.8) Иисус разясняваше на апостолите разликата между покаянието чрез така наречените благи дела, на което учеха евреите, и изменението на съзнанието чрез вяра - новото раждане, което той изискваше като отплата за приемане в Царството.

(148:4.8) Действително хората по своята природа са предразположени към злото, но не са задължително греховни. Новото раждане - кръщаването в духа - е необходимо за освобождаване от злото и влизане в Царството небесно.

 

Носители на живота

(36:0.1)   Животът не възниква спонтанно. Животът бива конструиран в съответствие с плановете, формулирани от (неразкритите) Архитекти на Битието, и се появява на населените планети или чрез директно имплантиране, или в резултат от действията на т.нар. Носители на Живот от локалните вселени. Те са най-интересните и най-многостранните от семейството на вселенските Синове. На тях е поверено да проектират и засяват живот под формата на същества върху планетните сфери. След засяването на този живот в подобни нови светове те остават там в продължение на дълги периоди, за да се грижат за неговото развитие.

(36:3.5) Носителите на Живот са живи катализатори, които възбуждат, организират и оживяват иначе безжизнените елементи от материалния свят

 

Нравствен усет

(16:7.1) Нравственият усет - осъзнаването на дълга, е съставна част на човешкия интелект, свързан с останалите неотменими качества на човешката природа: научна любознателност и духовна проницателност. По своите умствени способности човек далеч превъзхожда животинските си братовчеди, но основната разлика на човека от животинския свят е именно в неговата нравствена и религиозна същност.

 

 

 

О

Образ Божий

(108:6.3) “Образът Божий” има отношение не към физическото подобие или ограничените възможности на материалните способности на създанията, а към дара на духовното присъствие на Всеобщия Баща при небесното посвещаване на Настройчиците на Съзнанието на скромните създания на вселените.

 

Общество

(81:6.41)  Обществото е резултат от многовековната история на проби и грешки; то е това, което се е запазило в резултат от избирателната адаптация и приспособяване в течение на сменящите се един друг стадии в развитието на човечеството - неговият вековен възход от нивото на животното до човешките нива на планетарен статут. Най-голямата опасност за всяка цивилизация - във всеки даден момент, е свързана с опасността от крах при прехода от устоелите методи на миналото към новите и по-добри, но неизпитани процедури на бъдещето.

 

Осъзнаването на Бога

(196:3.34)  Такъв опит за осъзнаване на Бога представлява могъщо потвърждение на предсъществуващата истина заключена в религиозния опит на богопознанието. Такова осъзнаване на духа е еквивалентно на познаването на действителността на богосиновството. В останалото увереността в синовството се заключава в опита на вярата.

(196:3.35) Осъзнаването на Бога е еквивалентно на интеграция на своето “аз” във вселената, и то на най-високите вселенски нива на духовната реалност.

(1:2.4) Интелектуалната способност да познаеш Бога - Богосъзнание

 

Осъзнаване

(111:4.1) Осъзнаването е интелектуалният процес на търсене на съответствие между получаваните от външния свят сензорни впечатления и структурите на паметта на индивида.

 

Отмъщение

(145:3.4) Ненавистта е сянка на страха; отмъщението - белег на страхливостта.

 

Откровение

(101:2.2) Аргументацията е метод на науката; вярата е метод на религията; логиката е изпробван метод на философията. Откровението компенсира отсъствието на моронтийна гледна точка, предоставяйки метод за достигането на единство в разбирането на реалността и отношенията на веществото и духа благодарение на посредничеството на разума. Истинското откровение никога не е за науката неестествено, за религията - необосновано, или за философията - алогично.

(101:2.10) Вярата разкрива Бога в душата. Откровението, заменящо в обикновения еволюционен свят моронтийната проницателност, позволява на човека да види в природата този Бог, Когото вярата показва в душата му. Така откровението успешно прокарва мостове между материалното и духовното, между създанието и Създателя, между човека и Бога.

(101:2.12)  Като епохално явление откровението е периодично; като личен човешки опит то е непрекъснато.

(101:5.1) Откровението е метод, който позволява да се икономисат безброй векове принудителен труд - извличане на придобиваните в процеса на духовното развитие истини и очистването им от грешките на еволюционното развитие.

(102:3.6)  Откровението освобождава хората и им помага да застанат на пътя на вечния подвиг.

(102:3.7)  Науката класифицира хората, религията обича хората - такива като вас; мъдростта различава хората по достойнство, откровението прославя човека и разкрива неговата способност да бъде партньор на Бога.

(102:3.8)  Науката напразно се опитва да създаде братство на културата; религията поражда братството на духа. Философията се стреми към братството на мъдростта; откровението изобразява вечното братство - Райския Корпус на Завършилите.

(102:3.9) Знанията пораждат гордост от факта на личността; мъдростта е осъзнаване на значението на личността; религията е опит за познаване на ценността на личността; откровението е увереността в запазването на личността след смъртта.

(102:4.6) Богооткровената религия представлява обединяващия елемент на човешкото битие. Откровението обединява историята, координира геологията, астрономията, физиката, химията, биологията, социологията и психологията. Духовният опит е истинската душа на човешкия космос.

 

Отражение

(9:7.5) В пределите на емпиричното и крайното отразяването се представя като всезнание и може да се яви като свидетелство за появата на присъствие-съзнание на Върховното Същество.

(9:7.1) Това явление се нарича вселенско отразяване и представлява уникалното и необяснимо умение да виждаш, чуваш, чувстваш и знаеш всички неща, ставащи в свръхвселената, и с помощта на отразяването да фокусираш цялата тази информация и знание във всяко желано място.

 

 

 

П

Писания

(159:4.3)  Тези писания са творения на хората. Някои от тях бяха хора свети, други - не твърде свети. Ученията от тези книги отразяват възгледите и нивото на просветеност на епохите, в които те се появиха на света. От гледна точка на разкриването на истината последните от тях са по-достоверни, отколкото първите. Писанията се несъвършени и са изцяло човешки творения, но не се съмнявай: сега те действително представляват най-добрата в света сбирка на религиозна мъдрост и духовни истини.

(159:4.4)  Много от книгите не бяха написани от тези хора, на които се приписват, но това в никаква степен не намалява ценността на съдържащите се в тях истини. Писанията са свещени, защото те отразяват мислите и постъпките на хората, търсещи Бога и разкриващи в тези книги своите най-висши представи за праведност, истина и святост. Писанията съдържат много, твърде много от това, което е истинско, но в светлината на днешното учение ти знаеш, че много в тези произведения дава невярна представа за небесния Отец - любящия Бог, Когото аз дойдох да разкрия на всички светове.

(159:4.5)  Натанаил, никога нито за миг не си позволявай да вярваш на тези места от Писанията, където се казва, че Бог е изпратил твоите предци в бой за унищожаване на техните врагове - мъже, жени и деца. Подобни истории са измислени от хора, и то хора не особено свети; те не са словото Божие. Писанията винаги са отразявали и винаги ще отразяват интелектуалното, нравствено и духовно ниво на техните създатели.

(159:4.6) Натанаил, винаги помни, че Отецът никога не се ограничава с разкриването на истината пред някакво поколение или някой отделен народ. Много искрени търсачи на истината са били и ще продължават да бъдат обърквани и обезсърчавани от тези доктрини за съвършенството на Писанията.

(159:4.8) Добре запомни моите думи, Натанаил: нищо от това, което се е докоснало до човешкото естество, не може да се смята за непогрешимо. Макар че човешкият разум действително е способен да излъчва сиянието на божествената истина, такова сияние винаги ще бъде само относително чисто и само отчасти божествено. Създанието е способно да се стреми към непогрешимост, но само Създателите го притежават.

(159:4.9)  Но най-голямото заблуждение в ученията за Писанията е доктрината, че те са тайна, запечатана със седем печата, а тяхната мъдрост смеят да тълкуват само най-добрите умове на народа. Страхът пред авторитета на свещените писания на миналото не позволява на днешните искрени души да приемат новата светлина на Евангелието - същата тази светлина, която позналите Бога хора от другите поколения толкова трепетно мечтаха да видят.

 

Поведение

(27:4.1) Получавайки изчерпателни разяснения по въпросите на етиката на Райските отношения - разяснения, които не са празни формалности или диктат на измислени касти, а неотменими правила на поведение, - за възходящите смъртни е полезно да се запознаят със съветите на възпитателите, които обясняват на новите членове на Райското общество какви трябва да бъдат съвършените действия на висшите същества, обитаващи централния Остров на Светлината.

(27:4.3) Етикетът на Рая се отличава с пълна непринуденост и е във всякакъв смисъл естествен и свободен. При все това на вечния Остров съществува надлежен и съвършен начин на действие, а възпитателите неизменно съпровождат „пришълците, живеещи в града“, наставлявайки ги и направлявайки ги така, че странстващите на времето да се чувстват съвършено свободни и в същото време да могат да избегнат безпорядъка и неувереността, които в противен случай биха били неизбежни. Само това позволява да бъдат предотвратени безкрайните неуредици, а неуредици в Рая няма.

 

Подозрение

(39:5.7)  Подозрението е реакция, свойствена на примитивния човек; борбата на хората за оцеляване в ранните епохи на тяхното съществуване не спомага за естествена поява на доверие.

 

Покаяние

(89:10.5) Покаянието - признаването на греха, е мъжествено съпротивляване на нелоялността, но то в никакъв случай не смекчава пространствено-времевите последствия от такава нелоялност. Но покаянието - искреното осъзнаване на природата на греха, е задължително за религиозния растеж и духовния прогрес.

 

Поклонение

(16:6.8) Поклонение - областта от духовната реалност, включваща религиозен опит, личната реализация на божественото братство, признаването на духовните ценности, увереност във вечното съществуване, възхода от положението на Божий слуга към радоста и свободата на Божиите деца. Това е висшето проникновение на космическия разум, почтителна и благоговейна форма на космическа проницателност.

(27:7.1)  Поклонението е най-висшата привилегия и главно задължение на всички създадени разумни същества. Поклонението е съзнателен и радостен акт на признаване и приемане на истината и факта за съкровената и лична връзка на Създателите с техните създания. Качеството на поклоненията се определя от дълбочината на възприятието, на което е способно създанието; и с разширяването на знанията за безкрайния характер на Боговете актът на поклонение става все по-всеобхватен, докато накрая не постигне блаженството на висшия емпиричен възторг и най-изтънченото наслаждение, което е известно само на създадените същества.

(27:7.5) Поклонението е най-върховната радост на Райското съществуване ; то е освежаващото свободно време в Рая. Това, което свободното време прави за вашия изнурен ум на Земята, поклонението ще направи за вашите прославени души в Рая. Начинът за поклонение в Рая е напълно недостъпен за смъртното разбиране, но неговият дух може да бъде вкусен още на Урантия, тъй като духовете на Боговете и сега пребивават във вас, обкръжават ви и ви въодушевяват за истинско поклонение.

(16:8.14)  Поклонение (Вероизповедание), искреният стремеж към божествените ценности и чистосърдечната любов към божествения Даващ Ценности.

(36:5.11) Духът на поклонението - религиозният импулс, първият характерен стремеж, разделящ разумните създания на два основни класа смъртни. Духът на поклонение става вечен критерий за разликата между свързаното с него животно и създанията, дарени с разум, но не притежаващи душа. Поклонението е отличителен знак на кандидата за духовно извисяване.

(143:7.3) Поклонението - съзерцанието на духовното, трябва да се редува със служене, с контакт с материалната реалност.

(143:7.5) Поклонението е призвано да изпревари бъдещия по-добър живот, за да могат тези нови духовни ценности след това да намерят отражение в днешния живот. Молитвата оказва духовна поддръжка, но поклонението се отличава с божествена съзидателност.

(143:7.6)  Поклонението е метод за съзерцание на Един заради въодушевлението от служене на мнозина. Поклонението е мерилото, което едновременно измерва степента на откъснатост на душата от материалната вселена и нейната твърда привързаност към духовните реалности на цялото творение.

(143:7.7) Молитвата напомня за себе си - възвишено мислене; поклонението е забравяне на себе си - свръхмислене. Поклонението е не изискващо усилия внимание, а истински и идеален душевен покой, форма на успокоителен и духовен стремеж.

(143:7.8)  Поклонението е актът на отъждествяване на частта с Цялото, на крайното с Безкрайното, на сина с Отеца; това е време, правещо крачка към вечността. Поклонението е актът на личното приобщаване на сина към божествения Отец, усвояването от човешката душа-дух на живително, съзидателно, братско и романтично отношение.

(196:3.22) Истинското религиозно поклонение не е безполезен монолог и самозаблуда. Поклонението е лично общуване с божествено реалния, със самия източник на реалността. Чрез поклонението човекът се стреми да стане по-добър и в резултат постига най-доброто.

 

Покоят на Иисус

(181:1.8) Покоят на Иисус е радостта и удовлетворението на богопозналия индивид, който постига победата напълно да овладее изпълнението на Божията воля в материалния живот в плът.

(181:1.10) По такъв начин покоят на Иисус е покоят на увереността на един син, напълно уверен в това, че неговият път във времето и вечността изцяло и надеждно се наблюдава и закриля от преизпълнения с мъдрост, любов и могъщество духовен Баща. И такъв покой действително е недостъпен за разума на човека, но е възможно в пълна степен да бъде изпитан от вярващото човешко сърце.

 

Полигамия

(69:9.7)  Полигамията е запазване на чертите на робската зависимост на жените в брака. Моногамията е свободен от робство идеал на ненадминатото обединяване на един мъж и една жена във висш стремеж за създаване на семейство, възпитаване на потомство, взаимна култура и самоусъвършенстване.

 

Положение

(69:5.7) Положението - стремежът да се постигне социален или политически престиж.

 

Поражение (неуспех)

(160:4.15)  Именно тук, изправяйки се лице в лице с неуспеха и приспособявайки се към пораженията, прозорливата далновидност ни оказва своето най-висше въздействие. Поражението е само частен случай - културен експеримент в процеса на придобиване на мъдрост, в опита на търсещия Бога човек, предприел това вечно начинание, каквото е изследването на вселената. За такива хора поражението е само ново средство за постигане на по-високи нива на вселенската реалност.

(160:4.16) В аспекта на вечността пътят на търсач на Бога може да се окаже изключително успешен, даже ако целият му опит на тленен живот изглежда пълен провал, при условие че всеки неуспех обогатява културата с присъщата ú мъдрост и духовност. Не грешете - не бъркайте знанието, културата и мъдростта. В живота те са взаимосвързани, но представляват напълно различни духовни ценности: мъдростта винаги подчинява знанието и възвисява културата.

(156:5.17) Поражението е истинското огледало, честно отразяващо вашето истинско лице.

 

Порок

(67:1.4)  Съществуват различни възгледи за греха, но от гледна точка на философията на вселената грехът е отношение на личност, която съзнателно се съпротивлява на космическата реалност. Заблуждението може да се разглежда като неправилно разбиране, или изкривяване на реалността. Злото е частично въплъщение или погрешна адаптация на божествената реалност. Грехът е умишлена съпротива на божествената реалност - съзнателно избрана съпротива на духовния прогрес, докато порокът се заключава в открито и упорито пренебрегване на признатата реалност и означава толкова дълбока дезинтеграция на личността, че граничи с космическо безумие.

(67:1.5) Ако заблуждението свидетелства за недълбок интелект, злото - за недостатъчна мъдрост, и грехът - за крайна бездуховност, то порокът е признак за постепенна загуба на личностен контрол.

(67:1.6) И когато греха се избира и повтаря често, той може да стане навик. Закоравелите грешници лесно се отдават на порока, изцяло въставайки против вселената и нейните божествени реалности. Макар че всеки грях може да се прости, ние се съмняваме, че отявленият злодей би бил способен да изпита искрени страдания заради своите злодеяния или да приеме опрощение за своите грехове.

(148:4.5)  Порокът е умишленото, настойчиво и упорито престъпване на божествения закон, волята на Отеца. Порокът е мярката за продължителното отхвърляне на любвеобилния план на Отеца, насочен към постигането на вечен живот от личността, и милосърдната опека на Сина, чиято цел е спасението.

 

Потенциал

Съществуване във възможности, не в действителност, възможно или намиращ се в процес на създаване или реализация,  още непроявяващ се

 

Права

(70:9.13)  Когато правата са толкова древни, че е невъзможно да се установи техният произход, те често се наричат естествени права. В действителност правата на човека не са естествени - те са изцяло социални. Те са относителни и постоянно се изменят, явявайки се нещо не повече от правила на играта - признати регулатори на отношенията, определящи постоянно изменящите се феномени на човешкото съревнование.

(70:9.14)  Това, което може да се смята като правилно в една епоха, може да не се смята за такова в друга.

(70:9.16) Слабите и ощетените винаги ратуваха за равни права; те винаги настояваха държавата да заставя силните и по-добрите да удовлетворяват техните потребности и да компенсират техните недостатъци, които най-често бяха резултат от тяхното равнодушие и леност.

(70:9.17)  Обществото не може да предложи равни права на всички, но то е способно да обещае честно и справедливо да удовлетворява различните права на всеки.

 

Праведност

(21:3.14) Личността трябва сама да избере добродетелта; праведността не е автоматично придобито качество на дарените със свободна воля създания.

 

Правосъдие

(10:6.2) Правосъдието е вътрешно присъщо на всеобщото пълновластие на Райската Троица, но добродетелта, милосърдието и истината са вселенското служене на божествените личности, чийто Божествен съюз съставлява Троицата. Правосъдието не е отношението на Отеца, Сина или Духа. Правосъдието е Троичното отношение на тези личности, които проявяват своята любов, милосърдие и служене. Нито едно от Райските Божества поотделно не раздава правосъдие. Правосъдието никога не е лично отношение; то винаги е множествена функция.

(10:6.18)  Правосъдието е сборната представа за праведност; милосърдието е неговото личностно изражение.

(70:10.1) Теорията на естествената справедливост е изобретена от човека; тя няма отношение към реалността. Справедливостта в природата носи чисто хипотетичен характер и е пълна измислица. Природата знае само един вид справедливост: неизбежното съответствие на причина и следствие.

 

Пределна Троица

(0:12.6)  Пределната Троица, намираща се в стадий на разкриване, в резултат ще бъде представена от Висшето Същество, Висшите Създатели и абсонитните Архитекти на Мирозданието - тези уникални космически проектанти, които не са нито създатели, нито създания. В крайна сметка Бог-Пределният неизбежно ще претърпи силово и личностно въплъщение като Божество, което възниква в резултат от обединяването на тази емпирична Пределна Троица върху разширяващата се арена на почти безбрежното мироздание.

 

Предразсъдъци

(160:1.13) Предразсъдъците заслепяват душата, като не ú позволяват да види истината, а да се отстранят предразсъдъците е възможно само посредством искреното посвещение и поклонение на душата на всеобхватното дело, което включва в себе си всичките ви човешки събратя. Предразсъдъците са неотделими от егоизма. Предразсъдъците могат да бъдат унищожени, само ако се откажете от своята корист и я замените със стремежа да получиш удовлетворение от служенето на дело, което е не само повече от “аз”-а, но и повече от цялото човечество - търсенето на Бога, придобиването на божественост. Признак на зрялата личност е такава трансформация на човешкото желание, при която то постоянно се стреми към осъзнаване на най-висшите и най-божествено реални ценности.

 

Присъда

(10:6.4)  Присъдата, окончателното прилагане на правосъдието в съответствие с доказателството, предоставено от личностите на Безкрайния Дух.

 

Природа

(4:2.1)  В ограничен смисъл природата е физическото одеяние на Бога.

(4:2.2)  Поради това природата, в разбирането на смъртния човек, е подплатяващият основен и фундаментален фон на неизменното Божество и неговите неоспорими закони, които се видоизменят от, колебаят поради и изпитват пертурбации посредством, по причина и в контекста на действието на локалните планове, назначения, модели и условия, създадени и претворени от локалната вселена, съзвездие, система и планетарни сили и личности.

(4:2.3) Природата е времепространствена резултанта от два космически фактора: първият е неоспоримостта, съвършенството и нравствената чистота на Райското Божество, а вторият - експерименталните планове, пропуските в изпълнението, греховността на бунта, незавършеността в развитието и несъвършената мъдрост на извън Райските създания - от най-висшето до най-низшето. Поради това природата носи в себе си непрекъсната, неизменна, величествена и изумителна нишка на съвършенство, протегнала се от кръга на вечността; но във всяка вселена, на всяка планета и във всеки отделен живот тази природа се видоизменя, определя и евентуално разваля от действията, грешките и нелоялността на създанията на еволюционните системи и вселени; затова, оставайки устойчива в своята основа, природата винаги ще бъде променяща се, капризна и видоизменяна в съответствие с действащите норми на съответната локална вселена.

(4:2.4) Природата е съвършенството на Рая, разделено от несъвършенството, злото и греха на незавършените вселени. Така това отношение изразява както съвършеното, така и частичното, както вечното, така и преходното. Продължаващата еволюция видоизменя природата, като увеличава дела на Райското съвършенство и намалява дела на злото, заблужденията и дисхармонията, присъщи на относителната реалност.

(4:2.5) Бог не присъства лично в природата или в която и да е от природните сили, защото явлението “природа” е наслагване на несъвършенствата на еволюционното развитие, а понякога и на последиците от метежно въстание, върху Райската основа на всеобщия Божий закон. В своето проявление в свят като Урантия природата никога не може да бъде адекватното изражение, истинското представяне, точното изображение на премъдрия и безкраен Бог.

(4:2.6)  Във вашия свят природата е модификация на законите на съвършенството от еволюционните планове на локалната вселена. Що за подигравка - да боготворите природата за това, че тя в тесен, ограничен смисъл е проникната от Бога; за това, че тя е един от аспектите на всеобщото и вследствие на това божествено могъщество! Освен това природата е и проявление на незавършеното, непълно, несъвършено развитие, растежа и прогреса, отнасящи се към експеримента в космическата еволюция на една от вселените.

(4:2.7) Очевидните недостатъци в света на природата не свидетелстват за някакви сходни недостатъци в личността на Бога.

(4:2.8)  И природата се разваля, нейното красиво лице се покрива с белези, нейните черти потъмняват от метежите, погрешното поведение, погрешното мислене на множеството създания, които са част от природата, но които са допринесли за нейното постепенно обезобразяване. Не, природата не е Бог. Природата не е предмет на поклонение.

 

Преструване

(48:7.17) Преструването е нелепият стремеж на невежата да изглежда мъдър, опитът на празната душа да изглежда богата.

 

Причинност

(16:6.6)  Причинност - областта от реалността, включваща физически чувства, логически еднородни сфери на науката, разграничаването на фактическото и нефактическото, умозаключения, основани на космическата реакция. Това е математическата форма на космическата проницателност.

 

Продължаването на живота (спасение)

(36:6.5) Продължаването на живота на смъртните създания е изцяло основано на създаването в смъртния разум на безсмъртна душа.

(67:7.5)  Единствено самият индивид може да постави под заплаха вечния живот с решенията, които взема неговия разум и с избора, който прави неговата душа.

(196:3.17)  Човешкото спасение в огромна степен зависи от посвещаването на човешката воля на избирането на тези ценности, които се избират от този сортировчик на духовни ценности - вътрешният тълкувател и обединител.

 

Покой

(27:1.2) Покоят има седмократна природа: налице са отдихът от сън и игри при по-низшите категории живот, отдихът от откриване - при по-висшите същества, отдихът от поклонения - при най-висшите типове духовни личности. Съществува също така и естествен покой за попълване на запаса от своята физическа или духовна енергия. Има и сън на прехода - безсъзнателният покой на серафическия пренос при преместването от една сфера на друга. Изцяло се отличава от всички тези форми дълбокият сън на превръщането - отдихът от прехода на съществото от един стадий в друг, от един живот към друг, от едно състояние към друго - сънят, който винаги съпътства прехода към нов вселенски статут, в сравнение с еволюирането през различните степени на някакъв отделен статут.

 

Пространствен потенциал

(42:2.5)  Пространственият потенциал е предреалност; той се отнася към областта на Безусловния Абсолют и се подчинява само на личното господство на Всеобщия Баща независимо от видимостта на това, че се поддава на изменения под въздействието на Първичните Главни Организатори на Силата.

(42:2.6) На Уверса пространствения потенциал го наричат Абсолута.

 

Пространство

(12:4.7)  От гледна точка на човека пространството е нищо -  нещо отрицателно; то съществува само по отношение на нещо положително и извънпространствено. При все това пространството е реално. То съдържа и обуславя движението. То даже се движи.

(118:3.1)  Само благодарение на своята повсеместност Божеството можа да обедини пространствено-времевите проявления в крайната концепция, тъй като времето е последователност от моменти, докато пространството е система от свързани точки. В крайна сметка вие постигате времето чрез анализ, а пространството - чрез синтез.

(118:3.5) От цялото неабсолютно пространството очевидно е най-близко от всичко до абсолютното. Явно пространството е абсолютно пределно. Действителната трудност в разбирането на пространството на материално ниво се обяснява с това, че докато материалните тела съществуват в пространството, пространството също съществува в същите тези материални тела. Макар че към пространството се отнася много от това, което е абсолютно, това не означава, че пространството е абсолютно.

(189:1.3)  Хората и досега не разбират, че във всичко личностно материята е само скелет на моронтия и че и едното, и другото са отразена сянка на непреходната духовна реалност. Колко още време ще мине, преди да започнете да разглеждате времето като подвижна проекция на вечността, а пространството - като мимолетна сянка на Райски реалности?

 

Първия Източник и Център

(0:3.10)  Бог - Всеобщият Баща, е личността на Първия Източник и Център и в това си качество поддържа лични отношения с всички равноправни и подчинени източници и центрове, осъществявайки безкрайно управление над тях.

(0:3.11)  Първият Източник и Център, следователно, е изходен във всички сфери: обожествени и необожествени, личностни и неличностни, актуални и потенциални, крайни и безкрайни. Всяко нещо или същество, относителност или завършеност се намират в непосредствена или опосредствана връзка и зависимост от първенството на Първия Източник и Център.

 

 

 

Р

Работа

(39:4.13) Важно е не само това, което научавате в този живот; важен е самият опит от изживяването на този живот. Даже изпълняваната в този живот работа, при цялата ú огромна важност, има по-малко значение, отколкото начинът на нейното изпълнение.

 

Разбиране

(36:5.7)  Духът на разбирането - импулсът за координиране, спонтанното и привидно автоматично свързване на идеи: способността да се координират придобитите знания, феноменът съобразителност, бързи съждения и незабавни решения.

(111:4.1) Осъзнаването е интелектуалният процес на търсене на съответствие между получаваните от външния свят сензорни впечатления и структурите на паметта на индивида. Разбирането означава, че тези осъзнати сензорни впечатления и свързаните с тях структури на паметта стават интегрирани или организирани в една динамична верига на принципите.

 

Развод

(83:8.4) Прискъръбна е и представата на някои хора за това, че брачните отношения се осъществяват за сметка на божествено действие. Такива възгледи водят непосредствено към идеята за неразтрогваемостта на брачния договор, независимо от обстоятелствата или пожеланията на ангажираните в брак страни, макар че самият факт на разтрогване на брака свидетелства за това, че Божеството е непричастно към такива съюзи. Ако някога Бог е съединил някои две неща или личност, те ще си останат съединени, докато Божията воля не се разпореди за тяхното разединяване. По отношение на такава човешка институция като брака кой ще се наеме да съди за това, кои брачни съюзи се сключват с одобрението на вселенските наблюдатели, а кои са човешки по своята природа и произход?

 

Разум

(0:6.1) Всичко, което реагира на контура на разума на Съвместния Извършител, наричаме разум - разумът като атрибут на Безкрайния Дух, разумът във всички негови аспекти.

(0:6.8) Разумът е феномен, който покрай различните енергийни системи означава присъствие и активност на живата опека; това важи за всички нива на интелекта. В личността разумът е вечен посредник между духа и материята; именно затова вселената се освещава от три вида светлина: материална светлина, интелектуално озарение и духовно светене.

(0:5.8)  Разум. Мислещият, осъзнаващ и чувстващ механизъм на човешкия организъм. Съвкупният съзнателен и несъзнателен опит. Интелектът, свързан с чувствения живот и стремящ се нагоре чрез поклонение и мъдрост към нивото на духа.

(9:4.6) Разумът преобразува духовните ценности в интелектуални значения; волята е способна да оплодотвори значенията на разума и в материалните, и в духовните области. Духовното извисяване до Рая включва един сравнителен и диференциран растеж от гледна точка на духа, разума и енергията. Личността е обединяващото начало на тези компоненти на емпирична индивидуалност.

(9:5.6) На Урантия разумът е следствие от компромиса между върховното съвършенство на мислите и устройството на незрелия човешки разум. Целта на вашето интелектуално развитие е върховното съвършенство, но докато сте в своето временно жилище от плът, вие сте все още далеч от тази божествена цел. Разумът е наистина с божествен произход и има божествено предназначение, но вашият смъртен разум все още не притежава божествено достойноство.

(12:8.8) Разумът е методът, посредством който духовните реалности стават емпирични за личностите на създанията. В крайна сметка обединяващите възможности дори на човешкия разум, неговото умение да съгласува неща, идеи и значения са свръхматериални.

(36:5.17)  Недуховният разум е проявление или на духовна, или на физическа енергия. Така и разумът на човека - разумът на личността, може да се съхрани само чрез съединяване с духа. Разумът се посвещава на божествеността, но той не е безсмъртен, ако неговото функциониране не е свързано с духовната проницателност и ако той е лишен от възможността да се прекланя и да жадува за продължаване на живота.

(111:1.3) Материалният разум е тази арена, на която човешката личност живее, осъзнава себе си, взема решения, идва при Бога или Го изоставя, увековечава или унищожава себе си.

(111:1.4)  Материалната еволюция ви е дала жизнен механизъм - вашето тяло; самият Отец ви е дарил с най-чистата от съществуващите във вселената духовни реалности - вашия Настройчик на Съзнанието. Но на ваше разположение е даден разум, подчинен на решенията ви, и именно посредством разума вие живеете или умирате. Именно в този разум и с този разум вие вземате тези нравствени решения, които ви позволяват да се наподобите на Настройчика - а значи и на Бога.

(111:1.5)  Смъртният разум представлява временна интелектуална система, предоставена на човека за ползване за срока на материалния му живот; използвайки този разум, хората или приемат, или отхвърлят възможността за вечно съществуване. Разумът е практически единствената намираща се на ваше разположение и подчинена на вашата воля част от вселенската реалност и душата - вашето моронтийно “аз” - с точност изобразява плодовете от временните решения, вземани от смъртния “аз”.

(111:1.6) Разумът е космическият инструмент, от който човешката воля може да извлече дисонансните акорди на разрушението - и същата тази човешка воля е способна да изпълни изискани мелодии на отъждествяване с Бога и последващото вечно битие. В крайна сметка посветеният на човека Настройчик е невъзприемчив към злото и е неспособен за греховността, но смъртният разум действително може да изврати, изкриви, направи порочна и безобразна в резултат от греховните интриги извратената и себична човешка воля. По аналогичен начин същият този разум може да бъде направен благороден, прекрасен, истински и добродетелен, действително велик - в съгласие с просветлената от духа воля на богопозналия човек.

(111:2.2) Материалният разум на смъртния човек е космическият тъкачен стан, създаващ моронтийната тъкан, върху която вътрешният Настройчик на Съзнанието нанася духовните шарки от вселенски характер, вечните ценности и божествените значения - съхраняващата се душа, за която са подготвени пределната участ и нескончаемият път на потенциалния завършил.

(155:6.13) Макар че разумът не е местонахождение на духовната същност, той действително служи за нейни врати.

 

Рай

(0:4.11) Раят е термин, включващ личностните и неличностните Абсолюти, съсредоточаването на всички аспекти на космическата реалност. При правилно определение той може да обозначава всяка и всички форми на реалността, Божеството, божествеността, личностите и силите - духовни, интелектуални или материални. Раят е общо за тях място на възникване, функциониране и предназначение в това, което се отнася до ценностите, значенията и фактическото съществуване.

 

Райската Троица

(0:12.2) Райската Троица - вечният съюз на Божествата, включващ Всеобщия Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух, е екзистенциална в реалностите, но всичките ú потенциали са емпирични. Ето защо тази Троица представлява единствената реалност на Божеството, обхващаща безкрайността, и по тази причина възникват космическите феномени на актуализацията на Бог-Висшия, Бог-Пределния и Бог-Абсолюта.

 

Райският Остров - Раят

(0:4.11) Раят е термин, включващ личностните и неличностните Абсолюти, съсредоточаването на всички аспекти на космическата реалност. При правилно определение той може да обозначава всяка и всички форми на реалността, Божеството, божествеността, личностите и силите — духовни, интелектуални или материални. Раят е общо за тях място на възникване, функциониране и предназначение в това, което се отнася до ценностите, значенията и фактическото съществуване.

(0:4.12) Райският Остров - Раят, неопределен по друг начин, е Абсолютът на управлението на материалната гравитация на Първия Източник и Център. Раят се намира в състояние на покой и е единственият неподвижен обект във вселената на вселените. Райският Остров има място във вселената, но няма положение в пространството. Този вечен Остров е непосредствен източник на физическите вселени - минали, настоящи и бъдещи. Ядрото на вселените, Островът на Светлината е производно на Божеството, но той едва ли е Божество; така и материалните творения — те не са част от Божеството, а едно от следствията.

(0:4.13) Раят не е създател; това е уникален център на управление на много космически процеси, за който управлението е много по-свойствено, отколкото реагирането. Във всички материални вселени Раят предизвиква ответните реакции и действия на всяко същество, което има отношение към силата, енергията и мощта, но самият Рай е уникален, изключителен и обособен във вселените. Раят не съответства на нищо, както нищо не съответства на Рая. Той не е нито сила, нито присъствие, той е просто Рай.

(0:5.5)  Райският Остров е неличностен и извъндуховен, представлявайки квинтесенцията на космическото тяло, източникът и центърът на физическата материя и абсолютната матрица на всеобщата материална реалност.

(9:3.8)  Раят е моделът за безкрайност, Богът на Действието е активаторът на този модел. Раят е материална точка на опора на безкрайността.

(11:0.1) Раят е вечният център на вселената на вселените и мястото, обитавано от Вселенския Баща, Вечния Син, Безкрайния Дух, както и от подчинените и неподчинените им божествени същества. Този централен Остров е най-огромното организирано тяло в космическата реалност на мирозданието. Раят е както материална сфера, така и духовна обител. Всички разумни създания на Вселенския Баща живеят в материални обители; затова и абсолютният център на управление трябва да бъде материален, буквален. И нека отново повторим, че духовните субстанции и духовните същества са реални.

(11:0.2) Материалната красота на Рая е във великолепието на неговото физическо съвършенство; величието на Божия Остров се изразява във възвишените интелектуални постижения и развитието на разума на неговите обитатели; блаженството на централния Остров се обявява за безкраен дар на божествената духовна личност - светлината на живота. Но дълбоката духовна красота и чудесата на този великолепен ансамбъл са съвършено недостъпни за крайния разум на материалните създания. Красотата и духовното величие на божествената обител са недостъпни за разбирането на смъртните. Раят принадлежи на вечността; не съществуват нито сведения, нито предания за произхода на този централен Остров на Светлината и Живота.

(11:9.2) Раят е географският център на безкрайността; той не е нито част от вселенското творение, нито даже истинска част от вечната вселена Хавона. Обикновено казваме, че централният Остров принадлежи на божествената вселена, но в същност това не е така. Раят е вечна и изключителна същност.

(11:9.5)  Раят не е изходен по отношение на някое същество или жив организъм; той не е създател. Личността и интелектуално-духовните отношения могат да се предават, но моделът - не. Моделите никога не са отражения; те са копия, репродукции. Раят е абсолютът на моделите; Хавона е израз на тези потенциали в действителност.

(11:9.6) Централна и вечна, великолепна и идеална е обителта на Бога. Неговото жилище е прекрасен образец за всички столични светове във вселената; и централната вселена на неговото непосредствено пребиваване служи като еталон за всички вселени във всичко, което засяга техните идеали, организация и крайна съдба.

(11:9.7) Раят е всеобщият център на цялата личностна дейност, източник и център на всички пространствено-силови и енергийни проявления. Всичко, което съществува, което е съществувало, или което ще съществува, е станало, става или ще става, от тази централна обител на вечните Богове. Раят е центърът на цялото творение, източникът на цялата енергия и първоизточникът на всички личности.

(56:1.1)  И Раят е действителният източник на всички материални вселени - минали, днешни и бъдещи. Но този космически произход е събитие във вечността; в никое време - минало, настояще или бъдеще, нито пространството, нито материалният космос възникват от централния Остров на Светлината. Като космическа сила Раят функционира преди пространството и преди времето; затова неговите производни биха изглеждали изоставени във времето и пространството, ако не възникваха посредством Безусловния Абсолют - тяхното пределно вместилище в пространството, рзкриващо и регулиращо ги във времето.

 

Реалност

(0:3.20) Реалността - в разбирането на крайните същества, е частична, относителна и призрачна. Максималната реалност на Божеството, достъпна за разбиране от еволюционните крайни създания, е заключена във Висшето Същество. При все това съществуват априорни, вечни и свръхпределни реалности, които са еволюционни пространствено-времеви създания, изходни по отношение на това Висше Божество.

(0:4.1)  На различните вселенски нива Реалността се проявява различно. Като възниква в Отеца в резултат от неговото безкрайно волеизявление, тя може да се осъществява в трите основни аспекта на многото различни нива на актуализация във вселената:

(0:4.2)  1. Необожествената реалност се простира от енергийните области на неличностното до сферите на реалността, които включват неперсонализируемите ценности на всеобщото битие чак до присъствието на Безусловния Абсолют.

(0:4.3) 2. Обожествената реалност обхваща всички безкрайни, присъщи на Божеството потенциали, като се простира възходящо през всички личностни светове, от най-низшия краен до най-висшия безкраен, обединявайки по такъв начин сферата на всичко персонализируемо и повече от това - чак до присъствието на Божеството-Абсолют.

(0:4.4)  3. Взаимосвързана реалност. Вселенската реалност е по общо мнение или обожествена, или необожествена, но за съществата, намиращи се под нивото на обожествяването, съществува широка област от взаимосвързаната реалност, потенциална и актуализираща се, която трудно се поддава на определение. Значителна част от тази координирана реалност е заключена в сферата на Всеобщия Абсолют.

 

Религиозеният опит

(102:3.4) Религиозната страст е неутолимо търсене на божествена реалност. Религиозният опит е осъзнаването на това, че си придобил Бога. А когато човек действително намери Бога, душата му се препълва с толкова неописуемия и неудържим възторг на откриването, че го овладява потребност от любвеобилно служене и общуване със своите по-малко просветлени събратя - не за да разказва, че е открил Бога, а за да излее над тях препълващата душата му вечна добродетел, да оживи и облагороди с нея своите ближни. Неподправената религия води до разширяване на социалното служене.

 

Религия

(5:4.5) Всички религии проповядват преклонение пред Божеството и предлагат една или друга доктрина за спасение на човека. Религията на Иисус е спасение от „аз“-а  - избавление от това зло, което е свързано с изолираността на създанията във времето и вечността.

(5:5.2) Религията не е основана на научни факти, на обществени задължения, на философски допускания или на предполагаеми морални задължения. Религията е независима област на човешките реакции на жизнените ситуации, неизменно представена на всички постморални стадии на човешко развитие. Религията може да се разпространява във всичките четири нива на осъзнаване на ценностите и въплъщаване на вселенското братство:

1.  Физическото или материално ниво на самосъхранение;

2.  Социалното или емоционално ниво на братство;

3.  Нравственото или основаното на чувството за дълг ниво на разума;

4.  Духовното ниво на осъзнаване на вселенското братство чрез божественото поклонение.

 

(92:3.9)  Религията укрепваше цивилизацията и осигуряваше приемствеността в обществото; във всички времена тя изпълняваше функцията на полиция на нравите. Благодарение на религията в хората се появи дисциплина и самообладание, подготвили почвата за мъдростта. Религията е ефективен източник на еволюцията, безжалостно подгонващ ленивото и страдащо човечество, пребиваващо в естественото си състояние на интелектуална инерция, напред и нагоре, към по-високите нива на разума и мъдростта.

(100:1.7)  Религията е невъзможно да се посвети, получи, заеме, научи или изгуби. Тя е личен опит, който нараства пропорционално на растящия стремеж към крайните ценности.

(102:4.6)  Богооткровената религия представлява обединяващия елемент на човешкото битие. Откровението обединява историята, координира геологията, астрономията, физиката, химията, биологията, социологията и психологията. Духовният опит е истинската душа на човешкия космос.

(102:8.7)  Истинската религия няма никакво отношение към мнимите чудеса и богооткровената религия никога не се позовава на чудеса в потвърждение на своите права. Религията винаги израства от личния опит и се опира на него. И вашата най-висша земна религия, животът на Иисус.

(103:3.3)  Религията е призвана да измени обкръжаващата човека среда, но тази религия, която съществува понастоящем в смъртните, в значителна степен е неспособна да се справи с тази задача. Твърде често средата е подчинявала религията.

(103:3.4)  Помнете, че във всички векове най-важният религиозен опит бяха чувствата, в които се пробуждаха нравствените ценности и социалните значения, а не разсъжденията относно теологичните догми или философските теории. Религията се развива благоприятно според това как елемента на магията се изтласква от представите за морала.

(102:6.1)  Отношението между създанието и Създателя е жив опит, динамична религиозна вяра, неподдаваща се на точно определение. Да бъде изолирана част от живота и да бъде наречена тя религия, означава да бъде разрушен животът и да бъде изкривена религията. Именно затова Богът на поклонението изисква или пълна преданост, или никаква.

(102:2.8) Когато някои нерешителни и покорни смъртни се опитват да се избавят от непоносимия гнет на еволюционния живот, на тях им се струва, че религията - такава, каквато я виждат те, предлага най-близкото убежище, най-краткия път за спасение. Но мисията на религията се заключава в това, да подготви човека за смело и даже героично противостоене на превратностите на живота. Религията е висше дарование на еволюционния човек - единственото, което му позволява да живее и “да бъде твърд, сякаш виждайки Този, Който е невидим”.

(101:9.9) Религията се превръща в пътя за освобождаване на човека от ограниченията на временния и естествен свят и придобиване на небесните реалности на вечния и духовен свят, използвайки метода за спасение - постепенната моронтийна трансформация.

(100:6.1)  Религията не е специфична функция на живота. Тя по-скоро е начин на живот. Истинската религия е беззаветна преданост на някаква реалност, която вярващият смята за висша ценност за себе си и цялото човечество. И първостепенните характеристики на всички религии са безусловната привързаност и беззаветната преданост към висшите ценности.

(101:0.1)  Като вид човешки опит религията обхваща и първобитното робство, на което еволюиращият дивак обрича своя страх, и възвишената прекрасна свобода, която носи вярата на цивилизованите смъртни, притежаващи висше съзнание за своя статут като деца на вечния Бог.

(101:0.3)  Религията - убедеността и вярата в личността, винаги тържествува над повърхностната и противоречива логика на отчаянието, породено от невярващия материален разум. Истинският и неподправен вътрешен глас, тази “истинска светлина, освещаваща всеки човек, който се появява в този свят”, действително съществува. И това духовно ръководство се отличава от етическото подбуждане на човешкото съзнание. Чувството на религиозна увереност е нещо повече от емоционално чувство. Религиозната увереност излиза извън пределите на доводите на интелекта и даже на логиката на философията. Религията е вяра, доверие и увереност.

(70:8.18)  Религията е могъщ лост, издигащ цивилизацията над хаоса, но той е безпомощен без опорна точка - здравия и нормален ум, надеждно опиращ се на здрава и нормална наследственост.

(99:4.3) Истинската религия е изпълненият със смисъл път на динамичния живот в условията на обикновената реалност на ежедневното съществуване. Но за да може религията да поощрява индивидуалното развитие на характера и да повишава интегрирането на личността, не следва да я стандартизирате. За да може тя да стимулира оценката на опита и да бъде притегателна ценност, не бива да я превръщате в стереотип. За да спомага за висша преданост, не следва да я формализирате.

(100:3.1) Религията не е метод за постигане на покой и умиротворение; тя е импулс, организиращ душата за динамично служене. Тя е посвещение на самия себе си на преданото служене - любов към Бога и служене на човека. Религията заплаща всяка цена, необходима за постигане на висшата цел - наградата на вечността.

(100:6.5)  Но истинската религия е жива любов, живот в служене. Изолираността на религиозния човек от много чисто временни и незначителни неща никога не го води до социална изолация и не трябва да унищожава чувството му за хумор. Без да изключва нещо от човешкия опит, истинската религия придава нови значения на всичко в живота. Тя изработва нов тип увлеченост, устрем и мъжество. Тя може дори да пробуди духа за борба с вярата, нещо, представляващо огромна опасност, когато не се контролира от духовно проникновение и привързаност към ежедневните социални задължения, основани на човешката преданост.

(101:1.4)  Не е религия и пораждането на възвишени чувства и на чисто мистични преживявания. По-скоро тя представлява най-дълбокият действителен опит на духовно общуване с въздействащите върху човека духовни същности, пребиваващи в човешкия разум, и в тази степен, в която подобен опит е определим в термините на психологията, религията е просто опит за преживяване на реалността на вярата в Бога като реалността на такъв чисто личен опит.

(101:10.7) Религията успешно излекува човека от чувството на идеалистична изолация или духовна самота; тя приема вярващия като Божий син, гражданин на нова, изпълнена със смисъл вселена. Религията убеждава човека в това, че следвайки светлината на праведността, която той чувства в своята душа, той с това отъждествява себе си с плана на Безкрайния и предназначенията на Вечния.

(99:5.2) Истинската религия се заключава в това, да познаваш Бога като свой Баща и човека - като свой брат. Религията не е робската вяра в заплахата с наказание или в магическите обещания за бъдещи тайнствени награди.

(99:7.3) Религията вдъхновява човека да живее мъжествено и радостно в този свят; тя обединява търпението със страстта, проницателността с устрема, съчувствието с могъществото и идеалите с енергията.

(101:2.13) Религията се заключава не в теологични твърдения, а в духовно проникновение и възвишено доверие на душата.

(101:1.1)  Истинската религия не е система на философско вероучение, към която може да се стигне по логически път и която може да се обоснове с естествени доказателства - тя не е и фантастичен и митичен опит на неописуемите екстатични чувства, достъпни само за романтичните привърженици на мистицизма. Религията не е продукт на рационални аргументации, но при поглед отвътре тя е напълно обоснована. Религията не е производна на логиката на човешката философия, но като нравствен опит тя е напълно логична. Религията е преживяване на божествеността в съзнанието на нравствено еволюиращото смъртно същество; тя изразява истинския опит на вечните реалности на времето, духовното удовлетворение на създанието още при живота му в плът.

(101:9.3)  Истинската религия е тази възвишена и дълбока увереност на душата, която настоятелно убеждава човека в погрешността на неверието в моронтийните реалности, съставящи неговите висши етически и нравствени представи, неговото висше тълкуване на най-големите ценности на живота и на най-дълбоките реалности на вселената. И такава религия е просто опит за подчиняване на интелектуалната привързаност към висшите повели на духовното съзнание.

(196:3.28) Религията стои над науката, изкуството, философията, етиката и морала, но не съществува отделно от тях. Всички те са неразривно свързани в човешкия опит - личен и обществен. Религията е висшият опит на човека в неговото смъртно естество, но крайният език никога няма да позволи на теологията адекватно да изрази истинския религиозен опит.

(195:5.3)  Религията е разкриването на човека на неговата божествена и вечна участ. Религията е чисто личен и духовен опит, който трябва да бъде завинаги отделен от други висши форми на човешката мисъл, такива като:

(195:5.4)  1. Логично отношение на човека към нещата, принадлежащи към материалната реалност.

(195:5.5)  2. Естетична оценка от човека на красотата противопоставена на грозотата.

(195:5.6) 3. Етическо признаване от човека на социалните задължения и политическия дълг.

(195:5.7)  4. Даже присъщото на човека нравствено чувство, разглеждано само по себе си, не е религиозно.

 

(195:5.8)  Задачата на религията се заключава в това, да бъдат намерени във вселената тези ценности, които са способни да мобилизират вярата, доверието и увереността; връх на религията е поклонението. Религията открива на душата тези висши ценности, които се противопостовят на относителните ценности, откривани на разума. Такова свръхчовешко проникновение може да се придобие само подредством неподправен религиозен опит.

(180:5.7)  В това се заключава и същността на истинската религия: да обичаш своите ближни, както самия себе си.

(156:5.10) Религията представлява изцяло духовен опит на еволюиращата безсмъртна душа на богопозналия човек, но нравствената сила и духовна енергия са могъщи сили, които могат да се използват при разрешаването на сложните социални ситуации и объркани икономически проблеми. Тези нравствени и духовни дарове правят всички нива на човешкия живот по-богати и значими.

(143:7.2)  Истинската религия е акт на индивидуалната душа, осъзнаваща своите отношения със Създателя; организираната религия е опит на човека да социализира поклонението на отделния вярващ.

(146:3.1)  Религията е предназначеното за човешката душа откровение за духовните реалности, които никога не би се отдало да бъдат открити и изцяло обхванати само с единия разум.

(160:5.5)  Религията се стреми към неизвестни идеали, неизследвани реалности, свръхчовешки ценности, божествена мъдрост и истинско духовно придобиване. Истинската религия съответства на всичко това; всички останали вярвания са недостойни да се нарекат религия.

 

Ритуал

(90:5.1)  Същността на ритуала е в съвършенството на неговото изпълнение; при диваците той трябва да се изпълнява с абсолютна точност.

(90:5.2)  Ритуалът е начин за освещаване на обичая; ритуалите водят към създаване и увековечаване на митовете, а също така спомагат и за съхраняването на социалните и религиозни обичаи. От друга страна, самите ритуали се пораждаха от митове. Често ритуалите носят в началото социален, после икономически характер и накрая придобиват светостта и величието на религиозния обряд. Практиката на ритуала може да бъде лична или групова — или и едната, и другата, което се вижда от примера с молитвите, танца и драмите.

 

 

 

C

Садукеи

(137:7.7)  Садукеите се състояха от духовенството и някои богати евреи. Те не бяха толкова ревностни блюстители на буквата на закона. Фарисеите и садукеите в действителност бяха религиозни партньори, а не секти.

 

Самообладание

(83:6.6) Най-висшето от всички човешки достойнства – твърдо самообладание. Самообладание е умението да бъдем господар на самите себе си.

 

Самосъзнанието

(16:8.6) Самосъзнанието се заключава в осъзнаването на факта на съществуването на личността и включва способността да осъзнаваш реалността на други личности. То показва възможността за придобиване на индивидуален опит във и с космическите реалности, което е равносилно на придобиване на индивидуален статут в личностните взаимоотношения във вселената. Самоосъзнаването означава и възприемане на актуалността на служене на разума и осъзнаване на относителната независимост на съзидателната и определяща свободна воля.

 

Свръхвселена

(15:2.8)  Свръхвселена. Десет големи сектора (около 1 000 000 000 000 годни за обитаване планети) съставляват една свръхвселена. Всяка свръхвселена има огромен и величествен столичен свят и се управлява от трима Извечно Древни.

 

Светлина

(0:6.9)   (10.1.) Светлина - светене на духа, е словесен знак, образно изражение, обозначаващо личностно проявление, характерно за разнообразните класове духовни същества. Това ярко излъчване в никаква степен не е свързано нито с интелектуалното озарение, нито с проявите на физическата светлина.

 

Свобода, истинска и лъжлива

(54:1.1)  От всички объркани проблеми, произтичащи от бунта на Луцифер, нито един не е бил причина за по-големи трудности от неспособността на еволюционните смъртни да направят разлика между истинската и лъжливата свобода.

(54:1.2)  Истинската свобода е вековната цел и награда на еволюционния прогрес. Лъжливата свобода е коварна измама, присъща на заблуждението на времето и злото на пространството. Неподправената свобода е основана на реалността на правопорядъка - разума, зрелостта, братството и справедливостта.

(54:1.3)  Свободата се превръща в средство за самоунищожение на космическото съществуване, когато основаните на свободата подбуди са безумни, безусловни и безконтролни. Истинската свобода все повече се съотнася с реалността и винаги взема под внимание социалната справедливост, космическата безпристрастност, вселенското братство и божествените задължения.

(54:1.4)  Свободата става самоубийствена, когато е лишена от материална законност, интелектуална справедливост, социална сдържаност, нравствен дълг и духовни ценности. Свободата не съществува отделно от космическите реалности и съществуването на която и да е личностна реалност е правопропорционално на нейните връзки с божествеността.

(54:1.5)  Необузданото своеволие и безконтролно самоизразяване съответстват на отявленото себелюбие, предела на безбожието. Свободата без съпътстваща и все по-нарастваща победа над егоизма е плод на егоистичното смъртно въображение. Свободата, мотивирана от собствените интереси, е концептуална илюзия, жестока измама. Всезадоволеността под маската на свободата е предшественица на презряното робство.

(54:1.6) Истинската свобода е съюзница на истинското самоуважение; лъжливата свобода е спътница на самолюбуването. Истинската свобода е плод на самообладание; лъжливата свобода е основана на самоутвърждение. Самообладанието води към алтруистично служене; самолюбуването се стреми към експлоатация на другите за егоистично възвеличаване на такъв заблуждаващ се индивид, който е готов да пожертва праведността в името на придобиване на несправедлива власт над своите другари.

 

Светият Дух  (Дух Божий)

(8:5.3)  Във вашите свещени книги под термина Дух Божий се подразбира ту Безкрайният Дух в Рая, ту Съзидателният Дух на вашата локална вселена. Светият Дух е духовният кръг на тази Съзидателна Дъщеря на Безкрайния Дух на Рая; това е кръг, присъщ на всяка локална вселена и ограничен от духовните предели на такова творение; що се отнася до Безкрайния Дух, то той е вездесъщ.

(16:4.13)  Посвещаване на попечителския дух, отнасящ се към Съзидателния Дух на локалната вселена и известен на Урантия като Светия Дух.

 

Свят

(149:5.5) Иисус едва ли смяташе този свят за “долината на сълзите”. Обратно, той гледаше на него като на сфера за раждане на възхождащи към Рая вечни и безсмъртни духове, “долината за създаване на души”.

 

Себелюбие (егоизм)

(54:1.5)  Необзданото своеволие и безконтролно самоизразяване съответстват на отявленото себелюбие, предела на безбожието. Свободата без съпътстваща и все по-нарастваща победа над егоизма е плод на егоистичното смъртно въображение. Свободата, мотивирана от собствените интереси, е концептуална илюзия, жестока измама. Всезадоволеността под маската на свободата е предшественица на презряното робство.

 

Сегрегата

(11:8.5)  Догравитационни стадии (Сила). Това е първата стъпка в процеса на индивидуализацията на пространствения потенциал в доенергийните видове космическа сила. Този стадий съответства на понятието за изначалния силов заряд на пространството, понякога наричан чиста енергия или сегрегата.

(42:2.9) Понякога за изначалната сила говорят като за чиста енергия. На Уверса я наричат Сегрегата.

 

Сектантство

(99:6.1)  Сектантството е болест на институционалната религия, догматизмът - поробване на духовната природа. Много по-добре е да имаш религия без църкви, отколкото църкви без религия.

 

Семейство

(84:7.28) Семейството е основна клетка за възпитаването на братски отношения, където родителите и децата усвояват уроците за издръжливост, алтруизъм, търпимост и снизходителност, които са толкова необходими за въплъщаване на братството на всички хора.

(84:7.30) Семейният живот е източник на истинска нравственост, той предшества осъзнаването на предаността към дълга. Укрепването на семейните връзки стабилизира личността и стимулира нейния растеж, волю-неволю принуждавайки я да се приспособява към други разнообразни личности. Нещо повече: истинското семейство - доброто семейство, разкрива на създалите го родители отношението на Създателя към своите деца, а за децата такива истински родители са едновременно и въплъщение на първия от дългия ред все по-големи разкрития на любовта на Райския родител към вселенските деца.

(82:0.1)  Съпружеските или брачни, отношения произтичат от двуполовостта. Съпружеството е ответно приспособяване на човека към своята разнополовост, докато семейният живот е съвкупен резултат от подобни еволюционни и адаптивни приспособявания. Съпружеството е устойчиво. То не е чисто биологична еволюция, но служи като основа на всяка социална еволюция и затова със сигурност ще се запази в една или друга форма. Съпружеството е дало на човека семейното огнище - славния венец на дългата и напрегната еволюционна борба.

 

Серафими

(113:0.1) Ангелите-хранители - серафимите, посветени на опеката на индивидуалните смъртни, за възвисяването и усъвършенстването на които е създадена цялата обширна програма за съхраняване и духовно развитие. Тези съпровождащи серафими действаха като духовни помощници на смъртните хора във времената на велики събития от миналото и настоящето. В много откровения “словото се изказваше чрез ангели”; много повели на небесата се “приемаха чрез служенето на ангелите”.

(113:0.2)  Серафимите са традиционните небесни ангели; те са попечителските духове, които се намират така близо до вас и правят толкова много за вас. Те служат на Урантия от момента на появата на нея на човешки разум.

 

Сила

(0:6.2) Енергията се използва от нас като всеобхватен термин, прилаган към сферите на духовното, интелектуалното и материалното. Също толкова широко определяме ние и думата сила.

 

Синовство

(144:4.3) Молейки се, винаги помнете, че синовството е дар. От никое дете не се изисква да заслужи своя статут на син или дъщеря. Земното дете се ражда по волята на своите родители. Точно така и Божието дете се ражда в благодат и нов живот на духа по волята на небесния Баща. Затова Царството небесно - божественото синовство, трябва да бъде прието така, както се приемат малки деца. За разлика от праведността - постепенното развиване на характера, която придобивате, вие приемате синовство посредством благодатта и чрез вярата.

 

Система

(15:2.3)  Системата. Основната единица на свръхуправлението се състои от около хиляда обитаеми или годни за обитаване свята. Пламтящите слънца, студените светове, планетите, които се намират твърде близо до горещи слънца, и други сфери, които не са подходящи за заселване от същества, не са включени в тази група. Хиляда такива свята, приспособени за поддържане на живот, се наричат система (система от планети), но в помладите системи само сравнително малък брой от тези светове могат да бъдат населени. Начело на всяка населена планета стои Планетарен Принц, а във всяка локална система има архитектурна сфера, която е изкуствено построена и е столица на системата, като се управлява от Властелина на Системата.

 

Системна година (на Йерусем)

(46:1.2)  Един ден в Сатания е равен на три дни урантийско време минус един час, четири минути и петнадесет секунди, което съответства на времето за завъртане на Йерусем около своята ос. Системната година се състои от сто Йерусемски дни. Сигналите за точно време на системата се предават от главните хрономери.

 

Служене

(188:4.9)  Иисус учеше, че служенето на събратята му е висша представа за духовното братство на вярващите.

 

Случайност

(86:2.5)  Случайността е дума, означаваща, че човекът е твърде невеж и твърде ленив, за да изясни причините. Хората смятат естественото събитие за случайност или за несполука едва тогава, когато са лишени от любопитство и въображение, когато на расите не им стигат инициатива и кураж. Рано или късно изследването на явленията на живота ще изкорени вярата на човека в случайността, в сполуката и в така наричаните случайности, заменяйки ги с вселенския закон и ред, където всяко следствие се предшества от определена причина. Така вместо страха от съществуването идва радостта от живота.

 

Смърт

(47:10.7)  Материалната смърт представлява метод за освобождаване от живота в плът.

 

(112:3.1) Урантийцитe обикновено признават само един вид смърт - физическото прекратяване на жизнените eнергии. Но в действителност съществуват три вида смърт, имащи отношение към запазването на личността:

(112:3.2) 1. Духовна (смърт на душата). Ако и когато смъртният човек окончателно отблъсне продължаването на живота, ако по общо мнение на Настройчика и запазващия сe серафим той бъде обявен за духовно безнадежден, за моронтийно несъстоятелен, то след регистрацията на това единодушно мнение в Уверса и потвърждаването на тези изводи от Цензоритe и тeхнитe отразяващи партньори управителитe на Орвонтон сe разпореждат за незабавно освобождаване на вътрешния Наставник. Но това освобождаване на Настройчика изобщо не влияе на задълженията на личния или груповия Серафим, свързан с този индивид, когото Настройчикът e напуснал. Такъв тип смърт e окончателен по своето значение, независимо от временното продължаване на активността на живите eнергии на физическите и интелектуални механизми. От космическа гледна точка смъртният e вече мъртъв; продължаващият живот говори само за устойчивостта на материалния импулс на космическите eнергии.

(112:3.3)  2. Интелектуална (смърт на разума). Когато жизнено важни кръгове, свързани с дейността на висшите спомагателни духове на разума, се нарушават поради помрачаване на ума или вследствие на частично разрушаване на механизма на мозъка, а също така и ако такива състояния са преминали критичната точка и увреждането e станало непоправимо, вътрешният Настройчик незабавно се освобождава и заминава за Сферата на Божеството. В архивите на вселената личността на смъртния се смята за мъртва при всяко разрушаване на жизнено важните интелектуални контури, необходими за волевата дейност на човека. Това е смърт независимо от продължаващото функциониране на живите механизми на физическото тяло. Без волевия разум тялото вече не е човешко, но съгласно предшестващия избор на човешката воля душата на такъв индивид може да се запази.

(112:3.4)  3. Физическа смърт (смърт на тялото и разума). Когато човека го постигне смърт, Настройчикът остава в убежището на разума до прекратяването на неговите функции като интелектуален механизъм, тоест приблизително до този момент, когато измеримите енергии на мозъка прекратяват своите ритмични, необходими за живота пулсации. След това разрушаване Настройчикът напуска изчезващия разум толкова просто, както когато преди години се е появил и през Уверса се отправя към Сферата на Божеството.

(112:3.5)  След смъртта материалното тяло се връща в света на елементите, от който е било извлечено, но два нематериални фактора на съхранилата се личност остават: Предсъществуващият Настройчик на Съзнанието, който заедно с копието от паметта за преживения смъртен живот отива към Сферата на Божеството, а също така и безсмъртната моронтийна душа на починалия човек, оставаща в разпореждане на хранителя на съдбата. Тези аспекти и форми на душата - тези някога кинетични, а сега статични формули на индивидуалност, са задължителни за възстановяването на личността в световете на моронтия; именно повторното съединяване на Настройчика с душата е това, което възстановява съхранилата се личност, което ви връща съзнанието в момента на моронтийното ви пробуждане.

(112:3.6)  На тези, които нямат лични серафически хранители, предано и умело служат груповите хранители, съхраняващи индивидуалността и възкресяващи личността. Серафимите са незаменими за възсъздаването на личността.

(112:3.7)  След смъртта Настройчикът на Съзнанието временно губи личност, но не и индивидуалност; човешкият подопечен временно губи индивидуалност, но не личност; в обителските светове те отново се съединяват, проявявайки се като вечна същност. Напусналият земята Настройчик на Съзнанието никога не се връща тук като съществото, в което е пребивавал в миналото; личността никога не се проявява без волята на човека; след смъртта лишеният от Настройчик човек никога не проявява активна индивидуалност и не установява каквато и да е връзка с живите същества на земята. Такива лишени от Настройчик души са напълно и абсолютно безсъзнателни в течение на своя дълъг или кратък сън на смъртта. Никакво проявление на личността или способността за общуване с други личности не са невъзможни до завършването на процеса на възстановяването. На тези, които отиват в обителските светове, не се разрешава да отправят послания до своите любими, останали на Урантия. Забраната за такова общуване до завършването на съдния период се практикува във всички вселени.

(112:4.1)  След настъпването на смъртта на материалната, интелектуална или духовна природа на човека Настройчикът се прощава с приемалия го смъртен и се отправя към Сферата на Божеството.

(188:4.2)  Обикновено смъртта е част от живота. Смъртта е последният акт в драмата на смъртното съществуване.

 

Спасение

(103:7.2)  Истинското спасение е метод за божествена еволюция на смъртния разум от нивото на отъждествяване с материята чрез свързващите сфери на моронтия, към високия вселенски статут на съотнасяне с духа.

(133:6.6) Спасението или гибелта на душата се определят от способността на нравственото съзнание да постигне необходимия за душата статут - вечния съюз на нравственото съзнание и свързания с него безсмъртен духовен дар. Спасението е одухотворяване на процеса на самосъзнанието, осъществявано от нравственото съзнание, което в хода на този процес придобива необходимата за съхранение за вечността ценност. Всички видове душевни конфликти се заключават в отсъствието на хармония между нравственото или духовно самосъзнание и чисто интелектуалното самосъзнание.

(150:5.3)  Спасението е дар на Отеца и се разкрива от Неговите Синове. От ваша страна приемането на спасение чрез вярата ви приобщава към божествената същност, прави ви син или дъщеря на Бога. Вярата ви оправдава; вярата ви спасява; и същата тази вяра вечно ви движи по пътя на постепенното придобиване на божествено съвършенство.

(150:5.5)  Иисус каза: “Вие не можете да си купите спасение; вие не можете да заработите праведност. Спасението е дар Божий, а праведността — естествен резултат от родения в духа и встъпващия в Царството Божие син. Не затова ще се спасите вие, защото живеете праведен живот; обратното: вие живеете праведен живот затова, защото сте вече спасени, признали синовството като дар Божий и служенето в Царството като висше наслаждение в живота на Земята. Когато хората повярват в това Евангелие, което е откровение на Божията добродетел, това ще ги накара да се покаят доброволно за всички известни грехове. Осъзнаването на синовството е несъвместимо с желанието да се греши. Вярващите в Царството са гладни за праведност и жадуват за божествено съвършенство.”

(193:1.2)  Именно вашата вяра спасява душите ви. Спасението е дар на Бога за всеки, който вярва, че е Негов син. Но не се заблуждавайте: макар че спасението е безвъзмезден дар от Бога, Който се посвещава на всички, които приемат вярата в Него, след спасението трябва да следва опитът от принасянето на духовните плодове в този живот, преживяван в плът.

(188:4.9)  Всички тези представи за изкуплението и жертвеното спасение се коренят в егоизма и намират опора в него. Иисус учеше, че служенето на събратята му е висша представа за духовното братство на вярващите. Спасението трябва да бъде разбиращо се от само себе си за тези, които вярват в бащинството на Бога. Главната грижа на този вярващ трябва да бъде не користното желание за собственото му спасение, а безкористният стремеж да обича и следователно да служи на своите събратя така, както обичаше смъртните хора и им служеше Иисус.

(188:4.10)  Не особено се безпокоят истинските вярващи и за бъдещите наказания за греховете. Истинският вярващ се тревожи само за своето сегашно отделяне от Бога. Действително, мъдрите бащи могат да наказват своите синове, но те правят това от любов и с възпитателна цел. Те не наказват в гнева си и не налагат наказания, за да отмъстят.

(188:4.11)  Даже ако Бог беше суровият върховен съдия на вселена, в която царува справедливостта, на Него явно не би му харесала наивната идея да подмени виновния престъпник с невинен мъченик.

(188:4.12)  Величието на смъртта на Иисус - от гледна точка на обогатяването на човешкия опит и разширяването на пътя за спасение, се заключава не във факта за неговата смърт, а в несравненото духовно величие, с което той посрещна смъртта.

(188:4.13)  Цялата идея за изкуплението пренася спасението в плана на нереалността; такава представа е чисто философска. Човешкото спасение е реално; то е основано върху две реалности, които могат да се постигнат с вярата на създанието и с това да ги направят част от индивидуалния човешки опит: фактът на бащинството на Бога и произтичащата от него истина - братството между хората. В крайна сметка, вярно е твърдението, че на вас “ще ви бъдат простени дълговете така, както вие прощавате на своите длъжници”.

 

Спасител

(188:4.7)  Макар че едва ли би било вярно да говоря за Иисус като за жертвувател, изкупител или избавител, той с пълно основание може да се нарече спасител. Той направи завинаги пътя на спасението (продължаването на живота) по-понятен и несъмнен; той действително по-добре и по-вярно показа пътя за спасение за всички смъртни от всички светове на вселената Небадон.

 

Спиронгите

(37:10.2)  Спиронгите са духовно потомство на Ясната Утринна Звезда и Бащата-Мелхиседек. Те не познават прекратяването на личностното съществуване, но не се отнасят към еволюционните или възходящи същества. Те нямат и функционално отношение към режима на възхода. Те представляват духовни помощници на локалната вселена, изпълняващи всекидневни духовни задачи в Небадон.

 

Спорнаги

(37:10.3)  Спорнаги. Архитектурните столични светове на локалната вселена са реални светове - физически творения. Много усилия се полагат за поддържането на тяхното физическо състояние и в това помага групата на физическите създания, наричани спорнаги. Те се занимават и грижат за материалната страна на тези столични светове — от Йерусем до Салвингтон. Спорнагите са нито духове, нито личности; те се отнасят към животинската категория на битието. Но ако можехте да ги видите, щяхте да се съгласите с това, че те изглеждат съвършени животни.

(46:7.3)  Спорнагите не биват снабдявани с Настройчици. Те не притежават съхраняващи се души, но преживяват дълъг живот - понякога до четиридесет или петдесет хиляди стандартни години. Спорнагите са огромно множество и оказват физическа помощ на всички категории вселенски личности, които се нуждаят от материални услуги.

(46:7.4)  Макар че в спорнагите няма и не се появява душа, притежаваща потенциалната възможност за съхраняване, в тях се формира индивидуалност, която може да бъде реинкарнирана. Когато с течение на времето състоянието на физическите тела на тези уникални създания се влоши поради износване и стареене, техните създатели, съвместно с Носителите на Живот, изготвят нови тела, в които се населяват техните предишни обитатели.

(46:7.5)  Спорнагите са единствените създания във вселената Небадон, които претърпяват този или какъвто и да е друг тип реинкарнация.

(46:7.7)  Може би в моя опит да предам на урантийския разум поне някаква представа за същността на тези прекрасни и полезни създания ще бъде най-удачно, ако кажа, че те обединяват чертите на предан кон и ласкаво куче, а по съобразителност превъзхождат висшия тип шимпанзе.

 

Сполука

(86:1.3)  Този постоянен страх пред несполуката оказваше парализиращо въздействие. Защо да се стараеш да направиш нещо и да пожънеш плодовете на несполуката - нищо за нещо, когато можеш да плуваш по течението и да срещнеш сполуката - нещо за нищо? Лекомислените хора забравят сполуката, приемат я като разбираща се от само себе си; несполуката оставя в тяхната памет мъчителни спомени.

(86:2.5)  Случайността е само термин, измислен за обозначаване на непостижимото във всяка епоха съществуване на човека. Той обозначава тези явления, които хората се неспособни или не желаят да познаят. Случайността е дума, означаваща, че човекът е твърде невеж и твърде ленив, за да изясни причините.

 

Способност

(160:4.11) Способностите са онова, което наследявате, докато уменията са това, което придобивате. Животът е нереален за този, който е способен да изпълнява някакво дело както следва, професионално. Умението е един от истинските източници на получаваното от живота удовлетворение. Способността предполага дара на провидението, прозорливост.

(171:8.10)  Способността да си практическо мерило на съществуващите в живота възможности. Никога няма да сте отговорни за това, което превишава вашите способности.

 

Справедливост

(10:6.3)  Доказателството като основа на справедливостта (правосъдието в съчетание с милосърдието) се предоставя от личностите на Третия Източник и Център, съвместния представител на Отеца и Сина във всички светове и умове на интелигентните създания в цялото творение.

(2:4.4)  Вечното правосъдие и божественото милосърдие в съвкупност образуват това, което в човешкия опит се нарича справедливост.

 

Субабсолютна неизбежност

(16:1.1)  Обикновено говорим за триединното въплъщение на Божеството като за абсолютна неизбежност, а появяването на Седемте Главни Духа разглеждаме като субабсолютна неизбежност.

 

Субличностно ниво

(6:6.1)  Човекът също така наблюдава разумни проявления в живите същества, функциониращи на субличностно (животинско) ниво.

 

Съзнание

(92:2.6)  Съзнанието, което не е възпитано от опита и лишенията с помощта на разума, никога не е било и никога няма да бъде надежден и непогрешим показател за поведението на човека. Съзнанието не е божествен глас, обърнат към човешката душа; това е само съвкупното морално и етическо съдържание на нравите на всеки стадий от съществуването; съзнанието представлява само човешка представа за идеалното реагиране на всяка съвкупност от обстоятелства.

 

Съвет

(36:5.10)  Духът на съвета - стремежът към общуване, дарът на междувидовата кооперация; способността на волевите създания да постигат съгласие със своите събратя; източникът на стадния инстинкт в низшите създания.

 

Съвместен Извършител

(8:5.5)  Винаги помнете, че Безкрайният Дух е Съвместният Извършител; в него и чрез него действат както Отецът, така и Синът; той присъства не само лично, но и като Баща, и като Син, а също и като Баща-Син. В знак на признаването на този факт, както и по силата на много допълнителни причини, за духовното присъствие на Безкрайния Дух често говорят като за „Духа на Бога“.

(0:5.5)  Съвместният Извършител представлява личностният дух-разум, източникът на умствени способности, разсъдъкът и космическият разум.

 

Съвременници на Вечността

(15:10.15)  Съвременници на Вечността - управляващите малките сектори в свръхвселените.

 

Съзвездие

(15:2.4) Съзвездието. Сто системи (около 100 000 годни за обитаване планети) съставляват едно съзвездие. Всяко съзвездие има построена столична архитектурна сфера и се възглавява от трима Синове Ворондадек, Най-Висшестоящите. Всяко съзвездие също така се намира и под наблюдението на един Извечно Верен, посланик на Райската Троица.

 

Съзидателното развитие

(118:0.10)  Съзидателното развитие никога не свършва, но винаги носи удовлетворение; то е безкрайно в своето протежение, но то винаги е пронизано от моментите на личностно удовлетворение от постигането на предходната цел, която служи като толкова ефективно и мобилизиращо начало за новите дела в космическото развитие, изследването на вселената и постигането на Божеството.

 

Съпружество

(82:3.1)  Съпружеството е институционална реакция на социалния организъм спрямо повсеместното биологично напрежение, предизвиквано от непрестанната подбуда на човека към репродукция - самовъзпроизвеждане. Брачните отношения винаги са естествени и според развитието на обществото от просто към сложно се извършваше съответно изменение на нравите в сферата на брачните отношения - развитие на институцията на брака. Навсякъде, където социалната еволюция стигна до стадия на формирането на нравите, съществува еволюиращата институция на брака.

(82:0.1)  Съпружеските или брачни, отношения произтичат от двуполовостта. Съпружеството е ответно приспособяване на човека към своята разнополовост, докато семейният живот е съвкупен резултат от подобни еволюционни и адаптивни приспособявания. Съпружеството е устойчиво. То не е чисто биологична еволюция, но служи като основа на всяка социална еволюция и затова със сигурност ще се запази в една или друга форма. Съпружеството е дало на човека семейното огнище - славния венец на дългата и напрегната еволюционна борба.

(83:8.1)  Бракът, венец на който е семейството, действително представлява най-възвишеният човешки институт, но той е дълбоко човешки по своята природа и никога не бива да бъде наричан свещен. Сифитските духовници превърнаха бракосъчетанието в религиозен обряд, но от времето на Едем в продължение на хилядолетия бракът си оставаше чисто социална и гражданска институция.

(83:8.6)  Бракът винаги е бил и си остава висшата мечта на човека за временна идеалност. Макар че тази прекрасна мечта рядко се реализира в цялата си пълнота, тя продължава да живее като възвишен идеал, неизменно увличащ еволюиращото човечество и принуждаващ го да прилага все повече усилия за постигане на човешко щастие. Но необходимо е да учите девойките и младежите на някои реалности на брака дотогава, докато те се сблъскват със суровите изисквания, на които се натъкват съществуващите в семейството взаимоотношения; юношеският идеализъм трябва в известна степен да бъде намален от известна степен предбрачна разочарованост.

(84:7.28)  Бракът, включително децата от последващия семеен живот, пробужда в човека висши потенциални възможности и едновременно с това указва идеалния път за изразяване на тези пробуждащи се атрибути на смъртната личност

 

 

 

Т

Тактичност

(156:5.18) С възрастта, набирайки опит в делата на Царството, ставате ли вие по-тактични в отношенията си с недисциплинираните смъртни и по-търпими в общуването с упоритите съратници? Тактичността е опорна точка на социалния лост, а търпимостта е признак на великата душа. Ако притежавате тези редки и чудесни дарове, с времето вие ще станете по-внимателни и умели в своите достойни опити да избягвате всички ненужни социални недоразумения. Такива мъдри души са способни да избегнат много от неприятностите, които непременно се падат като дял на всички, които страдат от недостиг на емоционална адаптация, тези, които отказват да пораснат, и онези, които се отказват да остареят достойно.

 

Теология

(103:1.5)  Това, че религиозните хора вярваха в много неща, които беше лъжливи, не лишава религията от състоятелност, тъй като тя е основана на признаването на ценностите и се потвърждава от вярата опираща се на личен религиозен опит. Така религията е основана на опита и религиозната мисъл, а теологията - философия на религията, е добросъвестен опит за интерпретация на този опит. Такива обяснителни вярвания могат да бъдат истински или лъжливи, или могат да съчетават истината със заблуждението.

(103:6.1) Теологията изучава действията и реакциите на човешкия дух; тя никога няма да се превърне в наука, тъй като трябва в по-голяма или по-малка степен да се обединява с психологията в личното си изразяване и с философията в своето систематично изложение. Теологията е винаги изучаване на вашата религия; изучаването на религията на друг човек е психология.

 

Тор

(80:5.4) Решаващите сражения между белите и сини хора станаха в долината на Сомма. Тук най-добрите представители на синята раса яростно се сражаваха с придвижващите се на юг андити и в продължение на повече от петстотин години кроманьоидите успешно защитаваха своите територии, преди да отстъпят на превъзхождащата военна стратегия на белите завоеватели. Тор - победоносният командващ северните армии, в решаващата битка на Сомма стана герой на белите северни племена и по-късно беше почитан от някои от тях като бог.

 

Тотемизъм

(88:3.2)  Тотемизмът е съчетание на социалните и религиозни обреди. Първоначално хората вярваха в това, че почтителното отношение към тотемното животно, смятащо се за биологичен предтеча, служи като гаранция за прехрана. Тотемът беше едновременно символ на групата и неин бог. Такъв бог беше персонификация на клана. Тотемизмът представляваше един от стадиите в опит да се социализира религията, която е по принцип лично дело. Съответно тотемът се превърна във флаг или националния символ на различни съвременни народи.

 

Траноста

(42:2.18)  Трансцендентална енергия. Тази енергийна система функционира на и от горния Рай, при което нейното действие обхваща само абсонитните народи. На Уверса тя е получила названието траноста.

 

Троица, Абсолютна

(0:12.7)  Абсолютната Троица -  втората емпирична Троица, понастоящем се намира в стадий на актуализация и ще бъде представена от Бог-Висшия, Бог-Пределния и от засега все още неразкритите Завършили Вселенския Път. Тази Троица действа както на личностно, така и на свръхличностно нива, чак до границите на неличностното, и нейното обединение във всеобщността би направило Абсолютното Божество емпирично.

 

Троица, Пределна

(0:12.6)  Пределната Троица, намираща се в стадий на разкриване, в резултат ще бъде представена от Висшето Същество, Висшите Създатели и абсонитните Архитекти на Мирозданието - тези уникални космически проектанти, които не са нито създатели, нито създания. В крайна сметка Бог-Пределният неизбежно ще претърпи силово и личностно въплъщение като Божество, което възниква в резултат от обединяването на тази емпирична Пределна Троица върху разширяващата се арена на почти безбрежното мироздание.

 

Троица, Райска

(0:12.2) Райската Троица - вечният съюз на Божествата, включващ Всеобщия Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух, е екзистенциална в реалностите, но всичките ú потенциали са емпирични. Ето защо тази Троица представлява единствената реалност на Божеството, обхващаща безкрайността, и по тази причина възникват космическите феномени на актуализацията на Бог-Висшия, Бог-Пределния и Бог-Абсолюта.

 

Тщеславие

(69:5.6)  Тщеславие - желанието да демонстрираш увеличаване на личната собственост.

 

 

 

У

Ултимата

(11:8.6)  Гравитационни стадии (Енергия). Тази модификация на силовия заряд на пространството се създава от Райските организатори на силата. Тя свидетелства за появата на енергийни системи, реагиращи на въздействието на гравитацията на Рая. Тази възникваща енергия първоначално е неутрална, но претърпявайки поредица трансформации, започва да проявява така наричаните отрицателни и положителни свойства. Тези стадии ние наричаме ултимата.

(42:2.13)  В съвкупност силовата и гравитационна енергия на Уверса я наричат Ултимата.

 

Умения

(160:4.11) Способностите са онова, което наследявате, докато уменията са това, което придобивате. Животът е нереален за този, който е способен да изпълнява някакво дело както следва, професионално. Умението е един от истинските източници на получаваното от живота удовлетворение.

 

Унивитати

(43:7.1)  Унивитатите са постоянните жители на Едемия и свързаните с нея светове, при което под тяхно наблюдение се намират всичките седемстотин и седемдесет свята, обкръжаващи столицата на съзвездието. Тези деца на Сина-Създател и Съзидателния Дух се въплъщават в промеждутъчната плоскост на битието, отделяща материалното от духовното, но те не са моронтийни създания. Странстващите от седемдесетте големи сфери на Едемия имат различни зрими форми, а моронтийните форми на моронтийните смъртни биват настройвани за привеждане в съответствие с възходящата скáла на унивитатите при всяко преселване от една сфера на Едемия на друга при успешното им придвижване от първия свят към седемдесетия.

 

Урантия

(0:0.1)  Урантия - именно така се нарича вашият свят планетата Земята.

 

 

 

Ф

Фарисеи

(137:7.6)  В съвкупност книжниците и равините се наричаха фарисеи. Те наричаха себе си “съратниците”. В много отношения представляваха прогресивна, в сравнение с останалите евреи, група и приемаха много учения, които нямаха еднозначно потвърждение в свещените книги на юдеите, като например доктрината за възкресяването на мъртвите, която се споменава само от един от пророците от късния период, Даниил.

 

Фетишизъм

(88:0.1)  Представата за духа, вселяващ се в неодушевен предмет, животно или човек, е най-древното и достойно за уважение вярване, съществуващо откакто започна еволюцията на религията. Учението за обладаност от духа представлява фетишизъм.

 

Философия

(196:3.30) Философията е опит за обединяване на човешкия опит.

 

 

 

Х

Хавона

(12:1.10) Централната Вселена Хавона не е времево творение - тя е вечна реалност. Тази нямаща начало и край вселена се състои от един милиард сфери с величествено съвършенство и е обкръжена от огромни тъмни гравитационни тела. В центъра на Хавона се намира неподвижният и абсолютно устойчив Остров на Рая, обграден от своите двадесет и един спътника. Благодарение на огромната маса обкръжаващи тъмни гравитационни тела, разположени по границата на централната вселена, общата маса на това централно творение с много превишава известната съвкупна маса на всичките седем сектора на голямата вселена.

 

Хармония

(27:4.2)  Хармонията е основен принцип на централната вселена и в Рая цари явен порядък.

 

Храброст

(143:1.7) Безстрашието на ума е по-висока форма на човешката храброст, но най-висша и духовна е безкомпромисната вярност на просветения човек към своите убеждения, почиващи върху дълбоките духовни реалности. И такава храброст е героизмът на богопозналия човек.

 

Христианство

(194:0.4) Християнството такова, каквото то се сформира оттогава, е фактът за Бога като Баща на Господ Иисус Христос в съвкупност с опита на братството на вярващите с възкръсналия и прославен Христос.

 

Хумор

(48:4.16) Когато ни изкушава да се възнесем в самомнение, то стига ни само да се замислим за безкрайното величие и благородство на нашите Творци - и самовъзхваляването става във висша степен смешно, придобивайки даже хумористични черти. Една от функциите на хумора е да помогне на всички нас да се отнасяме към себе си по-малко сериозно. Хуморът е божествената противоотрова против самовъзвеличаването на егото.

 

 

 

Ц

Царство Божие

(170:2.11) И в същото време той искрено се опитваше да ги накара да се откажат от използването на израза Царство Божие, заменяйки го с по-полезен еквивалент - волята Божия. Но това не му се отдаде.

(170:2.18) Царството Божие в този свят: висшето желание да изпълниш Божията воля, безкористната любов на човека, носеща благи плодове - подобрено естетическо и нравствено поведение.

 

Царство небесно

(170:2.16) Иисус неуморно им повтаряше, че Царството небесно е техен личен опит в осъзнаването на висшите ценности на духовния живот, че тези реалности на духовния опит постепенно ще се преобразуват в нови и по-високи нива на божествена увереност и вечно величие.

(99:3.2) Небесното царство не е нито социален, нито икономически принос; то представлява изключително духовно братство на позналите Бога индивиди.

(140:10.9)  Йоан попита Иисус: “Учителю, какво е Царство небесно?” Иисус отговори: “Царството небесно се състои от три основни неща: първо, признаване на факта на пълновластието на Бога; второ, вяра в истината на синовството по отношение към Бога; и трето - вяра в плодотворността на висшето човешко желание да изпълниш Божията воля - да станеш подобен на Бога. И благата вест на Евангелието се заключава в това, че благодарение на своята вяра всеки смъртен може да придобие всички тези необходими за спасението неща.”

(155:3.1) Те започнаха да осъзнават, че “Царството Божие не е ядене и пиене, а осъзнаването на духовната радост, която дава приемането на божественото синовство”.

 

Целите на времето

(48:8.1) Ето еволюционните врати към духовния живот и предстоящото придобиване на съвършенство, посредством което възходящите смъртни достигат целите на времето - придобиват Бога в Рая.

 

 

 

Ч

Човек

(0:4.7) Вечният Син е абсолютна духовна действителност; смъртният човек е в значителна степен нереализиран духовен потенциал.

(1:6.8) Бог е Дух - духовна личност; човекът също е дух - потенциална духовна личност.

(6:6.4)  Вечният Син е напълно духовен; човекът е почти изключително материален.

(107:6.2) Настройчикът е вечностна възможност за човека; човекът е личностна възможност за Настройчика.

(118:8.2) Смъртният човек е машина, жив механизъм; неговите корени действително са във физическия свят на енергията. Много човешки реакции по своята природа са механични; много в живота е механистично. Но по своето устройство човекът е значително повече, отколкото просто машина: той е дарен с разум и притежава дух; и макар че в течение на своя материален живот на него не му е по силите да се освободи от химическата и електрическа механика на своето битие, той е способен да се учи все по-добре да подчинява този механизъм на физическия живот, направляващ мъдростта на опита посредством посвещаването на човешкия разум на изпълнението на духовните подбуди на пребиваващия в него Настройчик на Съзнанието.

(145:3.4) Човекът е син на Бога, а не дете на дявола.

 

Човешкия опит

(102:4.2)  Какво е човешкият опит? Това е просто взаимодействие между активното и питащо “аз” и всяка друга активна и външна реалност. Голямата част от опита се определя от дълбочината на представите и мярката за всеобхватност на възприятието на реалностите на външния свят. Движението на опита е равно по сила на изчакващото въображение и остротата на сензорното откритие на външните качества на възприемаемата реалност. Фактът на опита е открит в самосъзнанието и в наличието на други реалии - други неща, други разуми и други духове.

 

Човешкото тяло

(0:5.7) Тяло. Материалният или физически организъм на човека. Живият електрохимически механизъм на животинската същност и произход.

(111:1.4)   Материалната еволюция ви е дала жизнен механизъм - вашето тяло; самият Отец ви е дарил с най-чистата от съществуващите във вселената духовни реалности - вашия Настройчик на Съзнанието. Но на ваше разположение е даден разум, подчинен на решенията ви, и именно посредством разума вие живеете или умирате. Именно в този разум и с този разум вие вземате тези нравствени решения, които ви позволяват да се наподобите на Настройчика - а значи и на Бога.

(12:8.16)  Във времето човешкото тяло е точно толкова реално, колкото разумът или духът, но с идването на смъртта и разумът (индивидуалността), и духът - за разлика от тялото, продължават да съществуват.

 

Честолюбие

(48:7.19) Честолюбието е опасно дотогава, докато не придобие социална насоченост. Придобивате добродетел само тогава, когато добродетелни станат вашите постъпки.

 

 

 

Щ

Щастие

(2:7.6)   Щастието възниква в резултат от осъзнаването на истината, тъй като истината може да се въплъти; тя може да се преживее. Разочарованието и съжалението са източник на заблуждения, тъй като, без да са реалност, е невъзможно да ги въплътиш в опит. Божествената истина се отличава преди всичко със своя аромат на духовност.

(103:5.6) Човекът постига щастие едва тогава, когато егоистичното желание на “аз” (божествения дух) се координират и примиряват с обединената воля на интегриращата и координираща личност.

 

 

 

Я

Яхве

(96:1.3) Яхве беше бог на южните палестински племена, които свързваха тази представа за божеството с планината Хорив, синайския вулкан. Яхве беше само един от стотиците и хиляди природни богове, които завладяха вниманието и изискваха поклонение от семитските племена и народи.